Искам да споделя с вас една история, която ми се случи преди няколко години. Тя остави в мен усещането за нещо смътно познато, не можех да се освободя от чувството, че това вече съм го срещала, чувствала и чела… И не след дълго, мислейки за този случай, в съзнанието ми изведнъж изплува една картина – междуселски път, каруца и в нея – три чифта очи, гледащи с огромна надежда накацалите по жиците край пътя лястовички…
Историята е следната. В кабинета ми влезе младо семейство с болното си дете. Това беше едно прекрасно русо и синеоко момченце на 1 година и половина, което беше обезобразено от огромни циреи – по лицето, главата, вратлето. Около тях се виждаха белези на стари лекувани циреи. При мен родителите бяха попаднали почти случайно, насочили ги бяха мои пациенти. Тръгнали от провинцията за големия град да търсят лек за болното дете.
Бяха им препоръчали редица известни специалисти по кожни заболявания, видни народни лечители и какво ли още не. Слушайки тяхната изповед, аз усещах тяхното отчаяние; усещах, че те търсеха, надяваха се да се случи чудо, подобно на бяла магия, което да помогне на болното момченце.
Сигурно думичката хомеопатия им звучала почти така, магически, защото те ми разказваха за детето и проблемите му, а в очите им се четеше слаба искрица надежда – “дано стане чудо!”. А детето наистина имаше сериозен проблем – то вече нямаше имунна система, която да се бори с причинителя на тези огромни циреи, вече дори не повишаваше температура. Беше много отслабнало, отказваше да се храни и сигурно изпитваше силни болки, но само проплакваше и се гушкаше в майка си.
Оказа се, че това е едно много често боледуващо дете; още от първите месеци след раждането беше боледувало от редица простудни заболявания и лекувано с антибиотици. Постепенно се бе налагало да му се предписват все по-силни антибиотици, докато се достигне до своеобразния “рекорд” – 6 вида антибиотици за 30 дни, все по-мощни и по-мощни… Докато не започнала кървава диария и не са се появили огромните циреи. Оперирали някои от тях, но се появили нови на други места.
Общо цифрата на антибиотиците, които детето беше изпило за крехката си 18 месечна възраст беше 16! Бях потресена! За първи път в дългогодишната си педиатрична практика не знаех какво да кажа, нито какво да направя. Проблемът на детето беше сериозен, то страдаше от тежка дисбактериоза, която беше сринала и без това крехкия му имунитет.
И докато обяснявах на родителите за причината, довела до това страдание, у мен се роди и решението – ще започнах да възстановявам тежкия чревен дисбаланс с продуктите на АкваСорс. От около 1 година познавах и препоръчвах много от тези продукти, разработени на базата на синьозелените климатски водорасли, и имах прекрасни впечатления от техните ефекти върху здравето на моите малки пациенти.
Обясних на родителите, че според мен най-доброто решение за момента е да започнем с пробиотиците ацидуфилус и бифидус, за да нормализираме чревната флора; да добавим по 5-6 капсули зелена енергия и по 4-5 капки Есенциални мастни киселини, за да подпомогнем възстановяването на имунната система.
Родителите се съгласиха и изпълниха съвсем стриктно препоръките и назначенията ми, надявайки се, че най-после ще стане чудо! И те наистина намериха бялата лястовица, но за тях това бяха малките зелени капсулки! За това младо семейство те бяха едно сбъднато чудо, защото след един месец от огромните пъпки нямаше и следа, нито от кървавата диария, нито от бледото и изнемощяло дете. Пред мен стоеше (по скоро търчеше) едно съвършено здраво, жизнерадостно момченце със засмени очички и грейнало личице.
Няма да забравя и благодарността на родителите, които уж се оплакваха от пакостите на детето, а всъщност бяха безкрайно щастливи, че в дома им се е върнала детската глъчка и шумотевица! Те винаги щяха благославят деня, в който бяха тръгнали по пътя да търсят чудото и едновременно с това бяха безкрайно щастливи за това, че и в наше време чудесата съществуват…
Чудесата, скрити в малките зелени капсулки с продуктите на АкваСорс!