Дебел, сладък и жесток
убиец на всеки 70 от 100 българи
Д-р Румен Милошов, специалист по вътрешни болести,
ендокринология и болести на обмяната
В днешно време около 65% от смъртността на населението в България се дължи на сърдечно-съдови заболявания. Към тях спадат не само болестите на сърцето – хронична сърдечна слабост, инфаркт на сърцето, повишено кръвно налягане и други, но и още:
- мозъчен удар (инсулт), с последици – парализи на крака и/или ръце и следващи неизменно трайна промяна в настроението и понижени умствени възможности;
- стеснения на кръвоносните съдове и последващи ампутации (отрязване) на пръсти, в последствие на цели крайници – крака, по-рядко ръце;
- стеснение на кръвоносните съдове (атеросклероза) – основата на изброените по-горе състояния;
- белодробен инфаркт;
- краен стадий на бъбречна недостатъчност като резултат от стеснения и запушвания на кръвоносните съдове в бъбреците, водеща до апаратно очистване на кръвта (хемодиализа, изкуствен бъбрек), докато се чака и ако се дочака присаждане на нов бъбрек.
- рак на дебелото черво (над 90%);
- рак на млечната жлеза (по-голямата част);
- неалкохолен стеатозен хепатит (омазняване и възпаление на черния дроб, което не е свързано с вирус и алкохол);
- трайно повишение на пикочната киселина в кръвта и др.
Сумирайки смъртността от всичко гореизброено се оказва, че тя засяга 70 от всеки 100 души. А ако се огледаме в семейството ни за близки, познати, роднини, ще открием много често хора парализирани, с отрязани пръсти и крака, ослепели и много важно – със силно понижени възможности за справяне с ежедневните житейски ситуации. Още по-жалкото е, че тези промени се наблюдават и при хора на възраст 40 – 60 години; те вече са обичайни, а не изключения. Тъжна родна картинка…
Каква е причината за тези болестни състояния? Как да се справим с тях? Може ли да се предотвратят и ако да, по какъв начин?
При едно кратко пътуване в миналото ще си спомним, че от времена далечни човек непрекъснато се е движил, непрекъснато е изразходвал много голямо количество физическа (мускулна) енергия. Ходел е на лов, орял, сеел, строил и какво ли още не, свързано с изразходване на физически сили. Обаче сравнително трудно си е набавял храна за възстановяване на изразходваната енергия. Чувството за щастие и благополучие често е била отрупаната маса с най-различни храни. Едрият, но почти винаги и дебел човек е бил смятан за здрав, силен, щастлив.
Тези настроения, тези закрепени в хората възгледи от векове, преобладават и днес – не само в България; преобладават и в света. С една единствена разлика: днес дебелия човек е с намалени сили, болен и… нещастен! Колкото и да отричат тези хора, колкото и да се представят за „герои”, достатъчно е да се погледнат опашките пред лекарските кабинети и да се види реалността – рядко се среща болен, който няма „коремче” – символа на щастието и благополучието… пред лекарски кабинет! Хора в активна възраст, между 40 и 60 години, тези, които работят и се грижат за себе си и близките си – са с повишено кръвно налягане, раздразнителни, уморени, неработоспособни, с повишени мазнини в кръвта, повишени нива на кръвната захар, 9 от всеки 10 с „хубавото си коремче”, очакващи „вълшебните”таблетки.
На никого не прави впечатление, че 45 – 50 – 60 годишни нерядко са били и на болнично лечение било по повод проблеми със сърцето, било след мозъчни удари, често пенсионирани по болест, с мизерни пенсии. Тези, които трябва да са здрави и работоспособни! А и все повече между чакащите за преглед се виждат млади, 20 – 30 годишни и мъже, и жени със същите оплаквания и в добавка – сексуални неблагополучия. Очаквана от специалистите, жестока реалност. На фона на затлъстялото възрастно население и всяко пето дете, останало в България, също е затлъстяло – радост за бабите, кошмар за лекарите. Случва се тези типични за страната ни страдащи, включително и деца, да попаднат и при ендокринолог и да чуват една все още малко позната диагноза:
Метаболитен синдром
Докторе, ами това какво е? А това се оказва:
- затлъстяване или наднормено тегло, забелязващо се лесно (просто си измери талията, там, където е пъпът – за България и другите народи от кавказката раса са установени норми: до 80 см за жени, до 94 см за мъже)
- заедно с повишено кръвно налягане над 130/85мм, или ако се приемат лекарства за регулиране на кръвното налягане, независимо от стойностите в момента;
- заедно с повишени 3 – глицериди в кръвта над 1, 7ммол/л;
- с кръвна захар на гладно над 5, 6ммол/л (нарушена гликемия на гладно)
- или с кръвна захар на втория час след обилно хранене, а най – добре след захарно обременяване над 7, 8ммол/л (нарушен глюкозен толеранс)
- или двете заедно (преддиабет);
- или с вече установен захарен диабет;
- или с ниски стойности на „добрия”холестерол (HDL под 1, 0 ммол/л за мъже и под 1, 3 ммол/л за жени);
- или хора, прекарали инфаркт на сърцето или мозъчен удар, но имащи описаните показатели;
- или млади момичета или жени с повишено окосмяване по лицето, често с проблемна менструация, с установени кисти по яйчниците, трудно забременяващи, почти винаги с наднормено тегло (синдром на поликистозни яйчници);
- и още някои състояния…
Не боли, не го виждаш, не го усещаш… Но връхлетява и опустошава човек здрав и прав, често убива, а останеш ли жив – почти винаги ставаш инвалид; доходите отиват в лекарства, в консултации, в болнично лечение; тежест за себе си, тежест за близките, тежест за обществото.
В основата на метаболитния синдром – съвременния масов убиец – стоят промени в енергетиката на организма – повишени нива на кръвната захар заедно с променени нива на мазнините в кръвта; нечувствителния към регулаторните си механизми организъм – инсулинова нечувствителност (резистентност), с последващи високи нива на собствения инсулин (хормон, който регулира нивата на кръвната захар) – хиперинсулинемия и видимия с просто око резултат – прословутото вече коремче или по-вярно – голям корем, далеч над описаните сантиметрови граници, задължително съчетано с ниска двигателна активност. Поради високата цена, която отделния човек, а заедно с него и близките и обществото заплащат и поради масовото разпространение на това съчетание от болестни промени, ще разкажем за метаболитния синдром – как да го установим, как да го поправим и как да го предотвратим. Защото е по-лесно и по-евтино да избегнеш, отколкото да лекуваш; изисква се само отговорно отношение към себе си! Който иска – ще види; който желае – ще чуе!
Кратък разказ за човешката енергетика – от глада до инфаркта и инсулта.
Някога, много отдавна, преди милиарди години, когато възниквали малките, едва видими организми, енергия и живот им дарявало слънцето. Порция светлина приемали те, задържали я, натрупвали я, съхранявали я. Процесът се нарича фотосинтеза и е основен процес в енергетиката на растенията и до днес. Минали още милиарди години – появили се тревопасните животни. Растенията съдържали в себе си вече натрупаната от слънцето концентрирана енергия; но същите растения станали и основна храна на тревопасните – енергия във вид на малко белтъци и много захари. Великолепно от гледна точка на икономиката на всемирната енергетика. Процесът на прием на енергия станал бърз, а животните я изразходвали в движение, миграция. Вселенски енергиен кръговрат…
Докато се появили месоядните животни. Големи, силни, бързи, подвижни, агресивни и жестоки; и на върха – човекът. Не толкова едър, не и толкова силен, но с голям по обем информационно – команден център – мозък. За съжаление не и с подобаващ на обема на мозъка разум. И всеяден – както свинята, плъхът, хлебарката. И до днес е така – по-малко разумен, но всеяден. Месоядните животни се включили във великия енергиен кръговрат; а заедно с тях и всеядният човек. Какво по-просто – треви, плодове, зеленчуци, растения – храна във вид на въглехидрати много. Но трябва много да се потрудиш и доста пот да пролееш. Усилията, разходът на енергия често превишавали вноса; т. е. човекът изпитвал глад, в много случаи до припадък.
Плодовете, особено сладките, му давали сили – експлозивно да бяга при честите опасности; хормонът инсулин, който се произвежда от задстомашната жлеза и циркулира в кръвоносните съдове в малки количества, експлозивно нараства 2 – 5 минути след нахранване и същият този инсулин отваря вратите на малките моторчета – мускулните клетки. И преработената от стомаха, червата и черния дроб енергия във вид на прости захари от кръвоносните съдове минава вътре в мускулите на крака, ръце, сърце… Разбира се и мозък – как без енергия ще работи този невероятен командно – информационен център? Мощен поток от захари нахлува в тях, следва почти мигновена преработка в енергия; бързо, но за кратко време. Взривоподобно, но за кратко.
Тази доставка на енергия – въглехидратната, се използваше и като допинг на олимпийските игри в Атина през 2004година; просто се натъпкваха спортистите с бързи захари, инжектираше им се инсулин от най-ново поколение, взривен поток от бърза енергия и… олимпийски рекорд.
А през нощта? тогава човек по правило спи, но сърцето му работи, диша, кръвта се движи по съдовете… енергията доставя черният дроб; вярно малко количество, само за поддръжка; и инсулин се отделя също малко в кръвообръщението; малко, но достатъчно. И все пак… тази енергия често недостига за всичко – да работиш ли, да се спасяваш ли с бягство или да се биеш с многобройните врагове? Всеядното същество човек по структурата си е животно и то месоядно – виждаш ли там, в далечината кротко пасе някакво същество – подвижна планина от белтъци, захари и още нещо – допълнително складирана високоенергийна маса – бяла, хлъзгава на пипане, вкусна и така даваща сили… сланина.
И за сравнително кратко еволюционно време въпросът за енергията, приемана чрез месото и подкожната мазнина от животните, е решен. Да, при изгарянето си в мускулите, 1 грам захари доставя 4,1 килокалории енергия, която много бързо се усвоява, но и бързо се изчерпва; при изгаряне на 1 грам мазнина се отделя 8,9 килокалории енергия. Тя се включва в мускулна работа след около 30-та минута, по-бавна е във времето, но енергията от изгаряните мазнини е двойно повече. Например при бягане на дълги разстояния или многочасова физическа селскостопанска дейност. А при непредвидени случаи има и запаси – могат да се изгарят и белтъци, те също доставят 4,1 килокалории енергия. Е, човек измършавява, понякога умира. Да си спомним за концлагерите – немски, съветски, днешни. . . да сте чули за дебел концлагерист?
В равносметка: от гледна точка на оцеляване, човек вече разполага с достатъчно енергия. С някои екстри в добавка – алкохолът също е високоенергиен – изгаряйки 1 грам етилов алкохол, човек си доставя 7 килокалории енергия. Това с други думи ще каже, че 100 грама 40 градусова ракия доставят около 300 килокалории енергия. А случайно виждали ли сте дебел алкохолик? Вече знаете откъде си набавят енергия.
Или с други думи: древният човек се храни до насита, но изразходва толкова, колкото приема, с малко енергиен запас. Но още в древността елините и римляните са издигали в култ красивата, стройна фигура. Защо ли? Все пак е имало и дебели хора, но са били грозни и сравнително малко на брой; погледнете само бюста на римския диктатор Сула – дебел и грозен, разяждан от екземи по кожата (поне така го описват съвременниците му).
Е, и днешните коремести люде се обливат в пот, с неприятен дъх, по кожата ще забележите „гъбички”, да не говорим за междупръстието на ръцете и краката. Мъжете често имат проблеми с кожата около слабините; често тайно си шушукат за възпаления и болки по главичката на своето мъжко достойнство и гордост. А жените ходят от гинеколог на кожен лекар и обратно, оплаквайки се също от упорити сърбежи, вагинални течения, трудно заздравяващи циреи. Докато чуят: „абе я си изследвай кръвната захар, хем си дебела, а и в рода ти имаше диабет”? И се стига до ендокринолога, който отново ти казва: ”хм, дебел/дебела, с високи кръвни захари, мазнините в кръвта високи, високо кръвно налягане, което не лекуваш, въпреки, че приемаш таблетки;много висок риск за инфаркт на сърцето, мозъчен инсулт, а ако си на средна възраст, май си забравил/забравила какво е секс, а? С една дума:налице е разгънат метаболитен синдром”!
Пък ти си мисли, че си дебел/а, здрав/а и красив/а! Оказваш се болен/на, грозен/на, нещастен/на.
Какво ще стане по-нататък?
Сегашно обездвижено време и свръх прием на енергия – основа на дебелия, сладък и жесток убиец – метаболитния синдром
След кратко припомняне на кръговрата на енергията на човека да се върнем в днешния ден. Разхождайки се по улиците се забелязват кафенета, ресторантчета, кръчмички и какви ли не още заведения за бързо похапване. Асортиментът от хранителни стоки е голям, но съставът на продуктите от тяхното енергийно съдържание е почти един и същ.
Дайте си малко труд, обърнете етикета и прочетете онова, което е написано с малки, съвсем дребни буквички – пише „енергийно съдържание”. Толкова малки, че едвам с лупа се виждат. Случайност? На всички хранителни стоки? Дреболия или небрежност на производителя? А дали пък не е целенасочена политика? Производителят дали се „грижи” за здравето на потребителя, или преследва своите високи печалби? Как мислите?
В средите на специалистите по обмяната на веществата и ендокринолозите отдавна се използат термини като „кока-колонизация” и „макдоналдизация”. Това пък защо? Ами просто защото двете мощни американски компании, предлагайки високоенергийни продукти в своите световни вериги, увеличават своите печалби, но увеличават работата на лекарите и опразват здравните фондове. Бавно, ден след ден, година след година, десетилетия. Но неотклонно и безцеремонно. Докато не бяха осъдени от американски съд преди няколко години да плащат обезщетения с милиони, защото със своите продукти тези компании са увредили здравето на американците.
Хайде де, чак пък толкова? Толкова, че беше достатъчно тогавашния президент на САЩ Джордж Буш да се изправи пред телевизията и забележете, в новогодишното си послание към американците за новата 2005 година да каже направо, че са дебели, а това води до невероятни разходи за здравни грижи. Дали пък американците са бедни или не умеят да спестяват? И това в държавата с най-големи разходи за здраве – разходи, които превишават разходите за армия, конгрес, сенат, НАСА…
А в България пък как е? Лимити, ограничения на изследванията, ограничения на достъпа до специалисти. Но пък безброй обещания, кое от кое по-хубави – от управници, депутати, политикани, министри – за светло бъдеще… Не е ли по-добре аз сам да се погрижа за здравето си? Едва ли ще бъда приет в правителствена болница, сега с променено име – клинична болница „Лозенец”, ако не дай боже, нещо се случи? И дали т. нар. ”Клинична пътека”ще е достатъчна, за да мога да се възстановя? Май ще е по-добре да не стигам до там. По-добре е да попитам лекарите? Така или иначе, те си изкарват прехраната от живите хора – умрелите не плащат, нито здравната каса плаща за умрял… От друга страна, тази здравна каса има сметка да съм млад и здрав.
Колко останаха такива? А ако съм пенсионер, стар или се разболея, макар и сравнително млад? Инсулт, инфаркт, високо кръвно налягане в моите връстници… Съхрани, Боже, дай здраве, Боже!Да, Бог дава, но в кошара не вкарва. Ще направя нещо сега, веднага; ще го направя за самия мен! Ще започна с нещо просто – ще гледам надписите, онези с дребните букви, по етикетите. Просто нещо, но важно. Важно, защото ще видя колко и какъв вид енергия ще поема за един ден. Трябва да гледам етикети? Една морена, след час хамбургер, кафе с бисквитки, обяд с кока кола или друго подобно безалкохолно… Крачкомер – калориметърът показва вечерта: изразходвани около 200 килокалории – хм… Колкото два банана енергия; а колко са поети: някъде около 2000; а виж, нищо особено не съм ял, на банкет не съм бил! Малко количество храна, а голям корем? Кока-колонизация, макдоналдизация… голям корем, високо кръвно налягане, високи мазнини в кръвта, високи захари, инфаркт, инсулт…
Малко движение през деня, а поемане на сравнително малко количество, но високоенергийни храни, които са навсякъде и сравнително евтини. От приетите с храната мазнини в кръвта „плуват”свободни мастни киселини, нахлуват в мускулите. Те пък, тези мускули, работят малко – седнал на бюро, в автомобила, мързи ме да се разхождам по празниците. А енергия за мускулите – предостатъчно, свободните мастни киселини я доставят. Ами поетите захари? Бързата енергия? Те известно време са блокирани, остават в кръвта, плуват в нея. Няма за момента достатъчно инсулин? Мозъкът отчита и дава команда на задстомашната жлеза – повече работи, дай повече инсулин. Там, в клетките, има препятствие – мазнините, мастните киселини са блокирали поемането на захарта отвътре, тя се движи по кръвта в голямо количество, отделя свободни радикали, уврежда кръвоносните съдове. Дай повече инсулин!
Хранене с висококалорични продукти – мазни, тлъсти, обвити с голямо количество захари – хамбургери, сандвичи, пици, банички, сладкиши… Високи мастни киселини, инсулинова нечувствителност на клетките, последвано от високи нива на инсулина в кръвоносните съдове, съчетани с високи захари и мазнини в кръвта; без разход на поетата енергия – малко ходене пеш, почти никакви разходки, високо психично напрежение. И моментно благополучие, след като си похапнал. А говорят за диети. Пък на мен това ми е щастието – похапването. Друго ако не е, то да бъде! Нещо става! Дебел и гладен! Не може да бъде! Но е факт. Да, факт е и…
Свръхактивацията на ендо-канабиноидната система
У човека има система, създадена от времена далечни, за да предизвиква временно удоволствие – малко, тихо пристанище в океана на заливащите ни ежедневни неприятности. Система, реагираща на канабис (хашиш, марихуана), никотин и… Храна. Система, която ни осигурява кратко намаление на психичното вътрешно напрежение. Нещо като „спасителен оазис” в днешното напрегнато време. Тази ендо-канабиноидна система се активира само при „включване” – т.е. в отговор на свръхактивираните системи в човека, реагиращи на опасност.
Наскоро открита, ендо-канабиноидната система е с корени дълбоко в древността, откогато човек се е оглеждал непрекъснато за дебнещите го опасности. Зверове, климат, някой събрат, съперник – било за храна, било за жена, война… Отвсякъде напрежение, или хайде да употребим тази модерна и неразбрана дума – стрес; но при реална и непосредствена опасност за живота. При тези ситуации на човек хич не му е до хранене – живот мил, че и единствен. И беж да бяга, или напред, на бой до победа!
Активираните системи за опасност дават невероятна мощ в тези критични ситуации; дотам, че понякога сам се чудиш как си успял. И ето, опасността е отминала, животът е запазен, а енергията почти е изразходвана. И започва поемането на храна, последвана от чувство на ситост и блаженство. Понякога този процес трябва да бъде и активиран – спомнете си, че при голяма физическа умора, човек по-скоро иска да спи или лежи, отколкото да се храни.
Често нашите прадядовци, след тежък физически многочасов труд се черпели с 1-2 ракии, за да им се дояде. Но в никакъв случай не са били дебели. Любопитно, но в навечерието на Балканската война, българските генерали едва успели да съберат достатъчно мъже за войната – по тогавашните изисквания, войникът трябвало да тежи поне 50 кг. А този жилав и прочул се с подвизите си войник почти винаги се е оказвал по-лек; по-лек, по-издръжлив, устояващ на километрични преходи, в студ и кал. И е побеждавал! Данните бяха изнесени през 2007г. от института по антропология.
А системата – противовес на напрежението (реално или само в главите ни), реагира не само при поемане на храна. Реагира и на прием на хашиш/марихуана, канабис (откъдето и името й), и на прием на никотин. Чрез приемателите на тези вещества в мозъка се активират центровете за щастие – да, има такива центрове и те оказват невероятно въздействие върху човешкото поведение.
Тук искам да обърна внимание, че едно е да пушиш тютюн и така да поемаш никотина, а съвсем различно е поемането на никотин по друг начин – дъвки, лепенки. В тютюневия дим е проблема – там са катрани, радиоактивен полоний, въглероден окис – унищожителя на кръвоносните съдове. А човек, отказал пушенето, често наддава на тегло – неговата свръхактивирана ендо-канабиноидна система си е намерила другия стимулатор – храната. И не отказа от пушене води до затлъстяване, а свръхмерното поемане на храна, благодарение все на същата свръхактивирана система за кратко удоволствие.
И отново искам ясно да подчертая, че в днешния напрегнат живот опасностите, които реално заплашват непосредственото ни съществуване са изключително в главите ни, но в действителност не са реални! Хайде, помислете: кой действително има непосредствена, реална опасност, че в следващия момент ще загине? Реална, не въображаема? Или с други думи – нашият страх, от съветник, добър съветник, се е превърнал в наш господар, разпореждащ се с поведението ни! И лошо, и гадно, но безпощадно реално; просто факт.
Брей, трудно е човек да се рови в себе си, а? Не иска да признае реалностите! За целта трябва да си пораснал; не възрастен, а пораснал? А в България – масова инфантилизация, особено на възрастното население… Инфант, мили мой читателю, в превод значи „дете”; съответно – инфантилен означава „детински” и съвсем не е обида, а просто говори за степента на зрялост – ти вече знаеш каква. Е, ако това е утешение, и другите народи са почти в същото положение, поне относно храненето; вече говорих за американците, а и европейците са също такива…
Но истински отговорните правителства драстично повишават цената на цигарите; приемат закони, ограничаващи по един или друг начин консумацията на нездравословни храни, особено при деца и ученици; нашите пък управници приеха правила за закуските на учениците – мазни банички, кифлички… А спазват ли се тези правила? Ако надникнем в училищните столове ще видим „мила, родна картинка”. Хей, българко!Там е твоето дете! Какво му продават и какво яде то в момента? Аз, ти, той, те, правителствата, миналите, сегашното, дали сме отговорни пред бъдещето си – пред тези, които идват утре след нас? Или не ни е еня?
„По делата им ще ги познаете”… Е, познаваме ги! Впрочем, търговията с човешките пороци – наркотици, тютюн, алкохол е една от най-печелившите. И с голямо съжаление, трябва да добавим и лекарства и нездравословна храна.
И като предизвикателство към дебели и дебелеещи: психолозите (те са специалисти по настроенията и мотивациите на човека, не се занимават с”луди”) са установили, че много често зад желанието за хранене, дълбоко в нас, стоят чувства като: злоба, тревога, депресия, безсилие, срам, обида, разкаяние, безпомощност, душевна болка, самота, ревност, скука, отчаяние, гняв… Това пък дали е съвременна измишльотина? Хм, а ако си спомним нещо древно и въпреки това, актуално и днес: един от седемте смъртни гряха е чревоугодничеството! Друг смъртен грях е злобата; и гневът – също смъртен грях! И завистта…
Другояче казано – храненето ли е смисъла на живота ни? Или просто приема на храна трябва да служи за попълване на елементарните енергийни нужди, които пък се оказват свръхпокрити? Отговори си сам, мой пораснал, неинфантилен, гласуващ читателю; това вече го знаеш; направи го, ако искаш – ти сам си отговорен пред себе си!
Да обобщим: В наши дни се шири масово прехранване, заместващо другите ни удоволствия и усилено подпомагано от хранителната индустрия (висококалорична, бързоусвояема и достъпна храна – кому е тя изгодна?). При наличието на унаследени гени за бързо усвояване и съхранение на енергията (които не можем да променим), този свръхприем на енергия (особено въглехидрати и мазнини), в съчетание с ниската физическа активност (нисък разход на енергия), водят до дебели, болни и нещастни хора, в активна възраст, страдащи от „болести на цивилизацията” – високо кръвно налягане, повишени нива на кръвна захар и мазнини в кръвта, повишена съсирваемост на кръвта, атеросклероза.
Следствията – ампутации на краката, ослепявания, оглупявания в сравнително ранна възраст, сексуални проблеми у жени и мъже, рак на дебелото черво и гърдата (в повечето случаи) – високо кръвно налягане, инфаркт на сърцето, мозъчен инсулт; или с други думи метаболитен синдром – и дебел, и сладък, но и безпощаден съвременен убиец.
Ако имаш късмет, си отиваш от този свят; но в повечето случаи оставаш инвалид – тежест за себе си, тежест за семейството, тежест за околните…
И още: нашето лично поведение е от много голямо значение за собственото здраве и благополучие; човек в много голяма степен е лично отговорен за това, което го е стигнало; от нас, електорат хлевоуст на чашка, а социално непораснал, подкупно-неподкупен ; или изискващи данъкоплатци, които хранят управниците – зависи да си поставим изискванията и да ги отстояваме пред властимащите!…
И накрая: постарах се да разкажа на човешки език с думи прости (но не опростенчески) за енергетичните проблеми на „цивилизованото човечество”, за последствията – наше ежедневие – и за болестите на цивилизацията – болести, водещи до смърт на около 70% от българското население. Огледайте се – те са около нас, засягат всеки от нас, нашите близки, обществото. Те в много голяма част са предотвратими, по прост и лесен начин. Стига човек да поиска! И стига да е отговорен!
А който иска – вече е прочел, вече е чул! А който е пожелал – той е и разбрал! Ако не е разбрал – нека попита! Ти можеш! Зависи само от теб!
За контакти с д-р Румен Милошов: тел. 0887 530834
Очаквайте: Продуктите на АкваСорс – мощен наш съюзник,
който ни помага да коригираме метаболитния симдром