По същество хомеопатичното лекарство представлява високо специализиран информационен стимул, индивидуално насочен към енергийната система на човека. Принципът на подобието означава постигане на резонанс между информацията, носена от хомеопатичното лекарство и енергийната система на човешкия организъм.
Напоследък голям интерес предизвиква изучаването на т.нар. клетъчен микротубуларен апарат. Всяка клетка може да се разглежда като високоструктурирана система от биологични мембрани, които заграждат структурирано пространство. Микротубуларният апарат включва клетъчните мембрани и структурираната цитоплазма.
Функцията на клетъчните мембрани е физически да образуват пространството и структурата, необходими за протичане на биоелектрическите процеси, свързани с обмяната на веществата. Функцията на структурираната цитоплазма е да провежда високоспециализирани биологични или биоелектрични сигнали.
Чрез т.нар. дезмозоми отделните клетки се свързват помежду си и така се получава един общ за целия организъм микротубуларен апарат, който е от изключителна важност в процеса на лечение, независимо от избрания лечебен метод.
Обикновено хомеопатичните лекарства се приемат през устата като се поставят под езика до пълната им резорбция. По този начин информацията от тях преминава през нежната сублингвална лигавица към микротубуларния апарат на клетките, а оттам се разпространява по съседство и по нервен път и въздейства върху целия организъм.
Естествено е да се приеме, че за оптимално действие на хомеопатичното лекарство е необходимо клетъчният микротубуларен апарат да бъде в добро състояние. Ето защо хомеопатията е най-ефикасна тогава, когато се комбинира с правилно хранене и с внасяне в организма на всички съставки, изграждащи микротубуларния апарат.
За нормалното изграждане на мембраните са необходими преди всичко ЕМК, есенциални аминокиселини и някои други съставки, които се намират в големи количества и в правилно съотношение в микроводораслите. Само че ЕМК са много нестабилни и до голяма степен се окисляват при изсушаването на водораслите – затова се налага те да се набавят отделно.
За правилното функциониране на структурираната цитоплазма са необходими най-различни микроелементи. Както знаем, микроводораслите са изключително богати на минерали и то в органична форма. Ето защо добавянето им към храната, съчетано с хомеопатично лечение, води до много по-добри и трайни резултати.
Естествено опитът на хомеопата има първостепенно значение, тъй като хомеопатията по принцип не е лесна и изисква много добра подготовка, за да може всеки път да се предписва правилно подбрано хомеопатично лекарство. Неправилно подбраното хомеопатично лекарство не предизвиква никакъв резонанс в организма и в такъв случай не се достига до никакво повлияване.
Самият д-р Ханеман в 77 параграф на своя “Органон на лечителското изкуство” казва, че не е правилно да се наричат болести онези състояния, които се дължат на недоимък. Очевидно има предвид клетъчното гладуване, т.е. липсата на определени вещества, на определени съставки в храната и заявява, че всеки интелигентен лекар първо отстранява тази причина, като назначава на своя пациент и съответната диета.
В хомеопатията съществува известно залитане – твърди се, че ако на човек се даде подходящо хомеопатично лекарство, той усвоява много по-добре необходимите съставки от храната, която консумира и следователно не са необходими никакви допълнителни методи. Това може и да е вярно за по-леки случаи, при които клетъчното гладуване все още не е придобило застрашителни размери. Положението е съвсем различно при хроничните болести, свързани с дългогодишна и сериозна липса на едни или други съставки. Точно тук ролята на водораслите, коластрата и другите суперхрани и добавки е изключително важна.
Поддържането на клетъчния микротубуларен апарат в идеално състояние, чрез редовното доставяне на всичко необходимо за неговото възстановяване и доизграждане, е от първостепенно значение не само в хомеопатията, но и при всички други методи на лечение.
Една от основните концепции в хомеопатията, т.нар. теория на миазмите, предложена от Ханеман и доразвита от някои съвременни капацитети, също би могла да се разглежда в светлината на новите научни данни като свързана с темата клетъчно хранене и клетъчен глад.
Основният миазъм е т.нар. псора, която Ханеман определя като майката на всички болести – “хилядоглаво чудовище”. Според него всевъзможните невенерически болести, от които страда съвременното човечество, се дължат именно на псората – нещо като вродена предразположеност на хората към боледуване. Все повече се утвърждава мнението, че псората представлява по същество клетъчен глад или недоимък на определени елементи. Действително, с течение на годините, от поколение на поколение, този недоимък се натрупва, особено като се има предвид начина на живот и хранене на съвременното човечество.
Другата страна на псората е задръстването с токсини, а третата – енергиен недостиг, а навярно и информационен хаос. Като имаме предвид всичко казано дотук за механизма на действието на водораслите върху клетките, съвсем естествено достигаме до извода, че те имат мощен антипсоричен ефект.
Въпреки че концепцията за псората е въведена чрез хомеопатията, този миазъм пречи на излекуването при всички други начини на лечение, в това число и алопатия, природолечение, хирургия и т.н. Ето защо приемането на микроводорасли е толкова важно за балансиране и регенериране на клетките и по този начин – за премахване на причините за много от симптомите.
Някои симптоми обаче остават и след преодоляването на клетъчното гладуване и именно те според мен са симптомите на самото заболяване, което се разглежда като енергиен феномен, като смущение в протичането на енергията. Така могат да се обособят две категории симптоми:
Първата категория включва неспецифични симптоми, резултат от псора или клетъчен глад, които са почти еднакви при различните пациенти. Те се отстраняват по неспецифичен път, чрез правилно хранене, чрез прочистване на организма и доставяне на необходимите за неговата дейност вещества, които се изчерпват с течение на времето, като растежни фактори, СоQ10, антиоксиданти и др., поради което трябва да се приемат непрекъснато.
Към втората категория спадат индивидуалните симптоми, характерни за отделния човек. Те се дължат на индивидуални причини на физическо, емоционално и умствено ниво. Те изискват високо специализирана индивидуална намеса посредством един или друг метод, например хомеопатично лекарство, серия от акупунктурни сеанси, определени лечебни схеми, операции и пр.
Практиката показва, че при затегнати случаи, които не се повлияват достатъчно добре само от хомеопатично лечение, след включването на водорасли, ЕМК и коластра реакцията е много по-благоприятна и хомеопатичните лекарства действат много по-цялостно и пълно. В опитите си да се излекуват, много пациенти са опитвали какво ли не – в това число и неправилно провеждано гладуване, или са вземали различни лекарства, често в безразборни комбинации. Всичко това е довело до замъгляване на клиничната картина и до невъзможност да се направи точно предписание, тъй като не са ясни слоевете.
Това се наблюдава най-често при някои интелектуалци, тъй като при тях често интелектът преобладава над естествените инстинкти за подходящо хранене. В своята книга “Науката хомеопатия” Георгос Витулкас, който без съмнение е доайенът на съвременната хомеопатия, съветва на такива хора да се препоръчва поне шест месеца да се хранят с каквото им се яде и да не се водят по никакви диети, ако искат да нормализират донякъде своята жизненост. Според него едва тогава те могат да се надяват на добри резултати от хомеопатичното лечение.
В моята хомеопатична практика се убедих в казаното от Витулкас, с това допълнение, че водораслите могат да скъсят този период значително. В такива случаи препоръчвам преди назначаването на хомеопатични лекарства няколко седмици да се приемат продукти от водорасли, като се започне с Лесно начало, коластра и ЕМК. Така се стимулира неспецифично жизнената сила и пациентите проявяват много по-ясни симптоми, което определено подпомага правилното хомеопатично предписание.
Хора, които едновременно с хомеопатичното лекарство приемат и суперхрани, се повлияват по-добре от лечението, тъй като се получава синергичен ефект между хомеопатичните лекарства, водораслите и добавките.
Това е забелязано и от специалисти практикуващи други лечебни методи като д-р Брайън Клемънс от Здравния център “Хипократ” във Флорида. Той е привърженик на комплексното природолечение и винаги, когато става дума за по-сериозни клинични случаи, преди да започне лечението, препоръчва на пациентите си в продължение на поне един месец да спазват специална диета, включваща и големи дози микроводорасли, най-вече AFA и спирулина.
Някои хомеопати твърдят, че водораслите повлияват не само псората, а и останалите миазми, а именно сифилис, гонорея, туберкулоза и рак.
Като се има предвид, че при туберкулозата най-често става дума за изтощаване на енергийната система и че тя поначало се повлиява много добре от естествени енергизиращи методи като правилно хранене, престой на чист въздух и слънце и почивка, става ясно колко важни за лечението на туберкулозно болните са водораслите, коластрата, ЕМК, CoQ10 и пр. Водораслите са всъщност кондензирана слънчева енергия и включват в себе си най-високо енергийните субстанции в природата като хлорофил, фикопигменти и редица други физиологично активни вещества.
Деца с туберкулозен миазъм обикновено боледуват често от вирусни инфекции, имат проблеми със сливиците, дихателната и нервната система, т.е. имат понижен имунитет и по-слаба нервна система. Те са много раздразнителни, големи инати и с лош нрав.
Приемането на водорасли, коластра и ЕМК действа целенасочено върху подсилване на имунитета и нервната система и по този начин допринася за лечението. Резултатите могат да бъдат блестящи, ако организмът се доизчисти с помощта на хомеопатично лекарство. Често се случва майките, след като са давали от суперхраните на децата си 2-3 месеца, да възкликват щастливо: “Наистина не мога да си позная детето!”, тъй като се получава и подобряване на характера, успеха и поведението в училище и пр.
Що се отнася до миазъма на гонореята и сифилиса, те са свързани с много дълбоко разстройване на енергийната система. Следователно и при тях, макар и по един неспецифичен начин, водораслите, коластрата, ЕМК и CoQ10 оказват общ оздравителен и стимулиращ ефект.
Някои хомеопати, които разбират важността на темата хранене, препоръчват в своята практика много сложни системи на хранене, диети и пр., които повечето пациенти практически не са в състояние да спазват. Предимството на комбинирането на водораслите с хомеопатия е, че то е изключително лесно, пести времето на пациента, а хомеопатът може да бъде сигурен, че е му е препоръчал точно такава храна, каквато му е необходима и няма опасност от задълбочаване на клетъчното гладуване. Поради тази причина не мога да разбера защо все още има хомеопати, които се въздържат да прилагат безценните суперхрани.
Фирма “АкваСорс”, която е лидер в разпространението на микроводорасли в Европа, е основана от водещи британски хомеопати. Те са наблюдавали в своята практика тяхното въздействие при особено тежки случаи и са били толкова впечатлени, че са започнали да работят масово с тях. Водени от този дух, по-късно специалистите от фирмата включиха към асортимента и коластра, и т.нар. инстантни храни. Визията е да се осигуряват все повече висококачествени суперхрани за здравето на хората.
Повечето водещи български хомеопати също вече са оценили предимствата на суперхраните. През последните няколко години в Холистичен център “Анхира” са наблюдавани отлични резултати при съчетаване на хомеопатия и алготерапия при най-различни категории пациенти – както по отношение на заболяванията, така и като възраст, пол, социално положение, култура и др.
И накрая нека спомена и някои по-особени аспекти на употребата на водораслите и другите суперхрани в хомеопатията, които може би са по-важни, отколкото изглежда на пръв поглед, и могат да повлияят успеха на лечението.
Някои хора не приемат това, че при хомеопатично лечение се дава само една доза лекарство, и не могат да си представят, че без да вземат още нещо допълнително, ще се излекуват. Други се тревожат да не би витамините да антидотират лечението им. В такива случаи редовното приемане на водорасли и коластра, особено на капсули, има и благотворен психотерапевичен ефект – болният е по-спокоен, когато всеки ден “взема лекарства”.
От друга страна, понякога дори опитни хомеопати отначало не са в състояние да постигнат безспорни резултати. Необходимо е време, за да се опознаят пациентите, да се разбере моделът на боледуване и да се премахнат някои пречки за излекуването. Може да се случи така, че след 2-3 предписания болният да се откаже, тъй като не е почувствал подобрение, а в действителност има нужда просто от малко повече време. В тези и други подобни случаи водораслите просто правят чудеса – пациентите са доволни, тъй като се чувстват по-жизнени, а хомеопатът е спокоен, че им помага.
Според мен няма никакво значение колко процента от крайния благоприятен резултат се дължат на водораслите, и колко на хомеопатията – важно е пациента да оздравее. Ето защо не виждам особен смисъл в аргументите на тези, които казват, че при комбинирането на хомеопатия с водорасли не може да бъдат сигурни от какво се е повлиял в крайна сметка пациентът. Още повече, че у нас хомеопатията не е чак толкова напреднала и всякакви допълнителни методи, които не вредят и не антидотират, са добре дошли.