Коластра – “Моето име е Бък”

Аз се казвах Ренди. Когато бях на 19 г. реших да опитам късмета си в Лас Вегас. Там срещнах и впоследствие се ожених за една чудесно момиче и ние се преместихме в Моаб, щата Юта, за да започнем съвместния си живот и да създадем семейство. Тогава, преди 15 години, животът ми едва започваше. Дори не можех да си представя предизвикателствата, с които ще трябва да се сблъскам.

Започнах работа в работилницата на петролна компания, като поправях резервоарите, използвани за пренасяне на гориво и суров петрол. Една сутрин поправях един резервоар, който беше докарал петрол от Лисабон и сега беше пълен със сероводород. Когато отворих люка, бях зашеметен от парите и паднах в него с главата надолу. Веднага ми се притекоха на помощ двама колеги, но те не можеха сами да ме изтеглят навън. Докато ме измъкнат от резервоара, аз дишах сероводород (и почти никакъв кислород) повече от 20 минути. Когато ме измъкнаха, аз бях спрял да дишам и бях посинял целият. Те се опитали да ме съживят и побързали да ме закарат в болницата.

Никой не очаквал да оживея. Цели 30 дни съм бил в кома. Когато излязох от комата, очакваше се да остана “зеленчук” до края на живота си. Заради голямото нервно и мозъчно поражение аз не можех да говоря, да ходя, да се обръщам, да ходя да тоалетната или да се храня сам. Бях като малко бебе.

Обратния път беше дълъг и тежък. Прекарах шест месеца в рехабилитационния център на Гранд Джънкшън, Колорадо, учейки се да говоря и да ходя…опитвайки се да намеря отново себе си. Завалях думите дотолкова, че те звучаха като нечленоразделно бръщолевене.

Жена ми, Джани, непрекъснато получаваше съвети да ме настани в приют и да продължи с живота си. Не се очакваше да получа подобрение и й казаха, че нищо повече не може да се направи. Тя просто отказваше да приеме това. Жена ми вярваше, че след като Бог е направил този красив храм, който наричаме тяло, трябва да има начин да му дадем нещо, което да го поправи. Тя започна да изучава билки и природолечение, за да намери нещо, което би могло да ми помогне.

Не можех да кажа дали съм сит или гладен. Ядях, докато започвах да повръщам или някой ми кажеше да спра – което се случеше първо. Наистина трябваше да ме наблюдават, когато отивахме в градския бюфет. Бях изгубил почти цялата чувствителност на кожата си, не можех да различа топло от студено, или дали някой ме докосва. Не усещах натиск или колко силно хващам нещо. Излишно е да казвам, че чупех разни неща постоянно. Унищожавах поне по три електрически самобръсначки всяка година, защото изгарях моторчетата им, тъй като натисках твърде силно, докато се бръснех.

Бях изгубил спомените си за пет години назад преди злополуката, а също така и цялата си памет за това, което ставаше около мен. Тъй като бях женен само от година преди злополуката и познавах жена си само от 2 години, сигурно можете да си представите колко плашещо беше за мен да съм заобиколен от любвеобилни непознати. Бях на място, което не познавах, заобиколен от хора, които очевидно ме обичаха, но те не значеха нищо за мен. Чувствах се като хванат в капан!

В края на краищата, ние с жена ми се разведохме, но тя продължаваше да се грижи за мен… Чувствах, че с нея аз имах шанса да живея един привидно приличен живот. Не исках да отида в центъра по социални грижи или да се върна обратно при семейството си, за да му бъда в тежест. Джани се запозна и се ожени за Трой, който сега е най-добрия ми приятел. След време те се сдобиха с две малки дъщерички, които ми викаха “чичо”!

Джани винаги имаше приятели и клиенти, които търсеха и употребявахе различни видове и марки коластра. През октомври 1996г. един от клиентите и донесе колостра, която не приличаше на нищо, което тя беше виждала до този момент. Тази марка беше произведена при минимална температура, така че всички активни съставки да останат незасегнати. Започнах да приемам по четири капсули на ден с надеждата, че тя може да ме предпази от евентуално заболяване през идващата зима. Вземах по две капсули сутрин и две следобед. Джани не очакваше от тази марка повече, от колкото от другите, използвани до сега. За нейно най-голямо учудване обаче през януари тя ме завари да тършувам в хладилника. Аз бях гладен! Представете си, 14 години не бях изпитвал подобно усещане и сега изведнъж – хоп – аз бях гладен.

През следващите 3 месеца започнаха да се случват невероятни неща – и те все още се случват! Джани не можеше да запази тези невероятни промени само за себе си. Тя беше толкова развълнувана от това, което коластрата направи за мен, че реши да разкаже на хората от нашия град за чудото на градска среща.

Всички от нашия град бяха свикнали да ме гледат да си стоя кротко… Никога не говорех, освен ако някой не ме питаше нещо. Джани стоеше пред вратата на стаята и ме попита дали имам нещо против да отида при нея. Докато се придвижвах “нормално” към нея, стана толкова тихо, че муха да бръмне, щеше да се чуе. Тя ме помоли да застана с гръб към нея и ми каза, че ще ме докосне. Аз трябваше да се обърна, ако почувствам допир. Джани постави лекичко ръката си върху рамото ми и аз веднага се обърнах към нея. Публиката ахна, когато аз казах високо и ясно “Джани, усетих, че ме докосна”.

Тази нова коластра ме накара да се почувствам така, сякаш съм излязъл от затвора. Аз можех да мисля отново! Беше наистина прекрасно да знам какво става около мен и отново да чувствам, че живея. Всички в града говореха за мен. Поздравявах всички, с които се срещах и наистина разбирах за какво си говорим. Започнах отново да упражнявам контрол върху живота си.

Едно от първите решения, които взех, след като започнах да се чувствам значително по-добре, беше да си сменя името. Увредения човек, който бях преди, беше изчезнал завинаги. Независимо, че все още имам някои здравословни проблеми, имам много повече, отколкото някога съм си представял, че ще имам. Мога сам да се оправям в живота. Винаги се вълнувам, когато се запознавам с нови хора и когато това стане, им казвам: “Моето име е Бък”.