Холистичната медицина изучава здравето на човека на няколко нива – физическо, емоционално, умствено и духовно. На всяко едно от тях подхранваме своята енергия в зависимост от това с какви вибрации и субстанции влизаме в досег.
Ако се ограничим само върху физическата страна на здравето, то зависи от четири основни фактора – хранене, чистене, упражнения и почивка. Тук ще обърнем по-голямо внимание на първите два – храненето и чистенето.
Храненето е особено важно за физическото здраве, най-вече заради замърсената околна среда. Още в древнокитайската Книга на промените (И Цзин) има специална хексаграма за храненето. Тя гласи: “Наблюдавай с какво се храни човек, за да познаеш неговата същност”.
Доскоро медицинската наука се занимаваше повече с физическите и химически аспекти на храненето – калории, съотношение между белтъци, мазнини и въглехидрати, витамини, минерали. Напоследък започва да се обръща все по-голямо внимание на по-фините страни на храненето – имунологични, енергийни, информационни и др.
През последните години се развива особено добре науката за клетъчното хранене. При нея също се преминава постепенно през всички тези стадии – от съотношението между белтъчини, въглехидрати и мазнини до енергийната и информационна страна.
Ако една клетка е добре нахранена, тя е с много по-голям жизнен заряд и в резултат боледува значително по-малко, възстановява се по-бързо, живее по-дълго и функционира по-пълноценно. И докато за някогашния човек от най-голямо значение е било състоянието на мускулите, то за нашия съвременник все по-важна става психо-невро-ендокринно-имунната (ПНЕИ) система.
На колкото по-голям стрес е изложена дадена система от организма, толкова по-важно е тя да се храни правилно и да се подсилва. Малцина се замислят върху проблемите на клетъчното гладуване, т.е. липсата на определени важни хранителни вещества в менюто, при хора които иначе приемат достатъчна по количество и калории храна. Това клетъчно гладуване може да засяга организма като цяло, а може и да е особено проявено само в някои негови части.
Някои хора твърдят, че притежават вродена вътрешна способност да си подбират храната според нуждите си. За жалост вече не можем да разчитаме на тази способност, тъй като тя се е влошила от неестествения начин на живот. Следователно е изключително важно да се отнасяме съзнателно към храненето, да превъзпитаваме своите хранителни вкусове и навици в зависимост от това накъде сме решили да насочим своя живот.
Съществуват най-различни системи за хранене. Всяка от тях носи по нещо рационално в себе си и е подходяща за определени случаи, но нито една не може да се прилага като панацея. Всеки човек в зависимост от здравното си състояние, моралните си ценности, финансовите си възможности и т.н. минава през периоди от живота си, в които предпочита една или друга система – уви, понякога за сметка на здравето си. По-долу давам кратка информация за ориентиране в някои подходи към храненето:
Смесено и разделно хранене
Тъй като повечето храни не съдържат в себе си всичко необходимо, те се комбинират масово при едно хранене. Различните храни обаче са като различните хора – те не винаги се разбират помежду си. Смята се, че редица болести са резултат от неправилното съчетаване на недостатъчно пълноценни сами по себе си храни.
Идеалният вариант от холистична гледна точка е да се консумират храни, които съдържат всичко необходимо в себе си, без да се смесват безразборно. Най-близки до този идеал са микроводораслите, пчелните продукти, плодовете, зеленчуците, зърнените култури, ядките и млякото.
От практическа гледна точка най-лесно можем да си набавяме нужните за здравето ни хранителни съставки от микроводораслите. Освен това те се комбинират добре с останалите храни, като ги допълват и ги правят по-лесно усвоими. Тъй като са твърде концентрирани като храна, водораслите не са предназначени за самостоятелна употреба. Същевременно в препоръчителните дози от няколко грама дневно едва ли може да се говори за каквито и да било проблеми както по отношение на смесването им с останалите храни, така и по отношение на ползването им даже от най-заклети привърженици на диети.
Вегетарианство, а не месоядство.
Вегетарианството е органично свързано с принципа за ненасилие и зачитане правото на съществуване на останалите видове. Всички учители на човечеството и повечето наистина издигнати хора, оставили следи в историята, наблягат върху важността на вегетарианството за духовната еволюция на човека и неговото превъзпитаване.
От друга страна, вече са натрупани достатъчно научни данни, че месоядството вреди на здравето и причинява или влошава протичането на много от най-тежките болести на нашето съвремие – хипертония, затлъстяване, инфаркт, инсулт, артрит, подагра, рак и др.
Отдавна е опровергано и мнението, че месото е незаменимо за възстановяване на кръвта като източник на пълноценни аминокиселини и желязо. Микроводораслите например са много пъти по-богати на аминокиселини и на органично желязо и то в лесноусвоима форма, при това са изключително чиста и енергизираща храна – нещо, което не може да се каже за месото. Месото е силно токсично, тъй като в него се концентрират погълнатите и натрупани приживе от животното пестициди, хербициди, хормони, радиоактивни елементи, тежки метали и др.
Включването на водорасли в менюто на вегетарианците решава на практика всички проблеми, свързани с евентуален недоимък на едни или други хранителни съставки. Това е особено важно при децата от вегетариански семейства, които биха могли да получат анемия или да изостават във физическото си развитие в сравнение с връстниците си. Също така, жените-вегетарианки понякога имат много сериозни проблеми с бременността и кърменето, ако разбират вегетарианството само повърхностно
Какво облекчение е тази новина за родителите! Давайки на децата си водорасли, те повече няма да са принудени да им дават синтетични препарати с желязо и витамини и да изпитват чувство на вина, защото не знаят как да останат верни на убежденията си. При това е гарантирано, че водораслите осигурят достатъчно от всичко, което липсва в обикновената храна, а е нужно за здравето на децата…
Със сигурност можем да препоръчаме на всички вегетарианци микроводораслите като естествен и блестящ начин да се балансира храненето и да се осигурят всички необходими условия за отлично физическо здраве и духовно развитие. Може да се каже, че водораслите са най-съвършената, най-чистата и тай-пълноценна храна, съдадена от природата. Дали е случайно, че те са преоткрити като хранителен източник в навечерието на 21-вия век?
Хранителна верига
В основата на живота е енергията, която получаваме от слънцето. Тя се трансформира в усвоим от хората вид посредством фотосинтезата, при която от вода, въглероден двуокис и неорганични вещества се образуват органични вещества (храна) с помощта на хлорофила.
Фотосинтезата е най-активна в микроводораслите (над 10 пъти по-ефективна от висшите растения). Те са най-богати на хлорофил, при това различни видове хлорофил, които поглъщат слънчеви лъчи с най-различна дължина на вълната. В това отношение водораслите са шампиони, тъй като в сравнение с растенията техните хлорофили и други фикопигменти са в състояние да усвояват много по-широк спектър от слънчевата енергия.
Всички живи същества са свързани в т.нар хранителна верига. Принципът е, че всяко следващо звено се храни от предишното и служи за храна на следващото. Слънцето с енергията си захранва тази верига, в основата на която са водораслите а на върха Ј са месоядните животни, човекът и някои паразити (в зависимост от това кой кого изяжда). Водораслите представляват 80% от биомасата на земята и произвеждат по-голямата част от кислорода. По този начин осигуряват условията за развитие на всички останали живи същества. Те са напълно автотрофни, т.е., в състояние са да усвояват азота от въздуха и някои от тях (в това число и AFA) нямат нужда от подхранване с азотни торове, за разлика от селскостопанските култури.
Като храна водораслите имат предимството да бъдат най-близко до слънцето и следователно носят най-много енергия. А когато се развиват в чисти басейни, какъвто е Кламатското езеро, в тях практически не се съдържат никакви замърсители и токсини.
Какво става по-нататък по хранителната верига? От една страна се увеличава ентропията и намалява енергията. От друга страна съдържащите се във всяко предишно звено вредни съставки преминават и се концентрират в следващото. По този начин към върха на хранителната верига се получава натрупване на няколко хиляди вида вредни компоненти. Например нитрати, ДДТ и други пестициди, радиация от почвата и водата се натрупват в селскостопанските култури и оттам преминават в организма на тревопасните животни, отглеждани за месо и мляко. Към това се добавят и всички анаболи, хормони, медикаменти и пр., които се използват в животновъдство.
Установено е, че различни вредни и трудно разграждащи се пестициди, използвани масово в недалечно минало, от почвата са преминали в реките, а оттам в океаните. По хранителната верига те са се придвижили съвсем закономерно към върха, на който стоят някои месоядни животински видове и човекът. Ако се вземе за пример развитието на патология вследствие натрупано ДДТ даже у пингвините, тюлените и белите мечки в полярните области, лесно може да се разбере защо човечеството напоследък също страда от много повече заболявания.
Някои изследователи свързват зачестяването и по-тежкото протичане на дегенеративните болести, в това число рак, както и появата на нови тежки и нелечими болести, като СПИН, с натрупването в човешкия организъм на пагубни за здравето вещества. Такова натрупване се получава в следствие от употребата на храни, които се намират прекалено високо в хранителната верига. От изключително значение е да консумираме храни, разположени колкото се може по-ниско в хранителната верига поради две причини: там има по-малко токсини и повече енергия.
Най-съвършените храни в това отношение са, естествено, микроводораслите, плодовете и зеленчуците, зърнените храни, ядките и пчелния мед. Млякото и млечните произведения в повечето случаи вече са замърсени, а за месото това е съвсем сигурно, затова е добре да се избягва.
Готвени и сурови храни.
Съществува класификация, според която храните се делят на две групи: “живи “ и “мъртви”. Принципна разлика между тях е наличието или отсъствието на активни ензими. Живи храни са тези, които не са обработени по хачин, който да унищожи ензимите. Към мъртвите се причисляват всички топлинно обработени над 55ОС храни, както и облъчените с такива дози радиация, при които се получава денатурация на белтъците.
На свой ред живите храни също се делят на две групи, в зависимост от това доколко са пресни и доколко са активни ензимите в тях. Едната група включва т.нар. биогенни храни – пчелният мед и пчелните продукти, майчината кърма (при условие че майката е здрава и добре нахранена), суровото мляко, накиснатите и покълващи ядки и семена и някои други свежи и пресни храни, богати на ензими. Микроводораслите, при условие, че са изсушени достатъчно щадящо и особено в натурално състояние или ако се носумират пресни се числят към биогенните храни с много висока биологична стойност
Когато се накисват семена и ядки инхибиторите се отмиват, ензимите се активират и семената и ядките се съживяват. При това започва образуването на огромно количество фитохормони, фитостимулатори, витамини и други биологично активни вещества, които са много полезни за човешкото здраве и са в състояние да ускорят и улеснят регенерацията даже на сериозно болни клетки.
Втората група живи храни се наричат биоактивни. Към тях спадат пресните сурови плодове и зеленчуци. Те са в състояние да активират до известна степен клетъчния метаболизъм, но сами по себе си не могат да регенерират сериозно увредени клетки. Енергията, съдържаща се в тях, е достатъчна да поддържа в добро състояние организма, но не и да го издигне на по-високо енергийно ниво, ако е сериозно болен.
Първите две групи храни са богати на енергия и стимулират защитните сили на човека. Те като че ли ни дърпат нагоре в енергийно отношение, освен това са богати на органични витамини, минерали и други физиологично активни вещества. Според д-р Казънс за възстановяване на здравето е необходимо менюто ни да включва над 80% биогенни и биоактивни храни, а за поддържане на сравнително добро здраве – поне над 60%.
Готвените, замразените, старите, консервираните и въобще преработените храни спадат към групата на биостатичните (намаляващи жизнеността) и биоцидните (вредни и даже убийствени) храни. Прясно приготвените все пак носят известна полза и енергия. Претоплените, препържените, старите храни и тези, които са силно наблъскани с различни неестествени за метаболизма на човека вещества, с цел подобряване на вкуса и външния вид, определено не бива да се употребяват, ако човек държи на здравето си. За съжаление, съдържащите се в много от тях добавки, водят понякога до психологично пристрастяване, а знае се, че навикът е втора природа – ето как с течение на годините ние сме извратили нашите представи за нормално хранене до такава степен, че е доста трудно да се променим.
Все пак добре е поне да знаем какво си причиняваме всеки ден. За тази цел може просто да записваме какво ядем в продължение на един месец и да покажем списъка на компетентен специалист-диетолог, като предварително си вземем за всеки случай 2-3 капсули AFA с цел укрепване на нервната система – може това, което чуем, да ни изненада и шокира!
Хранене според кръвните групи
Всяка храна има антигенни свойства и следователно може да доведе до производство на антитела в организма ни. Освен това храните съдържат т.нар. лектини, които могат да бъдат много вредни и дори смъртоносни. По строеж лектините приличат на микроскопични репеи – с единия си край те се прикрепват към определени клетки, а с другия хващат еритроцити и други минаващи наблизо клетки. По този начин се получават смущения в кръвооросяването, автоимунни реакции и други увреждания.
Има универсални лектини, които са вредни за всички хора (и животни) – например тези, съдържащи се в семената на рицина и други отровни растения. При попадане в кръвта те водят до слепване (аглутинация) на еритроцитите и “втвърдяване” на кръвта – така човек умира за няколко дни и нищо не може да го спаси. Знае се, че сачмата, инжектирана на писателя Георги Марков с “българския чадър”, е съдържала екстракт от рицин, който го е убил.
Други вещества, съдържащи се в обикновените храни, могат да се окажат не по-малко вредни – но само за хора от определена кръвна група. Те са кръвно-групово специфични лектини. Казано по-просто, храната, която е полезна за хора от кръвна група 0, може да разболее хора от кръвна група А, и обратно. Понякога това е въпрос на количество и продължителност на приемането…
Знае се, че не всички хора имат ензими за храносмилането на мляко, например. Но нещата не свършват дотук. Представете си: човек от кръвна група А над 50 г и над 100 кг се наяжда до пръсване с неподходяща за него храна – в случая мазни пържоли. След това ляга да спи в легло, в което естествено има много акари . През нощта човекът е в покой и кръвообръщението се забавя, освен това от акарите се получава спазъм на коронарните съдове (на сърцето). Човекът и без това има склероза от затлъстяването.
Капката, която прелива чашата и води до смъртоносен инфаркт, са лектините от неподходящата храна, които навлизат в кръвта през червата и се свързват със стените на коронарните съдове от една страна, и с кръвните клетки от друга. Това води до фатално запушване на съдовете на сърцето, инфаркт и смърт!
Друг случай – разширени вени с язви по краката, които не зарастват поради това, че човекът обича да яде определен вид храни, неподходящи за кръвната му група. Лека промяна в диетата – и болестта отстъпва…
Не ми е целта да навлизам в подробности по темата – който се интересува, може да иде на www.anhira.com и да си разпечата списък от храните, които са подходящи, неутрални или вредни за неговата кръвна група. В най-големи подробности темата е обсъдена в книгите на д-р Адамо, издадени и на български език.
Тук е мястото да подчертая обаче огромната роля на коластрата за стабилизиране на лигавицата на червата, което намалява пропускливостта им за лектини, алергени, токсини и пр. И докато сме на тази тема, естестваното допълнение на коластрата са микроводораслите и люцерната, съдържащи са в супер-храната “Зелена енергия”, както и есенциалните мастни киселини. Трите заедно са от огромно значение за здравето на червата – а оттам и за 80% от здравето ни като цяло.
А дисбактериоза и ензимна недостатъчност може да се коригират с помощта на еньими и пробиотици, съдържащи се например в програмата “Лесно начало”.
Храни, билки и лекарства, които чистят паразити
Това е прекалено важна тема, за да се претупва. Споменавам я тук, защото зная, че хората, които се интересуват от суперхраните, са много любознателни и се отнасят съзнателно към здравето си, но повечето от тях не са достатъчно информирани. Това може да се поправи – по-важно е желанието. Препоръчван на всички читатели книгите на Григорий Малахов по въпроса.
Казано накратко, в организма ни живеят хиляди паразити – някои в червата, други в черния дроб или други вътрешни органи, а трети даже в мозъка. Ако човек не прави нищо за повишаване на имунитета си, положението може да стане критично. А някои паразити като например хламидията могат да предразположат към артрит, склероза и даже рак. Затова е много важно редовно да се чистят паразитите с подходящи процедури, а в случай на хламидиална инфекция тя да се лекува с хомеопатия и антибиотици. Ролята на суперхраните тук е много важна за повишаване на имунитета и регенериране на организма, особено при хронични случаи с отслабена жизнена сила!
Клетъчно хранене и хранителни добавки
Клетъчно гладуване означава недостатъчно приемане и/или недостатъчно усвояване на определени групи хранителни вещества, най-често микроелементи, ензими, витамини, есенциални мастни и амино-киселини и др., при намалено, достатъчно или даже прекалено по количество и приети калории хранене.
Почти всеки човек в наши дни страда от клетъчно гладуване. Специалистите отдавна говорят за важността на проблема. С течение на времето са предлагани различни начини за справяне с него. Непрекъснато се изследват всевъзможни хранителни продукти, за да се установи кои са най-полезни в едно или друго отношение, и се предлагат различни комбинации с цел подобряване на здравето. Невъзможно е да се изброят и коментират всички здравословни храни и добавки, но все пак могат да се очертаят общите принципи и тенденции.
Протеините в хранителните добавки са обикновено от месо, яйца или соя. Имайки предвид натрупването на токсини по хранителната верига, соевите са за предпочитане, но пък животинските са по-богати на желязо и вит. В12.
Обаче най-полезни са протеините от микроводораслите, които са в основата на хранителната верига (т.е. практически без токсини), най-пълноценни по съдържание на незаменими аминокиселини и почти 100% усвоими.
Повечето витамини, предлагани на пазара, съдържат синтезирани в лабораторни условия съставки. Те са смес от екстракти и концентрати, някои от които могат да се натрупат в тялото и да станат токсични, особено ако са мастно разтворими. Другият проблем при този подход е, че хората се опитват да дублират природата, което е доста трудна, и понякога, невъзможна задача. Например, някои витамини имат две химично подобни форми – цис- и транс, от които само едната е активна, а другата може да блокира съответните рецептори и на практика да действа вредно. Така за да се постигне желаният ефект е нужна много по-висока доза.
И тук сравнението с водораслите отново е показателно – минералите и витамините в тях са естествено балансирани от природата, в органична форма са и се преработват прекрасно от тялото. Те са съчетани така, че взаимно улесняват и подсилват действието си – т.нар. синергизъм и освен това няма проблеми с цис- и транс-формите.
Наскоро един мой приятел, който не е специалист и затова мисли по-свободно, направи следното сравнение: И водораслите, и изкуствените витамини са едни и същи по състав – както са едни и същи диамантите и въглищата! Едва ли има по-добро сравнение, което така ясно да изтъква разликата между Природата и лабораториите!
Световните капацитети по въпроса отдавна са обявили микроводораслите за най-съвършената клетъчна храна в света и ги препоръчват при повечето проблеми, свързани с клетъчно гладуване. Даването на водорасли в такива случаи изяснява картината на заболяването, като изчиства онези симптоми, които се дължат на клетъчно гладуване и същевременно много подобрява възможността на болния човек да реагира по-добре на лечението.
Суперхраните: стратегията на бъдещето
На много места в тази книга се говори за суперхрани, ето защо искам да поясня какво имам предвид. Според мен, за да може една храна да се причисли към групата на суперхраните, тя трябва да отговаря на следните условия:
1. Да съдържа в сравнително малък обем извънредно голямо количество хранителни вещества.
2. Да бъде естествена, а не преработена, и по-точно да няма дезактивиране на ензимите й.
3. Да бъде изключително лесно усвояема от организма на човека, без да го натоварва.
4. Да се отличава с много ползи, които не се постигнат с употребата на които и да било други отделни храни.
5. В сравнение с другите храни от групата си да бъде много по-пълноценна като състав, усвоимост и ползи.
Суперхраните могат да се разделят на няколко групи в зависимост от произхода си и действието им върху човешкия организъм. Можем да говорим и за супер комбинации, при които няколко храни са съчетани по такъв начин, че се получава продукт с уникални ползи.
Това, което очакваме от суперхраните, е да зареждат организма с енергия, да пречистват тялото от токсини, радиация и др., да повишават имунитета, да действат подмладяващо и да удължават живота. Някои суперхрани са с органна и тъканна насоченост – например за мозъка, за черния дроб, за кожата, за костите и т.н., а други са универсални, т.е. полезни за целия организъм.
Най-добрите суперхрани в света:
От царството на водораслите: синьо-зелените микроводорасли АФА (елексир за мозъка) и Спирулина (майчиното мляко на Земята), които са с доказано най-високо съдържание на разнообразни ценни хранителни съставки между всички храни от природата.
От растителното царство: есенциалните мастни киселини, съдържащи се в много ядки и семена. Те изграждат всички клетъчни мембрани и влизат в състава на тъканните медиатори, които регулират целия метаболизъм. Също така фитопигментите и биофлавоноидите, намиращо се в някои диви дребни плодове, които са мощни антиоксиданти, способни да предпазят всички клетки от дегенерация.
От животинското царство: коластрата. Тя е най-добрата храна за бозайници и на нея се възлагат най-много надежди във връзка с регенерацията на организма, забавянето на остаряването и удължаването на живота.
Тези три вида суперхрани са основа за добро здраве на всеки човек и употребата им ще нараства все повече, защото все повече хора ще се убеждават в ползите от тях и естествено ще ги препоръчват на познатите си.
Суперхраните се различават от повечето останали здравословни храни и хранителни добавки, които съшо са много полезни, но не могат да се мерят с тях. Разликата е в това, че суперхраните са основата на доброто здраве, а хранителните добавки, билки и др. са надстройка. Суперхраните са незаменими за всички клетки, тъкани и органи, за разлика от билките и добавките, които са полезни за отделни органи и системи.
Разбира се, всичко това е донякъде относително, тъй като според случая може да се наложи на даден човек да се дадат не суперхрани, а билки и добавки, когато трябва да се закрепи жизнено важен орган, а той няма пари да си осигури най-доброто. Но при всички случаи правилото е, че на фона на суперхраните всякакво лечение – било то алопатия, хомеопатия, хирургия, фитотерапия и т.н. – действа много по-добре.
Енергийни аспекти на храненето
С всяка приета храна ние влизаме във връзка с определени енергии в природата. Например, индианците са вярвали, че като изядат сърцето на елена, придобиват неговото благородство. А като се вгледаме в хора, които редовно употребяват свинско месо, току виж сме открили някои черти, характерни за този вид. Това още повече е видно при алкохолиците и наркоманите – веднага можем да разпознаем, че те са се “енергизирали”.
Оставяме на читателите сами да направят своите предположения за влиянието на различните храни върху човешката енергийна система. Само ще намекнем, че всяка храна енергизира повече определени енергийни центрове и произвежда действия не само на физическо, но и на емоционално и умствено ниво – т.е. храненето влияе върху характера и мисленето на човека и е въпрос на отговорност да подбираме внимателно своята храна, ако искаме да се развиваме правилно.
Цялата енергия на земята идва от Слънцето (т.нар. слънчева прана). Микроводораслите са най-големият уникален жив трансформатор на тази слънчева енергия. При фотосинтезата те я складират като течна слънчева светлина и когато ги употребяваме като храна тази животворна слънчева енергия се разлива по всички кътчета на нашето тяло.
Разбира се, това донякъде се отнася и за плодовете и зеленчуците, както и за житните култури. Разликата е, че при водораслите става натрупване на универсална космична енергия, докато висшите растения подбират само определени нейни съставки. Затова може да се каже, че и ползата от водораслите е всестранна.
Това се потвърждава и от измервания на енергията в продукти, съдържащи водорасли, правени от хора, занимаващи се с радиестезия. Към това може да се добавят и твърденията на някои екстрасенси, според които водораслите съдържат ключ към справянето с повечето болести на човечеството. Без да се абсолютизират тези данни, те може би не са съвсем лишени от основание – времето ще отсъди.
Според нас водораслите от езерото Кламат са особено ценни като източник на универсални космични енергии тъй като растат на голяма надморска височина и са в най-пряк досег с енергиите на Слънцето и Вселената. А като се добави и влиянието на Кратерното езеро, връх Шаста и многобройните геотермални извори в района, получава се едно уникално енергийно съчетание, което не би могло да се имитира никъде другаде по Земята. Може би тук трябва да се търси и причината за въздействието на тези водорасли върху мозъка на човека – все пак еволюцията на човечеството е свързана с определени космични влияния.
Информационни аспекти на храненето
Във всяка храна, която човек приема, се съдържа информация. Тази информация се предава на нашите клетки и им въздейства поне по два начина: на ниво ДНК/РНК – чрез корекции в генетичната информация и на ниво микротубуларен апарат, чрез фини структурни промени в цитоплазмата. Така с течение на времето, начинът ни на хранене оформя нашия живот.
В устата и гърлото на човека е разположен Валдайеровият лимфоиден пръстен – комплекс от сливици, богати на имунокомпетентни клетки, а в червата се намират Пайеровите плаки – лимфоцитни струпвания. И двете са особено важни за нашия имунитет. Информацията от различните храни, които приемаме, както и от различните микроорганизми, които поглъщаме, веднага постъпва за обработка в имунната ни система.
Именно в тази връзка, важно значение имат и пробиотиците – полезните микроорганизми, които населяват храносмилателната, дихателната и отделителната системи, както и кожата на човека (при все, че засега, това значение не е достатъчно проучено). Въпреки оскъдността на данните по въпроса за препоръчване е да поддържаме винаги в добро състояние полезната микрофлора, за да си спестим много проблеми със здравето.
Според някои автори информацията, съдържаща се в микроводораслите, спомага главно за три неща – оцеляване, хармонизиране и еволюция на съзнанието.
Във връзка с оцеляването може да се каже, че микроводораслите са шампионите – не само на планетата, но може би и във вселенски мащаб. Достатъчно е да се спомене, че именно те са първите живи същества на нашата планета, появили се тук преди близо четири милиарда години, и че оттогава досега те са най-многобройното население на Земята – 80% от цялата ѝ биомаса!
Водораслите не само са оцелели въпреки всички природни катаклизми. Освен това те прилежно “записват в своя тефтер” начините за оцеляване и после ги споделят помежду си и с останалите форми на живот на планетата чрез размяна на сигнали (т.нар. репликони – микроскопични фрагменти генетична информация). Тези сигнали с шеметна бързина се разпространяват навсякъде и подпомагат оцеляването на живота на Земята.
Микроводораслите са вездесъщи и даже въздухът, който дишаме, е изпълнен с техните нежни послания. Така щем-не щем ние приемаме информация от тях. Когато приемаме водорасли с храната, тази обмяна на информация става много по-ефикасна. Може би на това се дължи например мощният им радиопротективен и противораков ефект. Не е пресилено да се каже, че в много отношения водораслите са учители на хората в безмилостната школа по оцеляване и приспособяване – едни много компетентни и на пръв поглед незабележими учители, но какво бихме правили без тях?
Напоследък се говори за т.нар. инфо-пептиди, които са открити в някои храни – например в коластрата. Те очевидно дават ценна информация на организма ни, свързана с регенерацията и оцеляването му. Като добавим и голямото разнообразие от растежни фактори, май ще се окаже, че и коластрата като водораслите е на първо място по отношение на информационната стойност като храна.
Напълно възможно е човек да приема достатъчно пълноценна и балансирана храна и все пак да не може да я използва поради липса на информация какво да прави с нея. Тази информация се съдържа в хормона на растежа и неговите производни, в хормоните на жлезите с вътрешна секреция и в тъканните хормони и растежни фактори. Затова е много важно да се приемат такива храни като коластра, някои билки и други стимулатори на хипофизата и жлезите с вътрешна секреция заедно с микроводораслите с цел осигуряване на инфо-пептиди и растежни фактори особено при хора над 30 години. Доказано е, че това е преломната възраст за човека, след която нивото на растежни фактори рязко намалява и ако не се приемат отвън, започва остаряване – например побеляване на косата, намаляване на мускулния тонус, провисване на кожата и т.н…
Духовни аспекти на храненето
В сравнение с всички останали аспекти на храненето този е неоснователно пренебрегван и недостатъчно разбиран. Та нали основната ни задача на тази земя е да растем духовно и да разширяваме съзнанието си така, че да се отваряме все повече към великите космически принципи – Любов и Светлина. И ние бихме могли да помагаме в това отношение, като направим така че всички да узнаят за микроводораслите – а доколко ще ги използват, това е вече въпрос на личен избор и ценностна система.
От духовна гледна точка най-важните показатели за оценяване на дадена храна са нейната чистота и енергиите, които носи. От голямо значение е също и откъде се добива, дали нейната употреба нанася някаква вреда или причинява болка, доколко е прясна и в своя най-близък до естествения вид, от кого се приготвя, какво е настроението ни, когато я приемаме, доколко отговаря на потребностите на настоящия етап от нашата еволюция и др. Освен всичко друго, в този въпрос има и нещо тайнствено и неуловимо, скрито от непосветените.
Всеки сам може да се замисли доколко ежедневната му храна е чиста, прясна и с висок енергиен заряд. Като имаме предвид ролята на Слънцето, логично е да приемем, че най-полезни в духовно отношение са онези храни, които са най-силно свързани с него – т.е. отново микроводораслите и някои растителни храни. Разликата е в това, че водораслите са с универсално хармонизиращо действие, докато повечето растения са специализирани.
Кармични аспекти на храненето
Законът на кармата в общи линии съвпада със законът във физиката, че на всяко действие съответства равно противодействие. Другояче казано, каквото посееш, това ще пожънеш. Човек се свързва с енергиите на всички същества и неща, преминаващи през живота му, и ги носи в себе си, даже и да не иска, докато не изтърпи последствията или не успее по някакъв начин да се освободи от тях.
В пълна сила това важи и за храненето – всяка наша клетка пази спомени, свързани с историята на нашата храна. Именно от това зависи към какво човек изпитва влечение и съответно как е склонен да живее. Понякога даже се получава вътрешен конфликт – човек усеща, че това, което прави, не е хубаво, но не може да се спре. Причината за тази дисхармония е в начина му на хранене – например прекалено стимулираща или нечиста храна, употреба на алкохол, месо и пр., или в развиване на зависимост от храненето.
Знаем, че гълъбите по принцип са миролюбиви същества. Но не при всички условия. Правени са опити с гълъби – на една група давали месо, а на друга – жито. В първата група гълъбите започнали да се бият помежду си, а във втората такъв проблем нямало. Нима и с хората не е така – нека си припомним пословичните “борчета” от силовите гупировки – едва ли между тях има много вегетарианци.
Съществува идея, според която хората с престъпни наклонности да бъдат превъзпитавани като се следи най-строго тяхната диета. Може би не е зле още сега да започнем да се отнасяме с повече отговорност към храненето си – от него зависи не само нашият живот, но и съдбата на нашите деца и внуци.
Макар, че за някои от нас темата карма изглежда твърде абстрактна и мъглява, трябва да знаем, че става дума за един велик космичен закон, и отричането му не означава, че човек няма да понесе последствията. Насилието поражда насилие, и докато хората не престанат да захранват даже невинните бебета с месо, приемайки това за напълно нормално, едва ли ще може да се говори за истински морал. За да се установи мир в света, може би най-напред трябва да се приеме ново отношение към всичко живо. Както го е формулирал Нобеловият лауреат Алберт Швайцер – благоговение и страхопочитание към Живота във всичките му прояви.
Географски и сезонни аспекти на храненето
Съществува мнение, че е най-добре да се консумират храни, отгледани в близост до родното ни място. Това ни помага да се настройваме към неговите вибрации. От друга страна онези, които пътуват, е добре да консумират храни, които да ги свързват с местата, където ходят. А ако искаме да се настроим на вълните на глобалното съзнание и да станем истински граждани на планетата, трябва да употребяваме храни от най-различни места на земята.
Съществуват места с изключително силни фини вибрации, които се предават и на растящите там храни. При съзнателната им и постоянна употреба човек се свързва със съответните енергии и активира определени свои органи и системи.
От холистична гледна точка на земята се гледа като на един организъм със своя енергийна система, подобно на чакрите и меридианите в човешкото тяло. Редица местности оказват мощно енергийно и духовно въздействие, тъй като в тях са съсредоточени съответни влияния. В България такива са Рила, Рупите, Кръстова гора, лековитите извори. В планетен мащаб сред тях са Хималаите в Индия, връх Шаста и Кламатското езеро, Южна Франция и др.
Ако желае да разшири своето съзнание и да се настрои на съответната вълна, човек би могъл да си помогне, като консумира храни от тези места. Може би не е далеч времето, когато на този въпрос ще започне да се отделя специално внимание и ще започнат да се предлагат набори от продукти, които да ни настройват на съответната вълна.
Впрочем достатъчно е да хвърлим един поглед върху нашето обичайно меню, за да се убедим в тенденцията за смесване на влиянията. Домати, царевица, картофи, тютюн, портокали, банани, дини и пъпеши, фъстъци, маслини, месо, риба, бира, шоколад, кафе, подправки и много други хранителни продукти и напитки от нашето ежедневие идват от други държави и континенти. Едва ли привържениците на теорията за хранене само с местни храни не ги употребяват поне в някаква степен.
Диета на дъгата
Описана е подробно от д-р Гейбриъл Казънс в едноименната книга (“Spiritual Nutrition and the Rainbow Diet”, Dr. Gabriel Cousens). Според него всяка чакра е с определен цвят и се активира от съответния цвят. Затова не е все едно какъв цвят храна приемаме – различните по цвят храни въздействат на различни чакри.
Съществува определен денонощен и сезонен ритъм на последователно активиране на всяка чакра. Ако се съобразяваме с него, можем да подберем такава диета, която подпомага регулирането на нашата енергийна система.
Според тази гледна точка синьозелените водорасли активират чакрите със съответен цвят – сърдечна (зелено) и гърлена (синьо) и затова подпомагат развитието на такива качества като любов, сърдечност и добронамереност (сърдечна чакра) и същевременно стимулират творческите заложби, красноречието и сръчността (гърлена чакра). Това довежда до укрепване на органите, свързани с тези чакри – щитовидна жлеза, дихателна система, сърце, тимус – а оттам и на имунитета. Впрочем AFA са толкова богати на слънчева енергия, че без съмнение стимулират всички чакри – допустимо обяснение за мощния им енергизиращ ефект.
Това е една твърде интересна посока на разсъждение и си заслужава да експериментираме. Все пак нека не забравяме, че става въпрос за малки дози и фини влияния, които изискват съответната чувствителност, за да бъдат забелязани. Но това, че не чувстваме нещо, не означава, че то не съществува – при достатъчно продължително приемане водораслите определено въздействат на енергийната ни система.
Трите гуни – тамас, раджа и сатва
Това е известната аюрведическа класификация, за която лесно може да се намери достатъчно информация. Достатъчно е тук да споменем само най-основното.
Тамасичните храни са с най-ниски вибрации и са вредни в смисъл че намаляват жизнеността (внасят тъмнина – тамас – в човека). Тук спадат консервирани, преработени, престояли и въобще нискокачествени храни, каквито масово се употребяват от по-бедните и некултурни хора.
Раджастичните храни активират и водят до агресивност – раджа означава владетел, т.е. такива храни ни управляват и ни заробват. Тук спадат най-вече месото, колбасите, някои други силно стимулиращи храни и подправки, като алкохолните напитки и пр.
Сатвичните храни ни извисяват и изпълват с истина и светлина (сат). Техните фини и нежни вибрации развиват най-добрите страни на нашата природа. Тук спадат плодовете, зърнените храни, ядките, млякото, медът и, естествено, водораслите – най-пълноценната и фина храна в света.
Употребата на храни от различните групи определено влияе на нашето съзнание, на характера ни, на нашия мироглед, както и на постиженията ни и на изгледите ни за успех и щастие в живота. Или с други думи казано – начинът ни на хранене влияе пряко върху нашата еволюция.
Обобщение
Храненето се отразява далеч не само върху здравето ни. То е по-скоро един свещен акт на общуване с енергиите на Вселената и един от най-важните методи за преизграждане и трансформиране на човешката природа – както на материално, така и на духовно ниво.
Храненето е свързано с усещането за сигурност и удовлетвореност на дълбоко подсъзнателно ниво. Когато човек съзнателно избира да се храни с чиста и здравословна храна, това се отразява много благотворно на неговата психика. И обратното – саморазрушителните тенденции се проявяват чрез избор на храна, която по количество или качество не е подходяща за този организъм.
От начина на хранене можем да се ориентираме за характера и за най-вероятните проблеми на даден човек. Това е било известно още в древен Китай, а днес се използва при избирането на подходящо лекарство в хомеопатията. Все още обаче възможностите на храненето като най-мощен лечебен и оздравителен метод не се познават от широката публика и грубо се подценяват от много медици.
Затова е важно да се открие начин за ориентиране на хората в областта на рационалното хранене. Един такъв начин е мрежовото разпространяване на здравословни храни, а заедно с тях и на познания, култура на хранене и ново съзнание. Настъпващото ново хилядолетие носи необходимите знания и стимули за невероятно подобряване на здравето и удължаване на живота чрез една нова и много по-съвършена култура на хранене. Тази нова култура ще спомага за много по-пълното осъществяване на потенциала на човешкия род. Хората, работещи в тази област, ще се радват на заслужено признание, тъй като чрез храненето те подготвят почвата за разгръщането на човешкия гений и напредъка на човечеството. Затова ако още не сте се включили в мрежа за разпространяване на здраве – направете го! От това може само да спечелите.