Дърпането на уши е древен метод (някои казват, че е от древнокитайската традиционна медицина), който може да помогне при тонзилит и аденоидит, при гнойни ангини с хиперплазия на тонзилите и аденоидите, при средни отити и др. За разлика от ширещите се заблуждения, то не е панацея, а просто още един метод, който може да помогне. Сам по себе си не винаги е ефективен, защото не премахва предразположението, нито влияе пряко върху имунитета.
Според хомеопатията склонността към пъзпаления и уголемяване на сливиците и аденоидите е проява на миазмите на туберкулозата и сикозата. И двата миазма могат да се придобият (напр. при ваксинация с БЦЖ или инфекция с гонорея) или да се унаследят от родителите (не става дума за генетучно унаследяване, а за епигенетично, както напр. се предават някои инфекции). Лекуването става с хомеопатия, към която се добавят суперхрани, хранителни добавки и общоукрепващи мерки. Задължително се приемат Зелена енергия, Колактив-3, пробиотици, незаменими мастни киселини, витамини D и C. При вземани много антибиотици или други лекарства, както и при редовно ваксинирани деца, трябва да се назначи хомеопатична детокс терапия (метод за изчистване на организма с помощта на специални хомеопатични лекарства).
Понякога дърпането на уши може да помогне като самостоятелен метод, но само при неусложнени случаи. При това то трябва да се прилага толкова често, колкото трябва. Според случая ушите може да се изпукват всеки ден или през ден (при гнойна ангина), всяка седмица или всеки месец (при хронични случаи) до настъпване на подобрение. Цикълът може да се повтаря при нужда.
Как става
Водите ми детето (или себе си), може да се наложи да го държите, всичко свършва за минута-две с увещанията. Обикновено децата плачат, добре е да ги гушнете и да им обещаете “награда”. Болката е съвсем поносима, може да ви използвам за демонстрация и първо да дръпна вашите уши, за да види детето, че не боли, а и вие да видите какво се случва.
При възрастни хора и по-здрави мъже с по-груби тъкани отначало ухото се разтрива и подръпва с цел загрявяне и подобряване на шансовете за успех. Окончателното дърпане става в няколко посоки и се очаква всяко ухо да изпука поне два пъти за една процедура. Ако това не стане, то ухото е по-сериозно “блокирало” и може да ви поканя да дойдете пак на другия ден. При жени и деца това почти никога не се налага, защото тъканите са по-податливи и изпукването става от раз.
Колко струва
Безценно е. За самата процедура при мен ще платите 20 лв, ако идвате само за нея, и няма нужда да си запазвате час предварително. Ако преценя, ще ви предложа и хомеопатично лечение или ХДТ, за които се плаща отделно. Понякога е безплатно – например, ако сте дошли на хомеопатична или астрологична консултация и в хода на разговора стане ясно, че ще е полезно за вас да ви дръпна ушите.
Как действа дърпането на ушите?
Най-вероятно чрез “наместване” и по-добър дренаж на Евстахиевата тръба и прилежащите тъкани, както и разблокиране на енергийните канали, които минават в областта на ушите. От китайската медицина се знае, че на самото ухо се проектират повечето органи и системи на тялото, така че е логично неговото издърпване да може да влияе върху здравето.
При чести инфекции и предразположеност към УНГ болести в някои случаи Евстахиевата тръба, която свързва средното ухо с гърлото, се възпалява и отича, което нарушава нормалната вентилация на средното ухо. Възпаление на Евстахиевата тръба се получава вследствие от ринити, фарингити, синузити и отити. Така може да се стигне до стесняването и даже до запушването й, особено при хронични възпаления на горните дихателни пътища и хроничен среден отит. В някои случаи Евстахиевата тръба индивидуално е по-тясна.
Евстахиевата тръба вентилира и дренира средното ухо, и изравнява налягането от двете страни на тъпанчето. Когато тя е възпалена и запушена, в средното ухо въздухът постепенно се резорбира и поради създаденото подналягане тъпанчето хлътва и се ограничава подвижността му. При силен гърмеж, гмуркане на по-голяма дълбочина, рязко спускане със самолет, шамар по ухото и пр. може да се получи силна болка поради разликите в налягането и даже да се спука тъпанчето.
Нали сте виждали по филмите как артилеристите си отварят широко устите, когато стрелят с оръдието? Те правят това, за да може да се изравни налягането от взривната вълна, т.е. тя да удари и отвън през ухото, и отвътре през Евстахиевата тръба, така си предпазват тъпанчетата. Също при спускане със самолет се дъвче интензивно дъвка и се преглъща често-често, за да се отваря Евстахиевата тръба. А ако си запушите устата и носа и силно надувате, издишвайки, ще усетите как въздухът изпълва средното ухо.
Увреждането на лигавицата на средното ухо и Евстахиевата тръба понякога води до излив. Болните имат чувство за натиск и пълнота в ухото, слухът е леко намален, а при говор чуват гласа си по-силно в болното ухо. Съобщават за “вода в ухото” и променливо намаление на слуха в зависимост от положението на главата. Това състояние е по-често в ранна детска възраст, може да няма субективни оплаквания и обикновено оздравява с отминаване на острата респираторна инфекция. В други случаи се прилага парацентеза (разрез на тъпанчето) и/или тимпаностомия (т.нар. “макарички в ушите” с цел дрениране на излива от средното ухо). Преди да прибегнете до това обаче, много по-добре е да се лекувате при компетентен хомеопат и да наблегнете на суперхрани като водораски и коластра, пробиотици и подходящи хранителни добавки.
Кога не помага
Вторият ми син се разболя от много лоша гнойна ангина. Оказа се нещо като мононуклеоза – често се случва на лекарски деца да не може да се постави категорична диагноза, в случая стандартните изследвания бяха гранични, но клиниката сочеше натам. Дърпах му ушите няколко пъти без резултат, давах му хомеопатия и след седмица той започна да оздравява. Майка му искаше да дадем антибиотик, но аз удържах фронта с цената на някои хитринки. Изводът е, че не всяка ангина е лечима с дърпане на уши – първо трябва да се разбере причината.
Как се научих да дърпам уши
Моят първи син като малък много боледуваше от сливици. Той е роден през 1986 г. Тогава работех като детски лекар в Кюстендил и семейството ни живееше там. Чух за някой си човек от Михайловград (Монтана) и през 1988 г тръгнахме с трабантчето да го търсим. Стигнахме до София и се отбихме до къщи да видим нашите и да починем. Оказа се, че съм спукал гума. Докато я оправях, срещнах един съсед и приятел, Андрей. Той бе завършил НСА, кинезитерапия, след което бе започнал да изучава китайска медицина, после замина за САЩ. От дума на дума споделих за нашия проблем и той ми каза, че ще дръпне ушите на сина ми. Предложи ми да научи и мен.
Оказах се талантлив ученик и бързо усвоих процедурата. Опитни животни ми бяха всички близки и приятели, които бяха готови да се прежалят. Като се понаучих, започнах да прилагам дърпането на уши наред. Тогава бях лекар на няколко детски градини и повечето поверени ми деца – а те бяха стотици – съм ги лекувал по този начин. Жалко, че не владеех хомеопатия тогава, щях да съм още по-полезен.
А какво стана със сина ми? Оттогава съм му дърпал ушите няколко пъти, когато е боледувал от гърло, и няколко пъти профилактично. Никога не е вземал антибиотици. От 1993 г започнах да му давам и хомеопатични лекарства, а от 1996 – водорасли, а след това и коластра. В момента е баща на по-голям син, който носи и трите ми имена, и на по-малка дъщеря. Това споменавам в отговор на притесненията да не се засегне детеродната функция от дърпането на уши (чувал съм подобни опасения). Според мен, по-вероятно е тя да се засегне от тровенето на децата с антибиотици и от честите боледувания.
Един от фрапантните ми случаи беше със сина-тинейджър на шефката на Бърза помощ в Кюстендил. Той изгаряше от температура вече няколко дена и имаше огромни налепи по сливиците. Майка му не вярваше, че някакво си дърпане ще помогне, но само след първата процедура температурата на момчето спадна и гнойните налепи намаляха поне наполовина. След това тя сама ме помоли да му дръпна ушите още веднъж, с което нещата се оправиха напълно.