Откривател на хомеопатията е д-р Самуел Ханеман – лекар, аптекар, химик и преводач., а повод за откритието на Ханеман е коментар на англичанина Уилям Кюлън, че хининовата кора лекува маларична треска, „защото е горчива“. Без да е болен, Ханеман започва да приема хининова кора и развива симптомите на малария. Заключението му е, че средство, което у здрав човек предизвиква болестни симптоми, лекува болни хора, които имат същите тези симптоми.
Ханеман изпробва действието и на други вещества, някои от които токсични, и като недостатък открива, че първоначално заболяването се влошава. Тази фаза според него е свързана с факта, че съответните вещества започват да разгръщат действието си. Чрез многократно последователно разреждане с вода или алкохол и силно раздрусване на течността действието на лечебното вещество може да се регулира (т.нар. потенциране).
В началото на 18 век д-р Ханеман издава първия си „Органон на рационалната медицина“, съдържащ 291 параграфа. През следващите 30 години той го редактира, допълва и усъвършенства няколко пъти, докато се получава окончателния вариант – т.нар. шесто издание, което вижда бял сват едва след смъртта на автора си.
Хомеопатията има свои собствени закони. Първият е, че на даден пациент може да се помогне само ако му се даде онова средство, което при здравия човек предизвиква същите болестни симптоми. Второ, болестта се състои не в лошото функциониране на физическия организъм, а в нарушаване на жизнената сила, регулираща всички негови функции (т.нар. динамично или енергийно ниво). И трето, медикаментите помагат, само ако преди това са приведени в динамизирано състояние чрез потенциране.
Хомеопатията има, обаче, и своите граници. Радикалните й застъпници твърдят, че с нея може да се лекува всичко. По-умерените не са съгласни с това, според тях тежки заболявания като менингит, тумори или органични увреждания трябва да се третират от традиционната медицина. Спорен е въпросът с болести от рода на скарлатината. В този случай с хомеопатичните средства трябва да се подхожда много внимателно, тъй като последиците от стрептококови инфекции, например увреждане на сърдечни клапи и бъбречни заболявания, могат да бъдат много опасни. Другояче стои въпросът при не така сложни заболявания при децата – при тях хомеопатичните средства действат по-бързо, отколкото алопатията.
Благодарна област за хомеопатията е гинекологията. В редица случаи на типични женски оплаквания с хомеопатията се постигат много добри резултати с препарати, които са индивидуално съобразени със състоянието на пациентката. Повлияват се добре пременструален синдром, кисти, миоми, някои тумори, проблеми, свързани с бременността и раждането, мастити, симптоми на климактериума и др.
Правилно приложени, хомеопатичните средства действат при повечето хронични заболявания, по правило без странични ефекти. Но ако се предпише неподходящо хомеопатично лечение за продължително време, болестта може да се задълбочи. Действието на хомеопатичните препарати наистина много зависи от индивидуалните особености на пациента, именно по тази причина лечението с тях е също така индивидуално. Точната анамнеза на заболяването и определянето на индивидуалните особености на пациента са от изключителна важност за успешното лечение.