Хомеопатия – това пък какво беше?
Хомеопатията (от гръцки език хомео – подобен и патос – страдание) е метод за профилактика, лечение и подобряване на здравето чрез прилагане на доказани потенцирани хомеопатични лекарства, които се подбират индивидуално според закона на подобието.
Доказани са такива лекарства, които са фармакологично изпитани върху здрави доброволци и получените резултати са записани в Материя медика.
Потенциране (динамизиране) означава обработване на първоначалната субстанция чрез последователни сукусии (удари, тръскания) и разреждане в определено съотношение n брой пъти – потенция Х (1:10), С (1:100), LМ (1:50000) и пр.
Закон на подобието: вещество, което предизвиква определени симптоми у здрави изпитатели, действа лечебно при болни, които имат подобни симптоми.
Основният принцип на класическата хомеопатия гласи Minimum, Simplex, Simile – т.е. при всяко болестно състояние се предписва в минимална доза само едно хомеопатично лекарство, индивидуално подбрано според съвкупността от симптоми на физическо, емоционално и умствено ниво.
Хомеопатията се нарича също “нежна медицина”, защото не вреди на организма и не го натоварва (нежна в случая не означава слаба – напротив, това е много мощен лечебен метод). При нея не съществуват проблеми като токсични ефекти от натрупване на вредни химикали, лекарствена зависимост или резистентност на болестотворните микроби (голямо предимство пред антибиотиците), увреждане на имунитета, възрастови ограничения и противопоказания.
Хомеопатичното лечение може да се прилага от първия до последния ден на живота, защото протича в съответствие със законите на природата, премахва някои дълбоки причини за боледуване и винаги укрепва жизнеността на организма. То е по-изгодно икономически за пациентите и техните семейства (особено при хронично болни), тъй като намалява или премахва нуждата от постоянно приемане на вредни и скъпи алопатични лекарства.