Кого включваме в мрежата?
John David Mann
Кой е най-силният фактор, който в дългосрочен план води до стабилност, производителност и сила на една мрежова организация? Коя единствена характерна черта, повече от всичко друго, диктува дали изобщо ще продължим да получаваме някакви чекове от мрежовия си бизнес след десет, двайсет години, и колко големи ще бъдат те?
,
Дали е нашият продукт? Дали е нашият компенсационен план с неговия супер шикозен, тройно по-висок безкраен бонус? Нашият текущ моментум? Или способността на фирмата ни да произвежда наистина стртахотни DVD-та и уеб сайтове? Аз не мисля така.
Повдигнах този въпрос преди десетина години в статия, озаглавена “Изграден да остане” (можете да я прочетете в моята книга “Дзен на MLM”), и ето как отговорих:
“Има две основни фактора, които трябва да проверим: продукта и фирмата. Този избор е от изключително значение, защото след него не можем да направим нищо, за да променим продукта или фирмата. Но има и трети фактор, и във връзка с него можем да направим много неща, за да го създадем, оформим и променим. Именно той изцяло определя всичко, свързано със здравето и дълголетието на бизнеса ни. Този фактор е културата на нашата организация.”
Десет години по-късно, нищо не ме е убедило да променя този отговор.
Корпорации за милиарди долари като Zappos и Southwest Airlines са лидери в индустрията, които се радват на разцвет (докато толкова много от конкурентите им се борят за оцеляване) и дължат голяма част от успеха си на необичайния подход към създаването на фирмена култура. Когато ги попитах как успяват да разпространяват и поддържат такава култура в огромните си организации, те по същество дадоха еднакъв отговор:
“Първо си даваме сметка кои сме ние и какво искаме. След това пресяваме всички наши потенциални нови сътрудници за да се уверим, че отговарят на нашите изисквания и че се вписват в общата картина.”
Колко просто! Колко очевидно! Колко блестящо! Но, разбира се, не можем да правим това в нашите МЛМ организации, нали? Тъй като за нас не може да се каже, че интервюираме хората за да видим дали ще ги наемем, нали? Даже се гордеем с факта, че всеки може да се присъедини към нашия бизнес! Ние не пресяваме хората с цел да изключим неподходящите, даже правим всичко възможно, за да ги включим… нали?
Или може би трябва да преосмислим всяко от тези предположения? Какво би станало, ако вместо да кандърдисваме хората да се включат и да им се молим като просяци, установим ясни критерии, основани на визията за културата, която искаме да създадем? Ако след това работим само с най-добрите кандидати и изискваме от тях да поддържат същия висок стандарт?
Какво ще стане, ако включваме само хора, които „отговарят на описанието”? Ако изхвърлим “еднометровото правило” и започнем да поддържаме по-висок стандарт? Кой знае, може да започнем да приличаме на Zappos и Southwest.