Alum е лекарство с БАВНО ДЕЙСТВИЕ – вътрешно на умственото ниво и външно на централната и периферна нервна система. Идеята е ЗАБАВЯНЕ на функциите, достигащо до ПАРАЛИЗА. Началото е много бавно. Дълго време пациентът може да не осъзнава, че нещо не е на ред. Може да чувства неопределена, неясна “тежест” в краката, но той не се оплаква, докато не стигне до локомоторна атаксия.
Най-открояващият се аспект на умствената картина е голямата БАВНОСТ на ума. Бавно разбира нещата, после бавно обмисля как да подходи към задачата си и се бави при изпълнението й. Бавността на ума води до един особен вид объркване, което се среща единствено при Alum. Идеите са неясни, мъгляви, като неясни сенки.
Може да срещнете пациент, който има трудност при преглъщане, но когато помолите да опише проблема, Alum започва да се колебае, става нерешителен, мисли дълго време, опитва една или друга дума, спира, мъчи се да намери правилната дума, с която да опише какво чувства.
Тази трудност да се опише какво става е толкова характерна за лекарството, че може да се смята за ключов симптом. Това е пациент, чиито описания са изключително мъгляви. Бихте могли да му предпишете много лекарства, преди да осъзнаете, че всъщност досега въобще не сте имали ясна картина. Щом прозрете този особен вид неяснота и объркване, ще дадете Alum и ще се радвате на добрия ефект.
С времето това объркване преминава в друго особено умствено състояние: когато пациентът говори, той има чувството, че някой друг говори или което е даже по-странно, може да ви каже, че не може да чува, освен през нечии чужди уши. Разбира се, това е трудно да се открие, тъй като пациентът няма да ви даде доброволно тази информация. Ето един от онези симптоми, които вие трябва да извадите наяве с пряк въпрос. Бихте могли да си мислите за Alum на базата на други симптоми, затова питайте за този симптом директно. Тогава пациентът Alum казва: “О, да, след като казахте се сетих…”
На този етап на патологията пациентът стига до заключението, че полудява. Това всъщност не е страх от полудяване, а по-скоро обективно заключение. То идва като потвърждение на нещо, което той вече е подозирал. Alum не е водещо лекарство за страх от полудяване. Всъщност ако пациентът проявява голям страх от полудяване, ние по-скоро трябва да помислим за друго лекарство.
Накрая пациентът изпада в дълбоко отчаяние: “Никой не може да ми помогне. Защо не се оправям?” Такива са чувствата и при сравнително леки заболявания. И тогава тръгва от лекар на лекар, за да си реши проблема. Когато установи, че никой не може да помогне, изпада в отчаяние, че няма да се оправи. При Ars това отчаяние възниква от силния страх от смъртта. При Alum отчаянието е дълбоко и много реално. Този човек е много болен. На умствено ниво е объркан, губи самоличността си. Това може да е ранна симптоматика на шизофрения.
Преминаването от бавност на ума към объркване, загуба на личността и отчаяние, че няма да се оправи е много бавно; накрая нервната система дегенерира. Този процес се наблюдава при хора с изтощен от боледувания организъм или е свързан с напредване на възрастта; често това лекарство се предписва на сенилни пациенти.
На психоемоционално ниво Alum има силно вътрешно усещане, че нещо го кара да бърза. Кент много набляга на този симптом в своята Materia Medica и все пак в реперториума Alum е записана с обикновен шрифт. Кент иска да каже, че това е чувство, че пациентът не може да върши нещата достатъчно бързо; усещането е за БАВЕНЕ при извършване на каквато и да е дейност, така че всичко, което се случва във външния свят, като че ли се движи твърде бавно. Това е основата на симптома “Времето минава твърде бавно”. Въпреки че един външен наблюдател ще види, че пациентът е твърде бавен, вътрешното чувство на Alum е, че времето върви твърде бавно. Половин час изглежда като че ли е цял ден.
С напредване на емоционалната патология това чувство, че нещо го кара да бърза води до осъзнаването, че няма да може да свърши всичко навреме. Той прави всичко възможно, за да се справи, но е толкова бавен, че не може да свърши нищо навреме. Това поражда опасение в него. Накрая е обхванат от всепроникващ страх, че ще се случи нещо лошо – злополука, нещастие и пр. Възможно е този процес да премине в депресия с импулси за самоубийство. Alum получава такива импулси при вида на нож или кръв. Plat, Ars u Merc имат подобен симптом, но те имат импулс главно да убиват други хора. Alum има импулс да убие себе си.
Депресията на Alum най-добре може да бъде описана като унилост. Няма лъч светлина за него. Оплаква се пред лекаря, но по един ненатоварващ начин. Не стене, не хленчи и не се вкопчва в лекаря – просто изброява симптомите си с един тежък, но не дразнещ маниер. Има вид на човек, който се е ПРИМИРИЛ с положението си. Достигнал е до него толкова бавно и неусетно, че го е приел.
С това примирение, неяснота и забавена умствена дейност пациентът има вид на човек, който като че ли няма отношение към това, което се случва. Ако го наблюдавате малко, може да помислите, че не е дошъл при вас по собствено желание. Като че ли се пита “И все пак аз защо дойдох?”, но след това малко се отваря и започва да си сътрудничи с вас.
Темата за ЗАБАВЕНОТО ДЕЙСТВИЕ обхваща напълно физическото поле. В началото има забавяне на функциите; това преминава в слабост на мускулите и накрая води до един вид парализа. Слабостта при Alum засяга периферно. Точно както се мъчи да се изрази, но не може да намери правилната дума, така си налага да функционира на физическо ниво, но реакцията е забавена. Характерният за Alum запек е добър пример.
Ето описанието на Кент: “Напъните да изходи меки изпражнения са много големи; когато седне на чинията, трябва да чака дълго време, при все, че усеща пълнота и не се е изхождал от много дни. Осъзнава, че трябва да се изходи, осъзнава, че ректумът е пълен; седи дълго и накрая се мъчи да си помогне със силни притискащи движения на коремните мускули, като силно се напъва, при това съзнавайки, че самият ректум не се напряга особено. Продължава да се напряга, обилно изпотен, като се държи за седалката; напъва се, като че ли ражда и накрая може да изходи меки изпражнения с усещането, че още доста са останали.”
Парезата, която е характерна за Alum, се съсредоточава главно в краката. Концепцията за загубата на самоличността важи и в тази област. Като че ли крайниците си вървят по собствен път и не могат да бъдат контролирани, колкото и усилия да полага пациентът. Тук виждаме двигателна атаксия – непохватно безцелно клатушкане на краката. Същото важи за редица органи като пикочния мехур, хранопрпвпда, ректума и др. – идеята е “загуба на контрол”. Минава много време, преди урината да започне да изтича. При хранопровода има усещането, че храната засяда и не може да продължи надолу.
При Alum често се наблюдава едно особено виене на свят при неврологични случаи – виене на свят при затваряне на очите. В такъв момент пациентът като че ли ще падне. Причината за това несъмнено е, че е необходимо твърде дълго време на периферията да достави надеждна информация от сетивните стимули, за да се поддържа правилния баланс.
По този начин може да се изучава всяка система на Alum и даже да се предскаже какви симптоми ще се видят при доказване. След като се разберат основните теми, останалото си идва на място. Например какви симптоми може да се очакват в сексуалната сфера? Има слабост и загуба на контрол, значи в сексуалната сфера ще има намалено желание, а при мъжете, когато е налице желание – непълна или липсваща ерекция. Гениталиите са отпуснати.
Alum е едно от главните лекарства при повтарящи се настинки. Как можем да си обясним това? Без съмнение, това е относителна парализа на нервите, които захранват лигавиците. Последствията са недобро кръвообращение или забавена реакция на кръвообращението и сухота на лигавиците. Тъй като са нарушени обичайните механизми, предпазващи от простуди, пациентът става податлив към настинки. Тази слабост на реакцията също е база за патологията при други лекарства, които имат в картината си настинки – Tub, Sulph, Graph, Sil, Merc.
Някои други характерни физически симптоми са: замъгляване на зрението, вероятно дължащо се на слабост на очните мускули. Кожата е изключително суха. Има сърбежи без обрив. Сухи корички върху кожните обриви, сухи дебели корички в носа, сухи корички като гранули в гърлото. Има катарални секрети от всички лигавици: носа, уретрата, влагалището; лесно подтискане на секрециите, които след това хронифицират. Може да има едностранна парализа, обикновено отдясно.
При Alum определено има влошаване сутрин. Може постепенно да се подобри през деня или да си остане така през целия ден. Все пак има сигурно подобряване вечер, след като слънцето залезе (Med, Lyc). Друга впечатляваща черта на Alum е влошаването от картофи. Може да има непоносимост и към други скорбялови продукти, към вино, сол и пипер.
Идеята за БАВНОСТ, КОЯТО ПРЕМИНАВА В ПАРАЛИЗА определя и реакциите, които може да се очакват след предписване на Alum. За да се уверите в реакцията е необходимо да изчакате доста време, особено когато са налице органични изменения. Ще е необходимо дълго време, за да се излекуват последствията от едно заболяване, което се е развивало също така дълго.