Първото нещо, което прави впечатление при Stramonium, е свръхактивната, възбудена психика. Човекът не се контролира, поведението му е разрушително, злонамерено. Разрушителността може да бъде насочена срещу другите или срещу себе си и може да се изрази в удряне, хапане, късане, пищене, ругаене, но най-вече в чупене на неща. Това състояние може да възникне неочаквано, след това да затихне за известно време, което обаче не означава, че пациентът се е освободил от него. Това е по-скоро хронична мания, или нещо, което се повтаря през определен период от време, отколкото обикновен пристъп на гняв.
Това, което води до буйното, агресивно поведение при Stramonium, е неконтролираното избухване на подсъзнанието. При психически здрав човек подсъзнанието, животинското, инстинктивно ниво се контролира от по-висшите мозъчни функции, съзнанието, общественото и културно влияние, моралните и религиозни ценности. Когато човек загуби ума си, по правило този контрол отслабва или се изкривява, така че поведението му се отклонява от нормалното. При състоянието Stramonium подсъзнателните инстинкти внезапно изригват със страшна сила и нормалните механизми не са способни да упражняват каквато и да било степен на контрол.
Този тип обезумяване се наблюдава при крайни случаи. То може да се прояви при един масов убиец, който изведнъж безразборно започва да убива много хора. Разбира се, никога не бива да се предписва лекарството ЕДИНСТВЕНО въз основа на такава проява (например, Nux vomica може да бъде друго възможно лекарство), но поне ще трябва да си ПОМИСЛИТЕ за Stramonium. Човек би трябвало да си помисли за Stramonium и при този тип психическо болен, за който няма друго средство, освен да бъде насилствено обуздан в стая с меко облицовани стени.
Един недостатък на Реперториума е, че не посочва ЕТАПИТЕ на развитие на симптомите. Рубриката “Насилие” (Violent) съдържа много лекарства… При Stramonium, въпреки че стадият на насилие може да настъпи внезапно, все пак преди това има известни различими стадии. Тяхното разпознаване е много полезно при вземане на решение за предписание.
Първоначалната причина за обезумяването на Stramonium е внезапен шок. Пациентьт може да е преживял силна уплаха, емоционален шок, нараняване на главата или висока температура, която да е увредила мозъка (ако е последното, много вероятно е да има спазми или гърчове, дори при сравнително ниска температура). Тогава започват да се проявяват подсъзнателни симптоми като много силен страх от тъмното (държат запалена лампата през цялата нощ), необичайни страхове като страх от гробища, страх от тунели, страх от затворени места, страх от гледката на голяма водна маса, страх от кучета. Симптомите може да се появят нощем или в тъмнина. Характерно е влошаването от тъмнина или от гледане повърхността на някаква водна маса. В книгите се казва, че Stramonium се влошава от вида на лъскави предмети, като блестящ метал, огледала, огън; все пак от опит зная, че това е по-често свързвано с повърхността на водна маса.
Символично, тези симптоми представляват ранните белези на изригването на подсъзнателното, едва контролирано. После може да се появят спазми в различни части на тялото – очите, врата, крайниците. Кулминацията е пълно изригване на несъзнателното в едно яростно безумие. Изведнъж пациентът започва да чупи прозорците и мебелите, заплашва да убие членове на семейството. Според конвенционалната медицина такъв пациент трябва незабавно да бъде хоспитализиран, обуздан и да приеме успокояващи лекарства. Той е агресивен и не се владее, или седи на стол във вдървена поза с див поглед в очите, с тревожни бръчки на челото, готов да скочи и да избяга всеки момент. Като разпитате близките, разбирате, че той е настоявал лампата да бъде запалена през нощта, и че е искал при него да има хора през цялото време. Може да е плакал цяла нощ да или пък невъздържано да се е смял през деня.
Ако такъв случай не се лекува, той неминуемо ще се влоши. Може да се стигне до спазми, гърчове или други обичайни симптоми на органично мозъчно увреждане или сенилност.
Stramonium понякога лекува случаи на хидрофобия, които се провокират от гледката или шума на вода. Има също силно отвращение към пиенето на вода. Може да има делюзия, че го нападат кучета, или силен СТРАХ ОТ КУЧЕТА.
Острото състояние на Stramonium може да се сравни с това на Belladonna. Може да има рязко повишаване на температурата, особено когато причината е менинго-енцефалит. Температурата може да не е толкова висока, както при Belladonna, но при Stramonium фебрилитетът е продължителен, за разлика от Belladonna, при която температурата от време на време спада. Може да се даде Belladonna при първото вдигане на температурата, но ако тя се върне отново, от Belladonna вече няма да има никаква полза. Трябва да се мисли за други лекарства; ако има бурен, агресивен делириум, с обичайната картина на Belladonna със зачервено лице, разширени зеници, суха уста, спазми и др., трябва поне да се замислите за Stramonium.
Делириумът на Stramonium бе описан по-горе – чупене, хапане, късане на дрехите, пищене, ругаене. Пациентът не знае къде е, не познава околните, дори не осъзнава собствените си страдания. В такова състояние може да прояви свръхчовешка сила (като при Tarentula). Детето в кабинета седи неподвижно, вкопчило се е в стола от страх, гледайки втренчено с див поглед в очите, готово да скочи или да бяга. Когато острата фаза стихне, пациентът изпада последователно в състояния на тревога и отчаяние.
Когато се изучава едно лекарство, трябва да се знае върху какво се съсредоточава неговото действие. При Stramonium фокусът е в подсъзнателното, по-специално центъра на ярост в хипоталамуса. Съществува един клиничен синдром, познат на невролозите, занимаващи се с травми на главата, при който има фрактура в основата на черепа и нараняване на хипоталамуса, което причинява същия тип ярост и дезориентация, които се наблюдават при Stramonium. Подобна картина може да възникне при много силно алкохолно отравяне, когато човек изгуби контрол и избухне в безпричинна ярост.
Също така Stramonium засяга мощно периферната нервна система, като най-вече предизвиква спазми на мускулатурата. Много добри резултати е дал при значително спастични деца, засегнати от родова травма или от жълтеница. Помага и при спастични парализи след мозъчен инсулт и други неврологични увреждания. Stramonium също има плавните, ритмични, неволни движения на хореята, засягаща главно горните крайници. Отново, акцентът е върху неволните, неконтролируеми състояния на нервната система.
Макар и не така силно, Stramonium действува и на физическо ниво. Ето някои от неговите изяви: главоболия, които се влошават от слънце, от топлина, при лежане и при движение, обикновено се локализират в тила, но могат да бъдат в челото. Базиларен менингит от подтиснат otitis media. Преумора и напрежение на очите при продължително учене. Кривогледство, ако е причинено от мозъчна треска или нараняване. Хронични абсцеси, циреи и септични състояния, особено когато са придружени от спазми и гърчове. Остра болка в лявото бедро. Кашлица, която се възбужда от гледане на ярка светлина или огън. Чувство на задушаване при изливане на вода върху главата му. Задържане на урина при възрастни мъже поради спазъм на пикочния мехур.
При сравнение с други лекарства главното е злобното, яростно, агресивно, неконтролируемо избухване на подсъзнателното, особено при хронични мании. Stramonium е най-буен, след това Belladonna и накрая Hyoscyamus. Belladonna буйства главно при остри състояния. По време на делириум при Belladonna пациентът иска да се катери по стените на стаята. Той става от леглото, с много висока температура и се мъчи да се изкачи по стената. Трябва да се обърне внимание и на делюзиите на Belladonna, особено като си затвори очите. Удрянето на хора е също силен симптом на Belladonna. Hyoscyamus е по-пасивен в манията си, той буйства само при много силна ревност или когато е предизвикан до крайност. Желанието да удря е силен симптом на Hyoscyamus. Tarentula буйства повече на пристъпи. Veratrum е толкова енергичен и активен като Stramonium, но обикновено пациентът не е толкова буен, освен при крайни случаи.