Диетите не работят! Щом ги спреш, качваш пак килограми. Забавя се метаболизмът. Целта е не да ядеш малко, а да ядеш това, което трябва – достатъчно фитонутриенти и не повече калории от необходимото. Намаленият прием на калории, ако се храним пълноценно, удължава живота.
Съотношението хранителност : калории в менюто ни трябва да е високо, за да отслабнем без усилия. Това означава да ядем високохранителна и нискокалорична храна – главно зеленчуци, плодове и бобови. Нерафинирани храни – богати на фибри. Но ключът не е само във фибрите, а и в минералите, витамините и др. фитонутриенти
Празни калории – нямат фитонутриенти и фибри. Хранителността им е спрямо калориите е малка (джънк фууд). Ако ядете предимно такива храни и не се упражнявате, гарантирано надебелявате и започвате да боледувате. Рафинирането (напр. Бяло брашно, нишесте) = 50-95% намаляване на микроелементи и витамини и 2,5 пъти повече болести. Бърза хипер- и хипогликемия, рак, диабет, сърдечно-съдови заболявания. Месо и картофи = болести и надебеляване. Картофите нямат друго освен калории. Сиренето е източник на наситени масти.
Тлъсто и тестено отиват на корема. Мазнините съдържат 9 калории на грам срещу 4 за въглехидратите. Мазнините се складират без усилие и непроменени – от биопсия може да се разбере дали човек е ял зехтин, масло или тлъсти меса. Да се внимава със сосовете за салата!
Средиземноморската диета не е само зехтин, а много плодове, зеленчуци, бобови и малко риба, плюс яко бачкане (голяма физическа активност). След като в наши дни хората по тези места са включили в храненето си месо, млечни и сладко, те вече не са така здрави и над половината са дебели. От зехтин се пълнее! В него освен ненаситени мастни киселини и вит.Е няма почти нищо полезно, само много калории. По-добре сурови ядки и несолени маслини, които намаляват холестерола. Една супена лъжица олио е добре за слаби хора, но ако сте пълни, най-добре изключете олиото от храната си.
Намаляването на калориите води до отслабване – независимо какви храни се ядат. Трябва да се ядат питателни сурови растителни храни, да се намалят калориите, да се повиши физическата активност и да се ограничат мазнините до 1 ч.л. зехтин на ден. Добавянето на каквито и да било мазнини намалява съотношението хранителност:калории, пречи на отслабването и е вредно за здравето. Ако ядем зехтин (много калории) и искаме да не дебелеем, трябва да ядем по-малко плодове и зеленчуци, което пък е вредно за здравето.
Не бива да се готвят растителните храни (губят се витамини и минерали), ако може да се ядат сурови (предпазват от рак). Яжте огромни салати (но не с мазен сос) и поне 4 плода дневно.
Магията на фибрите: Фибрите (не отделно взети, а като част от суровата растителна храна) предпазват от рак, сърдечносъдови заболявания, хемороиди, запек, разширени вени, диабет и др. Те забавят усвояването на глюкозата и понижават холестерола. Човек се засища с много по-малко калории, защото му се пълни стомахът. Но това е така само ако се яде храна, естествено съдържаща 50-100 грама фибри на ден – т.е те трябва да са част от богата на фитонутриенти диета, която именно е полезна за здравето. Листните зеленчуци са идеалният избор.
Фитонутриентите – ключ към здравето: Ако ядем достатъчно сурови и леко сготвени (на пара) зеленчуци, плодове, ядки и бобови, ще се предпазим от много болести. Хранителните добавки са най-полезни, ако храненето е правилно. Не можеш да си купиш здраве в шише – трябва да го заслужиш. Например бета каротинът е само един от около 500 каротеноиди, които се срещат в растителната храна, и отделно взет не е така полезен, за разлика от естествената растителна храна, богата не само на бета каротин, но и на хиляди други полезни съставки.
Не е правилно да се анализира храната по тегло, а само по калории.
Кое е по-богато на белтък – пържола или броколи? Ако гледаме белтък за грам тегло, пържолата – но ако гледаме белтък за 100 калории, ето какво става: Пържолата има 5.4 гр./100 кал., а броколито – 11.2 гр/100 кал. В месото повечето калории идват от масти, а в зелените зеленчуци – от протеин. Яденето на растителни протеини е начин да отслабнеш и да си здрав.
Листните зелени зеленчуци са най-полезните храни. Салатата от листни зеленчуци е главното ястие!
Течни калории – подсладени напитки – не намаляват апетита. Обем, калории и хранителност изключват апетита. Плодове и зеленчуци (фибри) намаляват апетита. Няма смисъл да се яде малко.
Макдоналдс бургер – рекламира се като 91% без мазнина, но 49% от калориите идват от масти.
Мляко с 2% мазнини – 35% от калориите са от масти. 98% без мазнини – защото има много вода. Нискомаслените млека, сирена и меса изобщо не са нискомаслени спрямо калориите, само спрямо обема. В натуралното мляко 49% от калориите са от масти.
Над 90% от калориите трябва да идват от естествени растителни храни. Животинският протеин, особено пилето, води до холестерол и рак. Месоядните хора (вкл. пиле и риба) развиват деменция 2 пъти повече от вегетарианците. Ракът е болест на повишеното ядене на месо и млечни при недостиг на зеленчуци и плодове. Избягването на месо и млечни намалява болести като сърце, рак, кръвно, диабет и затлъстяване. Вегетарианството обаче не е гаранция за добро здраве, ако се яде предимно тестено и сладко. Важното е да се ядат много зеленчуци и плодове.
Остеопороза – най-полезната храна са плодове и зеленчуци. Ряпата, зелето и марулите съдържат много повече калций за 100 кал. от млякото. Месо и мляко = ацидоза = повишена загуба на калций от урината. Не е важно колко калций приемаш, а балансът между усвоения и екскретирания. Задръжката на калций от растенията е по-голяма. Сиренето е глупав избор за снабдяване с калций, защото съдържа твърде много наситени мастни киселини и е главен източник на диоксин (канцероген). Млечните продукти повишават риска от рак на простатата. Ако се намалят млечните и се увеличат доматите, ракът на простата намалява с 41%.
Диетата на Аткинс – много месо + малко растителна храна = рак, плюс изкуствени витамини – няма смисъл. Вредно е за бъбреците. Щом включиш плодове и зеленчуци, кетозата свършва и пак качваш кила.
Зоната: Гликемичният индекс не е толкова важен, колкото съдържанието на фибри и фитонутриенти за калория. Не е вярно, че бързото вдигане на инсулина след ядене води до надебеляване. Всички излишни калории се складират като мазнини. Растителният протеин намалява холестерола, а животинският го покачва. Сиърс не е мерил ейкозаноидите. Той тежи 95 кг и е 193 см. висок. Той си е изчислил 100 г протеин=400 кал, 44 г мазнини=400 кал, 133 г въглехидрати=530 кал, което прави общо 1330 кал. Основната му обмяна е 2400 кал без упражняване. Т.е. – той би трябвало да губи над 1000 кал./ден., което е равно на около 900 г/седмица. Ако той се е хранел така над 4 г, както твърди, би трябвало да е отслабнал с около 180 кг. Щом казва, че не яде повече от 100 г протеин и 44 г масти, то той яде повече въглехидрати и е извън зоната.
Храни за отслабване
Зеленчуци – 200, плодове – 300, бобови – 500 кал/л.
За сравнение месо – 3000, сирене – 3400, бял хляб, бяло месо, риба, яйце – 1400-1500
Старайте се да ядете поне 500 г сурови и 500 г готвени зеленчуци на ден.
Хранителна плътност:
100 – сурови листни зеленчуци – маруля, спанак, магданоз, салатено цвекло, кейл (зеле)
97 – зелени плътни зеленчуци – артишок, аспержи, броколи, зеле, брюкселско зеле,
целина, краставица, бамя, грах, чушки, алабаш, тиквички, зелен фасул.
50 – не зелени, не скорбелни зеленчуци – цвекло, син домат, гъби, лук, домати, жълти и червени чушки, карфиол
48 – бобови – боб, нахут, соя, леща, 45 – пресни плодове
35 – скорбелни зеленчуци – картофи, тикви, пащърнак, царевица, моркови, ряпа
22 – зърнени; 20 – сурови ядки и семена; 15 – риба; 13 – млечни обезмаслени
11 дивеч, яйца; 8 – червено месо; 4 – натурални млечни
3 – сирене; 2 – тестени; 1 – мазнини; 0 – сладкиши
Зеленчуците не са само въглехидрати, те съдържат и много протеини.
Яденето на храни с малка хранителност е лошо за здравето
Животинска храна = много болести; Сурова и леко сварена (на пара) растителна храна = здраве