Особено важни са въпросите, свързани с образованието и просветата. Още в древен Китай лекарите били разделени на категории. Най-високо се ценели учителите на човечеството, които учат хората да живеят правилно, независимо от това дали тяхното учение е свързано пряко с медицината. По този критерий, великите посветени са същевременно и лечители, доколкото те помагат за духовното ни хармонизиране.
Пак в сревен Китай на лекарите се плащало, за да поддържат хората здрави. Ако пациентите им боледували, те са били длъжни да ги лекуват безплатно. Само при мисълта за подобна постановка на въпроса на доста съвременни медици и фармацевти вероятно ще им призлее! Бизнесът с болестите на хората е един от най-доходните в нашия доста изнервен и изнежен свят. Пък и болните са толкова много, че за здравите просто не остава време.
За съжаление, все още има медици, които са твърде далеч от тези жизнено важни въпроси. Може би за това има обективни причини – огромните усилия за поддържане на квалификацията в тясно специализираната област, прекалената заетост с пациенти, преумората, недостигът на свободно време, ниското заплащане, липсата на стимули и пр. Тези специалисти не винаги се замислят за това, какъв пример дават на околните с начина си на живот, нито пък са склонни да работят активно и целенасочено за повишаването на здравната култура на хората.
Същевременно много медицински работници се опитват да припечелват допълнително от дейности, нямащи нищо общо със здравето. От това губи цялото общество.
Напълно възможно и желателно е безценният потенциал от техните знания и умения да се насочи към широка здравна просвета и профилактична дейност. Колкото и неидеалистично да звучи, това може да стане много по-ефикасно при достатъчна материална заинтересованост.
Всички ние, които сме усетили лично благотворното действие на суперхраните, знаем колко много можем да спечелим чрез тяхното разпространение, а именно – здраве, приятелство, удовлетворение от това, че сме полезни на хората, а не на последно място и по-добри доходи, които са предпоставка за пълноценен и свободен живот.
Ако държавата още не е в състояние да обърне достатъчно внимание на темата добро здраве чрез профилактика, това не означава ние като граждани на тази държава да стоим със скръстени ръце в очакване на някакво чудо. Напротив – колкото по-активно и компетентно се включим в здравното ограмотяване, колкото повече полезни възможности представяме на хората, колкото по-пълно ги информираме за безвредни и ефикасни методи за съхраняване и подобряване на здравето, толкова по-добре.