„Както Бог в Своята милост ни е дал храна за ядене, така Той е сложил сред билките в полята красиви растения, с които да ни лекува, когато сме болни. Те са там, за да ни помагат в онези мрачни часове на забрава, когато губим от поглед своята божествена природа и позволяваме на облак от страх или болка да закрие нашата визия.” – д-р Едуард Бах.
Кой е д-р Едуард Бах?
Д-р Едуард Бах (24.09.1886 – 27.11.1936) е англичанин, който отначало работи като конвенционален лекар, а впоследствие като хомеопат открива няколко важни нозода (хомеопатични лекарства), който се употребяват и до днес. Но най-големият принос на д-р Бах към човечеството е неговата уникална система за лечение, включваща есенции от цветове.
Правилното произнасяне на името Dr. Bach е “Беч” или “Бач”, но у нас се е наложило “доктор Бах”. Грешката идва от преводите на немскоезични автори, което е донякъде неграмотност, донякъде незачитане на паметта на откривателя на този вид лечение. Дали той има нещо общо с немското Бах е въпрос, който стои отворен, но все пак, моля свиквайте с правилното английско произношение – все пак човекът е англичанин!
Медицина
Д-р Бах учи медицина в Бирмингам и Лондон от 1906 до 1912 г. Започва да практикува професията си, но постепенно си дава сметка, че лекарската практика е механична и обезличаваща пациентите. Неговите колеги се съсредоточават върху болестта, симптома и лечението му, но не обръщат внимание на личността и емоционалните нужди на пациента. Още тогава Бах счита, че трябва да бъде лекуван болният, а не болестта му, защото всеки човек е различен (затова някои лекарства са полезни за един пациент и напълно безполезни за друг).
След завършване на образованието си той става асистент в отделението по бактериология и имунология и се занимава с връзката между бактериите в човешкия чревен тракт и някои прояви на хроничните болести. Култивира в лабораторията си различни бактериални колонии и създава ваксина, която инжектира на някои пациенти. Всички те се излекуват, изчезват дори и трудните за премахване артритни и ревматични болки. От този момент нататък Бах работи върху проблема за необходимите дози и интервалите за прилагането на ваксините.
През 1917 г. д-р Бах се разболява от злокачествен тумор на далака. След хирургическото отстраняване на тумора прогнозата на лекарите е, че му остават само три месеца живот. Въпреки отчаянието си, Бах успява да надмогне болестта благодарение на силното си желание да доведе опитите си докрай. Така той осъзнава, че една голяма любов, една страст и една цел представляват решаващи фактори в живота на човека, пред които дори и смъртта губи силата си.
Чревните нозоди
След излекуването си през 1918 г. Бах е назначен в Хомеопатичната болница в Лондон, където се запознава с работата на Ханеман и остава поразен, че още преди един век е открита връзка между хроничните болести и чревните интоксикации. Бах разбира, че ако обедини откритията на Ханеман със собствените си, може да постигне забележителни резултати. Той изготвя нови хомеопатични ваксини, които се приемат през устата, и ги нарича „нозоди”. Те разрешават успешно стотици случаи на хронични болести. По това време неговата гениалност става всепризната и той дори е наречен „втория Ханеман”.
Бах разделя нозодите на 7 основни групи, отговарящи на така наречените емоционални симптоми на пациентите, което му помага да открие връзката между различните бактериални групи и определени типове душевни нагласи. Така той започва да се пита дали пък на всяка болест не съответства дадено душевно състояние? Ами ако именно душевното състояние е причинителят на болестта, а не обратно? Решава да изучи по-задълбочено психологическите аспекти на болестите.
Междувременно отваря лаборатория и офис за консултации за бедните. Той работи и експериментира много. Търси причините за болестите в бактериите, в храненето и в психологическото поведение на пациентите. Не е достатъчно доволен от ваксините, тъй като едни хора се излекуват, а други – не, като при излекуваните симптомите понякога отново се връщат. Това го подтиква да търси нови лекове. Открива, че някои растения имат същите положителни ефекти, както бактериите и започва да изработва ваксини от тях, които да заместят седемте групи бактерии.
Лековете от цветя
От 1928 г. Бах се концентрира върху психическите компоненти на болестите и открива, че всеки тип личност реагира по еднакъв или поне по много подобен начин на проявата на болестите. Той публикува труда Some New Remedies and Their Uses (Някои нови лекове и тяхната употреба). От 1930 г. той изоставя студиото и лабораторията си в Лондон и заедно с асистентката си Нора Уикс продължава търсенето и приготвянето на първите девет, от т. н. „дванайсет лечителя”. Приготвянето на есенциите става по слънчевия метода.
Бах описва откритията и философията си в книгата Heal Thyself (Излекувай себе си), която остава основното му произведение. Бившите му колеги започват да използват цветните есенции при лечението на болни и го окуражават да продължи работата си. Той открива 12 основни негативни състояния, които трябва да бъдат балансирани: страх, ужас, нерешителност, безразличие и апатия, съмнение и обезкуражаване, слабост, липса на доверие в себе си, нетърпение, прекален ентусиазъм, самота, умствено самоизмъчване и нахалство.
През 1931 г. Бах открива останалите три лека от серията на „дванайсетте лечителя”. Той вече е абсолютно убеден, че може да замести всичко, което е получил от бактериите с простите есенции, извлечени от цветя. По това време публикува книгите „Free Thyself” (Освободи себе си) и „The Twelve Healers and Other Remedies” (Дванадесетте лечителя и други лекове). На 43-годишна възраст за него започва нов Живот. Той се отдава на дълги разходки по гори и поляни в търсене на треви и цветя, които биха могли да му бъдат полезни. Естествено, че фитотерапията не е била новост, но Бах е убеден, че цветовете са много по-ефикасни от билките, защото притежават целия енергиен код на растенията. Те работят на едно по-фино и дълбоко ниво и променят негативното психологическо състояние на личността.
Резултатите от лечението с неговите лекове от цветя са много успешни, но все още липсва нещо: между пациентите, които изпитват еднаква негативна емоция, някои не реагират така добре на един и същи лек. Така Бах си дава сметка, че негативните емоции имат различни нюанси: съществува страх от нещо конкретно, както и страх, който е неясен и необясним; съществува горда самота и самота, която е много изстрадана и т. н. Бах продължава да търси нови цветя, които да лекуват всички варианти на душевните състояния. През 1935 г. лековете вече са 38 – това са „цветя от по-висш порядък”, както казва той. Всеки лек е представител на определено вътрешно поведение и като катализатор възстановява блокирания контакт между душата и личността.
През 1936 г. д-р Бах счита системата си за лечение за окончателно завършена. Не след дълго умира в съня си.