Med е лекарство, което стига до крайност в своята патология и на трите си нива. Изглежда не е в състояние да поддържа равновесие. Той е НЕПОСТОЯНЕН, НЕСТАБИЛЕН, мята се от една крайност на патологията в друга. В едната си крайност, пациентът Med е със силно изострена чувствителност; той или тя търси начин да се освободи от сензитивността и намира облекчение в състояние на РАЗТОЧИТЕЛСТВО. При всяко нещо има излишества, всичко е прекалено – физическите секрети, темперамент, импулси, сексуални удоволствия и пр. В другата крайност имаме състояние на обръщане навътре на патологията до степен на подтискане, на плахост и загуба на физическа, емоционална и умствена сила.
На умствено-емоционално ниво при Med прекаляването с всичко е почти мания – той е агресивен, буен и склонен към насилие. Нервната система и емоциите са превъзбудени. Човек като наблюдава само това състояние може да си помисли за Tarent или Nux-v (въпреки, че Med не стига чак до такива крайности както Stram ).
Същата тенденция се наблюдава и в сферата на секса. Голяма част от проявлението на патологията на Med се съсредоточава върху гениталиите. Мъжът Med постоянно мисли за секс, иска секс, когато е във фазата на импулсивност и агресия.
Едната крайност на Med е тази, която е насочена навън. Другата крайност идва в резултат от насочването на цялата тази енергия навътре. Тя се затваря и не може да се ползва. Пациентът започва да губи сила и на умствено, и на емоционално, и на физическо ниво. Има измършавяване и атрофия, накрая дори и маразъм. Ефектът от подтискането на което и да е ниво става съвсем очевиден при този процес на обръщане навътре.
При това отслабнало състояние пациентът Med губи паметта си. Той е слаб и объркан. Налице е забравяне и разсеяност по отношение на всичко – не може да си спомни думи, не може да си спомни къде е оставил нещо. Накрая стига до пълно объркване на понятията. Докато преди това умът е бил щедро надарен, сега умът му е притъпен, неясен, не е в състояние да преценява. Емоционално, вместо да остане в онова насочено навън буйно състояние, енергиите се насочват навътре и създават състояние на прекалена чувствителност, резервираност и стеснителност. Това състояние е в такъв поразителен контраст с другата крайност, че понякога е трудно на човек да повярва, че пред него стои един и същ пациент.
На физическо ниво, насочената навън фаза се характеризира с изключително обилни секрети от всички лигавици – конюнктива, фаринkс, уретра, вагина. Нямаме видима картина по отношение на секретите при противоположната крайност, вместо това патологията се проявява с лесно потискане на секрети, което води до по-сериозни заболявания. Подтискането на секретите на Med с алопатично лечение води до увреждания на органи или на по-дълбоко умствено и емоционално ниво.
Както вече споменах, крайностите на патологията на Med може да се появят на пристъпи в един и същ индивид. Възможно е да видите тези крайности като доминиращи състояния в напълно различни индивиди: единият – агресивен и излиятелен, другият – стеснителен и резервиран. И двамата могат да имат нужда от Меd
В нашата Материя Медика рядко се среща лекарство, при което да се проявяват толкова големи контрасти. И все пак, един ключов момент, който трябва да запомните е, че и двете крайности са крайности до степен на ПАТОЛОГИЯ, а не състояние, при което има пристъпи на симптоми и после връщане към относителна нормалност. Med е като махало, при него състоянията преминават от едната крайност в другата, напълно противоположна крайност на патологията.
Например, може да имате пациент, който много обича животни; ако това е състояние на Med тази любов ще стигне до крайна степен. Животното става център на внимание, то ще получава неимоверно много ласки и грижа. Такъв пациент е в състояние да пренебрегне и работата си, заради него. Друг пациент Med може да представлява пълната противоположност на първия. Той може да прояви голяма жестокост към животни; той връзва кучето си и зверски го пребива заради някакво дребно провинение. Това е истинска жестокост; докато е в това състояние пациентът всъщност изпитва удоволствие като причинява болка на животни. Но по-късно, когато махалото отиде в срещуположния край, пациентът изпада в състояние на прекалено голям тормоз – изпитва отвращение към котки, не може да понася котки, има истински страх от тях. Тук отдолу лежи туберкулозен миазъм.
Те са много чувствителни към красотата, към хубавите неща. Единият тип Med може да се развълнува дълбоко от вида на цветя. Това не е просто здравото, нормално, естетическо оценяване на цветята, което едно момиче може да почувства, като ги види на път към училище. Това е едно пак прекалено силно емоционално състояние – цветята стават всичко за пациента; той ще закъснее за училище и ще открадне цветята с риск да го хванат. От друга страна, пациентите Med могат да останат напълно безчувствени при вида на цветята. Това не е просто липса на оценяване, това е абсолютна липса на интерес към цялото царство на красотата.
Тази променливост на Med ясно личи от колебанията в притока на енергията им. За кратък период от време те работят много добре, но след това рухват. Те се захващат с работа, която изисква ограничено количество енергия, работят енергично и производително два дни и след това са напълно НЕСПОСОБНИ да свършат каквото и да е работа три дни. Ако една задача изисква продължително усилие за по-дълго време, пациентът Med най-вероятно ще се откаже да продължи. Вътрешно имат чувство на забързаност, тичат нагоре-надолу като си повтарят “Трябва да направя това! Трябва да направя онова!”, но когато вършат нещо те не са методични, систематични.
Умственото и емоционалното ниво са много здраво преплетени. Все пак, не е невъзможно да се различат стадиите на развитие на патологията. Отначало има забравяне и объркване на умствено ниво. Объркването е подобно на това при Alum – неспособност да разбере или ясно да изрази какво става вътре. Функциите на ума постепенно намаляват все повече и повече, докато накрая не стане ясно, че пациентът върви към обезумяване.
На този етап започват да се проявяват странните страхове на Меd Естествено, той има страх от полудяване. Все пак, един специфичен страх, който е най-характерен е страхът, че някой го следи. Пациентът може да си върви по улицата и изведнъж да почувства, че има някой зад него. Той спира, оглежда се, но няма никой. Въпреки това не може да се отърси от впечатлението; то се забива в ума му като фикс идея.
След това умът развива някаква вътрешна необузданост. Има усещането, че в ума му се вихри буря. Това е разпиляно, необуздано, не подлежащо на контрол чувство, което той изпитва ОТВЪТРЕ. То е подобно на чувството за забързване, съчетано с тревога, което виждаме при Tarent, но е по-непостоянно. Това е като при кола, на която изведнъж е освободен съединителя и двигателя се върти без контрол. В следствие на това има изкривяване в чувството за време, подобно на Alum – времето върви твърде бавно. Когато това бурно чувство се е засилило достатъчно, пациентът стига до положение, в което губи контакт с реалността. Има чувството, че всичко се случва насън. Умът става още по-объркан, хаотичен, разфокусиран. Като се разгледа последователността при развитието на симптомите ние можем да предположим, че Med би бил много полезен за хора, пристрастени към наркотици, които са стигнали до дезориентация по отношение на пространство и време.
Вътрешната необузданост на Med не се вижда от външния наблюдател. Това е нещо, което се проявява, когато пациентът се опита да опише какво става с него. Вътрешно умът е дезориентиран и напрегнат, но не по същия начин, както при Lach. Например един Lach може да бъде свръхактивен, но те винаги могат да измислят пет различни думи, за да опишат едно и също нещо. Med (u Alum) изпитват огромна трудност да опишат усещанията си, да намерят думи, като че ли те са се скрили зад някакво було. Пациентът се мъчи дълго време и накрая единствената дума, която му идва на ум е “див”(необуздан, луд).
На страничния наблюдател, на пръв поглед интровертният Med може да заприлича на Ph-ac Той иска да каже нещо, но не може. Само след като навлезете по-дълбоко в случая ще можете да видите пълната картина. При Ph-ac състоянието е непроменливо, постоянно, а не на пристъпи, както при Меd Една важна черта на Med е, че получава облекчение при започване на отделяне на секрети. Пациентът се чувства умствено добре и има достатъчно енергия, когато има бяло течение, когато носът му протече след като е бил запушен, дори при уриниране. Ако все пак тези секреции се подтиснат, най-вероятно това ще има дълбок ефект върху организма. Може да има нещо като повяхване, кожата и мускулите да загубят тонуса си, отслабване на енергията и функциите на ума. Често след подтискане на секрети при Med се появяват брадавици.
Не само пациентът страда от ефекта от подтискането на секрециите, това може да се предаде и на следващото поколение. Затова Med често се предписва на деца с маразъм, на които и двамата родители са засегнати от сикотичния миазъм. Тези деца растат трудно, имат много фина кожа с нездрав бял цвят. Те нямат никакъв апетит и често страдат от недохранване.
Има няколко симптома, които характеризират Med на физическо ниво. Много често страдат от ревматизъм и артрит. Пациентите Меd, особено които страдат от ревматизъм, имат много чувствителни стъпала, особено петите; те са толкова нежни, че пациентът не може да стъпва на тях.
Когато имаме потискане на секрециите на Меd, посоката на развитие на патологията е добре известна – засяга първо лигавиците, после ставите, а накрая и сърцето (това важи само, когато разглеждаме физическото ниво; по-дълбоки промени на емоционално и умствено ниво могат да настъпят едновременно). Заедно с Lyc u Ledum, Med е едно от лекарствата, което трябва да се има предвид при случаи на сърдечни заболявания, които са възникнали след стрептококова инфекция или ревматоиден артрит. И едно специално предупреждение: когато предписвате Med на пациента с тежка сърдечна патология или на пациенти на възраст над 60 години, първоначално не надвишавайте потенция 200; горчивият ми опит с няколко случая ме кара да ви предупредя и предпазя.
Обичайно симптомите на Med се подобряват вечер след залез слънце. Това важи за симптомите на всичките нива. Пациентът от този тип най-вероятно ще ви каже: “Аз определено съм нощна птица. Не искайте от мен да свърша някаква истинска работа през деня”.
Med е много известен с подобряването си на море; това отново важи за всичките три нива на организма. В райони, където има добри места за плуване това може да ви бъде полезен, ориентиращ симптом. Но човек все пак трябва да се старае да различи кое е подобрение от морето и кое е подобрение от ХЛАДИНАТА на морето, което наблюдаваме при Puls.
Със своята есенция Med представлява един отличен пример за необходимостта от задълбочено и внимателно сваляне и анализиране на случаите. В различните си аспекти Med лесно може да бъде объркан с много други лекарства. Например, състоянието на ума може много да прилича на това при Alum, особено когато виждате пациента само в кабинета си, отделен от дразнителите на живота. Трябва да се научите да си ПРЕДСТАВЯТЕ пациентът в неговия живот. Всеки пациент прилича на светец по време на интервюто. Затова вие трябва да се научите да не пропускате и най-малките намеци. Може нещо да проблесне в очите му за момент, може нещо да го накара да промени гласа си, Вие трябва да се хванете за това и да настоявате за повече описания, за живи примери и пр. Накрая пациентът може да признае, че е имало случаи, при които е избухвал и е удрял други хора или животни. Само след много настойчиво разпитване вие можете да получите ясна картина на Меd.
Вземете за пример Nux-v При него има агресивност, импулсивност и жестокост, които може да изглеждат като качества на Med в неговата насочена навън фаза, но при Nux-v това обикновено се контролира. Това е контролиран гняв. Когато има жестокост, при Nux-v тя е ПРЕСМЕТНАТА, преднамерена жестокост, което не е типично за Меd.
Tarent е лекарство, при което също има състояние на забързване. Това е свръхвъзбуда на централната нервна система, която може да се контролира от пациента. При Tarent става въпрос за продължително състояние, което накрая води до колапс. При Med линията на развитие е на пристъпи, непостоянна.
Тези лекарства лесно могат да бъдат различени от Меd поради факта, че Med минава в противоположната крайност на патологията. Med става резервиран, стеснителен. В това отношение той прилича малко на Thuja. И двете лекарства дават невярна представа за себе си – искат да се покажат различни от това, което всъщност са.
Изпитва желание за сол, сладко, тлъсто, алкохол.
Децата получават яркочервени обриви около перинеума, които ги карат да се оплакват през цялото време.
Сикотичните лекарства се подобряват при влажно време. На Med дори само при седене на брега на морето му става по-добре.