Основната характеристика на патологията на Nat-m е интровертност, която се поражда от голяма уязвимост и ранимост на емоционално ниво. Пациентите Nat-m са емоционално много чувствителни; те преживяват емоционалните страдания на другите и чувстват, че лично те не биха могли да преживеят отхвърляне, присмиване, унижение или скръб под никаква форма. Поради това те се ограждат със стена от неуязвимост, затварят се в собствения си свят, като предпочитат да държат под контрол обстоятелствата в живота си. Гледат на всяка цена да избягват емоционалните наранявания.
Хората с податливост към патологията на Nat-m са емоционално чувствителни и раними, но с ясен ум и физически силни. Умствено те са много обективни и осъзнати, а и имат силно развито чувство за отговорност. По тази причина, те вероятно ще изслушват със съчувствие хора, които имат неприятности. Поради емоционалната си чувствителност и чувството си за отговорност, често стават консултанти, психотерапевти, духовници и др. Докато със съчувствие изслушват човек, който описва страданията си, те запазват своята обективност и правят впечатление на силни хора. Вътрешно обаче те поглъщат болката на другите и размишляват върху това по-късно; като най-вече се чудят: “Как бих реагирал аз в такава ситуация? Бих ли могъл да понеса такова нещо?”
През целия си живот, индивиди със склонност към патологията на Nat-m преживяват дълбоко всички впечатления от живота, като натрупват знание и разбиране още в ранна възраст. Те са силни и обичат да посрещат предизвикателствата на живота, дори такива, при които има риск емоциите им да бъдат накърнени. Отначало те обичат компании и емоционалният контакт с хората им действа животворно. Радват се, когато получават обич от другите, всъщност вътрешно те очакват и изискват това, въпреки че самите те не показват лесно привързаността си. Толкова са чувствителни, че се чувстват засегнати от най-малкия жест или коментар, който би могъл да се вземе като подигравка или незачитане. Възрастните хора Nat-m , например, не обичат да излизат с противоположния пол от страх да не бъдат отхвърлени. Даже въображаеми обиди могат да им причинят страдание. Те ще си помислят два пъти преди да се оставят да бъдат увлечени емоционално, стават много предпазливи. Предпочитат интровертни занимания, които са емоционално “безопасни”, например четене на книги (обикновено романтични или неща, които имат практическа стойност в човешките отношения), слушане на музика, размишления върху идеи и фантазии.
Може да свикнат с и да са доволни от своята изолираност. Обикновено са сдържани, желаят сами да разрешават проблемите си, без да разчитат на помощ от други хора. Постепенно стигат до там, че да не се нуждаят от контакт с външния свят. Ако някой им се натрапи в техния личен затворен свят, те могат да изпитат негодувание. Тяхната основна грижа в живота става “да не наранявам и да не бъда нараняван”.
Въпросът за емоционалната болка, при тях или при другите, придобива първостепенна важност; те са напълно неспособни съзнателно да причинят болка на друг човек. По тази причина стават много сериозни. Не могат да се шегуват, тъй като по невнимание биха могли да засегнат някого. Могат да изглеждат студени и прекалено сериозни, тъй като много внимават от една страна да не разкрият собствената си емоционална ранимост, а от друга да не причинят някому болка. Това, заедно с чувството за отговорност на хората Nat-m , води до чувство за вина, един силно определящ фактор в живота на такива хора.
Физически, децата със склонност към патологията на Nat-m обикновено са слаби и деликатни. Много често ще видите една фина, ясно изразена хоризонтална линия да разделя на две долния клепач. Тя обикновено се вижда при млади момичета – хистерични личности; други лекарства, при които се вижда тази линия са Asafoetida, Lilium tig. u Moschus Освен това, можете да видите и характерната цепка в средата на долната устна.
Децата Nat-m страдат много при нехармонични отношения. Ако родителите се карат, детето може да не реагира на момента, но ще страда вътрешно дори до такава степен, че да се разболее физически.
Тези деца обикновено се държат добре; не е необходимо да бъдат строго дисциплинирани, тъй като за тях само един поглед на неодобрение е достатъчен.
Истеричната склонност при децата Nat-m се вижда веднага в случаи, когато са строго порицавани. Тогава те реагират много крайно, хвърлят се по пода, като ритат и пищят. Утешаването и успокояването не помагат в такива случаи, всъщност те могат само да влошат състоянието им; те ще продължат, докато сами не решат да спрат.
В по-късна възраст истеричната тенденция се проявява по друг начин; те не се разплакват лесно, когато страдат. Могат да бъдат много сериозни в поведението си. Все пак, когато са нервни или в стрес, те са склонни да се смеят на сериозни неща, после хистерично да се кискат, а когато това кискане стане неудържимо, то преминава в хистерично хлипане.
Вероятно възрастните от този тип ще бъдат тихи и сдържани, но с чувство за отговорност. На парти, те обикновено седят някъде отстрани, като се забавляват с това да наблюдават другите и да си представят какво те изпитват. Ако някой ги привлича, те няма да флиртуват, нито ще фамилиарничат. Даже могат да се държат така, все едно не обръщат въобще внимание на даденото лице, само ще го поглеждат с крайчеца на окото си. Те сигурно ще си представят, че и другият човек се чувства също така привлечен към тях и така да загубят всякакво чувство за реалност. Поради тази причина, Кент казва, че едно младо момиче, което се нуждае от Nat-m лесно ще се влюби в женен мъж или въобще някой, който е недостижим. А това причинява силна болка и скръб, след което следва още по-силно затваряне.
Те развиват силна емоционална и сантиментална привързаност, но не показват чувствата си. Една дъщеря може много дълбоко да обича баща си, без никой да разбере това. После бащата умира. Дъщерята скърби тихо, като се заключва в стаята и плаче скрита с лице във възглавницата. За всеобща изненада на хората, които не са осъзнавали дълбочината на нейната обич, тя се затваря като иска да бъде оставена сама с книгите и музиката си. Няма плач и хлипане пред другите – може би само въздишане от време на време. Това вътрешно състояние продължава, докато тя не рухне. Тогава избухва в неудържим хистеричен плач; хълцане и спазми разтърсват цялото тяло. Такова избухване обикновено трае кратко време и тя бързо възвръща самообладанието си.
Първата фаза на патологията на Nat-m се изявява на физическо ниво. Може да има гастрит, артрит, мигренозни болки, гнойни ранички или херпес на долната устна. Както може да се предполага, тези състояния най-вероятно възникват след период на интровертност, предизвикан от дълбока скръб или унижение.
Пациентът може да започне да реагира хистерично на всяко дразнение от околната среда – прекалено чувствителни към шум, към светлина, цигарен дим и пр. При тези пациенти екземата и алергиите са много чести.
Неврологичните смущения са също често срещани при Nat-m Например невралгии, които засягат лявото око или левия междуребрен нерв са чести. Множествената склероза често се повлиява добре от Nat-m разбира се, когато се вмества в картината с другите симптоми. Сърдечни заболявания могат да се появят, но те се проявяват главно като аритмия и сърцебиене, които се дължат на въздействието на нервната система върху сърцето. Някои от най-добре познатите симптоми на Nat-m се срещат в най-ранните стадии на патологията. Пациентът има силно желание за сол и непоносимост към слузести и тлъсти храни, а също така и към пиле. Характерно за тях е, че имат непоносимост към горещо, чувствителност към светлина и се влошават от слънцето (по-специално кожата и главоболие). До известна степен това важи за всички натриеви, но те са почти по равно изразени в Nat-m Влошаванията на Nat-m от слънце и светлина не са така силно изразени, както при Nat-s, а неговото влошаване от слънцето не се проявява така силно, както при Nat-c Пациентът Nat-m може да е чувствителен и към топлина и към студ, въпреки че малко по-силно е към горещината. Обаче, той е по-малко чувствителен към горещината от Nat-s А също така и по-малко чувствителен към студа от Nat-c
Характерен симптом за Nat-m е неспособността да ходи по малка или голяма нужда в присъствие на други хора. Това се появява, поради страх от присмех, който пък води до хронично стягане на мускулите на сфинктера, които могат да се отпуснат, само когато пациентът е сам.
С патологичното нарастване на емоционалната ранимост, пациентът става много подтиснат. Това е депресия, която е неутешима, а може даже да си появят и мисли за самоубийство. Нека си представим например, че един млад мъж е изоставен от любимата си или преживява някаква скръб; той се затваря в стаята си и си пуска най-тъжната музика, която може да намери. Музиката не е предназначена да облекчи депресията, а по-скоро да я засили. Той се отдава изцяло на депресията. Ако някъде едно нещо не е станало както трябва, той ще преувеличи нещата, все едно нищо не е наред. Той не позволява на никой да му помогне; опитва се сам да разреши проблемите в себе си. Накрая, когато депресията започне да преминава и той придобие по-правилно отношение към нещата, тогава музиката ще разсее остатъците от депресията. В този смисъл, музиката може да носи и облекчение, и влошаване при Nat-m, в зависимост от обстоятелствата.
Този вид депресия е един вид истерична реакция. Обикновено, пациентът Nat-m е обективен, но само докато владее емоциите си; но когато емоциите надделеят, пациентът губи обективната си преценка за нещата и емоциите властват над всичко.
Когато патологията премине извън фазата на депресия, у пациента започват да се появяват периодично физически симптоми и да се променят настроенията му.
Могат да се предскажат интервалите и времето на появата на физическите симптоми. Затова Nat-m често се предписва на пациенти, които са страдали в миналото от малария или обратно – били са засегнати от хининови лекарства; може също да е полезен при пациенти, в чиито семейства е имало малария. Пристъпите на мигрена, която често се наблюдава при пациентите Nat-m, се появяват в определено време, обикновено между 10 часа сутринта и 3 часа следобед. По същия начин, пристъпите на астма обикновено са между 5 и 7 часа вечерта.
Настроенията се люлеят между неоснователна депресия и безпричинна веселост, а когато загуби обективността си всичко на емоционално ниво се довежда до крайност.
На този етап някои от физическите симптоми може постепенно да изчезнат. С преминаването на патологията на по-дълбоки нива, може вече да няма желание за солено, нито пък непоносимост към слузести или тлъсти храни, нито влошаване от слънцето и пр. Изчезването на тези симптоми е право пропорционално на задълбочаването на патологията при пациента. Често ще се налага хомеопатът да търси тези симптоми не само в настоящето, а и в миналото.
Когато патологията достигне емоционалното ниво първият страх, който се появява е клаустрофобията. В ранните етапи пациентите Nat-m се радват на известна емоционална свобода и се дразнят от всякакви ограничения, които другите хора могат да им налагат. По-късно собствената им уязвимост ги кара да се затворят. Когато те почувстват същият вид затвореност извън тях (т.е. затворени или тесни пространства), такива каквито те са създали вътре в себе си, започват да изпитват страх.
Заедно с клаустрофобията се появява и една скованост на емоционалното и умствено ниво. Пациентът развива фикс идеи; нещата се разглеждат само като черно-бели, правилни или погрешни, добри или лоши, практични или непрактични.
Накрая се появява хипохондрична тревога за здравето, най-вече по отношение на сърдечните заболявания. Тази хипохондрия е свързана с придирчивостта на Nat-m Пациентът е движен от една натрапчива нужда да избегне всякакъв вид замърсяване – винаги чисти, непрестанно си мие ръцете, дезинфекцира всичко. Придирчивостта при Nat-m е специфичен страх от заразяване с микроби, а не толкова чувство на погнуса, което се наблюдава при други лекарства (Sulph, Puls, Merc, Phos, Mezereum).
Също така, тревогата за здравето е много по-незначителна отколкото хипохондрията, която е повече от тревога – натрапчиво внимание към детайлите свързани със здравето.
Накрая, дори механизмите на натрапчивия контрол отказват напълно да работят и човек започва открито да изразява всичко, което преди това не си е позволявал. Те стават безсрамни, ексхибиционисти, говорят неприлични неща и пр. Все пак, в крайната фаза пациентите Nat-m обикновено не губят умствения си контрол до такава степен, че да развият истинска лудост, но могат да стигнат до безсрамно поведение.
Nat-m е толкова дълбоко действуващо лекарство, а и толкова често се предписва в нашия модерен свят, че има много лекарства, с които трябва да го сравним.
Ign, разбира се, от всички лекарства е най-близкото до Nat-m В много отношения те са просто идентични. По тази причина, много често се заместват в определени случаи. Общо казано, Ign действува по-повърхностно и е по-вероятно да бъде предписана в случаи, където реакцията на пациентите е по-повърхностна. Пациентите Nat-m са по-силни, те могат да понесат по-голям емоционален стрес и по-силен шок. При Ign човек рухва и под сравнително малък стрес. И още нещо, патологията на Ign не винаги засяга физическото ниво. Затова Ign се предписва при емоционални реакции, които се появяват при обикновена скръб, каквато животът често ни поднася, докато Nat-m по-често се предписва при случаи с изключителен стрес, особено стрес, който причинява заболявания на физическо ниво.
Пациентът Ign често чувства стягане на гърлото или затруднено дишане, особено след емоционален шок. Характерното за Ign въздишане е опит да се облекчи това усещане за свиване. Ign плаче по-лесно и по-вероятно е тя да се разплаче по време на хомеопатично интервю, а не Nat-m След скръб, по-вероятно е Nat-m, отколкото Ign да загуби съня си.
Често, особено когато имаме главно физически симптоми, може да ни бъде трудно да различим Phos от Nat-m Физически и двамата си приличат – слаби, чувствителни, могат дори да са с увеличена щитовидна жлеза. Главният пункт, по който ще се опитате да ги различите, е дали личността на пациента ви е отворена или затворена. Чувствителният човек, който е по-склонен да бъде по-въздържан и по-уклончив, който се обляга назад, докато описва симптомите си, вероятно ще е човек, който има нужда от Nat-m От друга страна, пациентът Phos е много открит, лесно изразява емоциите си по време на интервюто, обикновено се навежда напред, когато говори и се опитва да създаде личен контакт.
Lilium tig. е също така едно силно хистерично лекарство, както и Nat-m Все пак, ако един пациент Lilium tig. бъде изоставен или унизен, то той ще има бърза, импулсивна реакция, докато пациентът Nat-m ще страда вътрешно и ще мине доста време преди да получи хистерична реакция. При това от пациент Lilium tig. може повече да се очаква да бъде лош и жесток по време на такава реакция, отколкото Nat-m, който по-скоро би причинил болка на себе си, отколкото на друг човек.
Moschus е друго хистерично лекарство, но тук е лесно да направим разлика. Този тип истерия е предназначена да бъде видяна от другите хора. Тя е манипулативна, това е опит да бъде изнуден емоционално даден човек. Nat-m ще се опита, доколкото може, да скрие реакцията си.
Понякога и Puls може да бъде объркана с Nat-m И двете имат непоносимост към горещина и се влошават на слънце, и не обичат тлъсто. Все пак, Puls силно изразява емоциите си като раздава обич автоматично. Когато пациент Puls плаче, което се случва често, това е “сладък” нежен плач, докато плачът на Nat-m е със спазми, високо хълцане, което разтърсва цялото тяло. Пациентите Puls, когато не са добре ще търсят активно помощта на другите и ще се осланят на тях; Nat-m разчитат повече на себе си и ще се опитат да разрешат проблемите си сами.
Lyc е лекарство, което показва на света черупка, която е създал като реакция на едно вътрешно състояние, но вътрешно е слаб и малодушен. Nat-m е силен, но емоционално е силно раним.
Sep е тясно свързана с Nat-m Особено при пациенти деца, трудно могат да се различат едно от друго. Децата Sep са също много чувствителни, но много по-възбудими от Nat-m При възбуда те могат да се зачервят и да станат свръхактивни. Вече като възрастен, пациентът Sep, като че ли е грохнал от тази прекалена възбудимост, чувства се уморен, умствено затъпял и апатичен. И докато Nat-m изпитва привързаност, но не я показва лесно, Sep напълно я е загубила. Много по-вероятно е пациентът Sep да бъде злобен и жесток, почти да изпитва наслада от това да наранява хората, нещо което е напълно немислимо за Nat-m.