д-р Юлия Цанкова
Казвам се Юлия Цанкова, педиатър съм и повече от 25 години работя с деца. За това време, колкото повече стаж трупах, толкова повече у мен се зараждаше усещането, че нещо не е както трябва и че не вървя по правилния път. Медицината напредва с всеки изминал ден, на пазара се появяват все по-нови и по-мощни лекарства, а в същото време децата стават все по-болни…
Опитът ми като клиницист не може да греши – ако преди 25 години предписването на 5-6 АБ за 1 година на 1 дете беше сериозен проблем, изискващ по-задълбочени изследвания и консултации, сега при мен идват деца приели 6 вида АБ само за 1 мес.; или друг случай – 30 АБ за 2 календарни години! Да не говорим за алергиите – ако в началото на медицинската ми практика за 1 година се наложи да лекувам само 1 дете с астма, сега това заболяване е мое ежедневие. Смятам че този проблем има поне 2 страни; от една страна е неправилното и неконтролируемо изписване на лекарства, от друга все по-слабия имунитет на децата. Независимо от причините обаче, фактите са налице – все повече родители се обръщат към холистичната медицина, към билколечението, хранителните добавки и т.н., разочаровани от последните постижения на лекарствената индустрия.
Ще си позволя да споделя с вас моето мнение на родител и лекар – смятам, че в днешно време все повече деца се раждат с хранителен дефицит на клетъчно ниво, с нарушена чревна флора и оттам – намален имунен потенциал. Как се получава това – започва още с раждането на детето не по естествен а по оперативен път, следва честата липса на кърма на майката и ранното захранване на детето с адаптирани млека. Като капак – няколко задължителни ваксинации, чийто брой за съжаление нараства с годините и в крайна сметка се получава така, че малко на брой деца достигат 1 годишна възраст в пълно здраве.
Следват детските ясли и заведения и след постъпването в тях всички наваксват загубеното и започват да си боледуват сериозно, всяка седмица и всеки месец. Тези заболявания се лекуват още по-сериозно и често нещата излизат извън контрол. Тук му е мястото да кажа, че аз не съм някакъв фанатик, който отхвърля АБ въобще. Смятам обаче, че те трябва да се предписват по съответните клинични, кръвни и лабораторни показания, като в същото време се упражнява сериозен контрол върху тяхната употреба.
В крайна сметка децата оздравяват, защото природата е нещо уникално и могъщо, тя е дарила детския организъм с огромен жизнен потенциал и в крехкото детско телце се крият механизми помагащи му да оцелее въпреки всичко. Те са като семенцата – толкова са малки и раними, когато ги посяваме, но след няколко години от тях израства прекрасно дръвче, отрупано с плодове. През тези години то се е нуждаело от въздух, вода, слънце и храна. Има ли някаква основателна причина да не правим същото и с децата си, да им осигурим същите тези неща и да им ги поднесем с много любов? Лично аз не намирам такава причина.
В ранната детска възраст е важно не толкова как ще лекуваме детето, а как ще го храним. Важно е да му осигуряваме пълноценна и балансирана храна, която зопочва с първите глътки майчина коластра и продължава с кърменето. Така детето ще получи добър шанс да расте здраво и щастливо и да достигне в максимален размер заложения му генетичен потенциал.
За мен пълноценното и балансирано хранене в наши дни означава още следното – включване в ежедневното меню на децата пробиотици, ЕМК, микроводорасли, растителни ензими. Те снабдяват организма с всички хранителни съставки, които са му нужни, а той от своя страна си знае работата – расте и укрепва.
И ако към тези пълноценни храни добавим и коластра – тогава допълнително ще подсилим имунната система на детето, което е особено важно през есенно-зимния сезон. В резултат се получава нещо, което аз много уважавам и ценя напоследък, а именно – профилактика! Повече от 10 години вече това е моя ежедневна практика и мога да се похваля с много добри резултати – стотици деца растат здрави с храните разработени на базата на СЗВ.
Апелът ми е следния – нека не се бъркаме грубо и некомпетентно в природните дела, нека гледаме и се грижим за най-голямото си богатство – децата, спазвайки завета на Хипократ, че храната е нашето лекарство! Така можем да им осигурим не само зима без АБ, но и здраве без АБ!