Скъпи почитатели на астрологията, ето една статия от моя съученик и колега астролог, която е много ценна:
Кой каквото прави, на себе си го прави, гласи известната народна мъдрост. Тя се използва често, за да се разясни по-достъпно за незапознатите езотеричният закон за кармата (закон за причината и следствието).
Само че нещата не са толкова прости. Наистина, една част от последствията от делата на даден човек се носи от самия него до края на земния му живот. Друга част обаче (и то по-голямата) от тези последствия се прехвърля върху наследниците на същия (деца, внуци, правнуци), а ако има такива и върху следващите индивиди, които ще живеят на земята по веригата на превъплътяване на висшето аз, част от която е той (т.е. негови бъдещи животи).
За по-ясно ще илюстрираме с пример: Висшето аз (Душата А) създава човешката личност А4 и я изпраща да живее на земята между 1890 и 1950 г. Преди А4 на планетата са живели последователно и други личности (А1, А2 и А3), създадени от Душата А по реинкарнационната верига на А4. А4 има две деца Б и В, родени съответно през 1925 и 1930 г. След смъртта на физическото му тяло А4 преминава през по-висшите астрален и ментален светове и накрая се слива с Душата А, оставайки да съществува вечно като отделно самосъзнание в рамките на душата.
Да приемем, че сливането на А4 с неговия създател е станало през 1987 г. През 1999 г. по волята на Душата на земята се ражда следващият индивид А5, който на свой ред ще бъде последван от А6 и т.н. Процесът на превъплътяване на Душата А ще продължи дотогава, докато някоя от нейните личности се издигне морално и духовно дотолкова, че да получи четвърто посвещение. При това посвещение човек се освобождава от колелото на реинкарнацията.
Междувременно В също е станал родител и през 1964 г. се появява Г. Така кармата на А4, т.е. последствията от действията, чувствата и мислите му се носи от: самия него до физическата му смърт през 1950 г.; неговите деца Б и В, неговия внук Г и т.н.; както и от другите личности (А5, А6 и т.н.), създавани от Душата след А4. Разпределението на кармата между всички тези човешки индивиди е твърде неравномерно и зависи от множество фактори.
За по-добро разбиране на механизмите на кармичния закон е необходимо да се познават видовете карма според различните ѝ класификации. Най-известна е класификацията по показателя естество: кармата бива добра и лоша. По показателя произход кармата се класифицира на родова и лична (или по-точно душевна).
В горния пример родова е кармата, която Г поема от родителя си В и другия си родител, от бабите и дядовците си (в т.ч. А4) и т.н. Душевна е кармата, която А4 поема от предишните превъплъщения на Душата А. Не е рядкост смесването на родовата и душевната карми. Ако примерно се окаже, че роденият през 1999 г. А5 е дете на Г и съответно правнук на А4, т.е. на своя предшественик по реинкарнационната верига на Душата, в този случай кармичната ситуация става много заплетена.
Третата класификация е по показателя време на реализиране. Според него кармата се подразделя на зряла, скрита (отложена) и зараждаща се (нова). Зряла е натрупаната преди карма, която се изплаща (отработва, изчиства) от дадена личност през земния й живот. Отложената карма е натрупана в предишни въплъщения, но няма да се изчиства в настоящия живот, а в бъдещи. Така А4 може да поеме кармата на три от своите предишни живота, но не и тази на четвъртия си предишен живот, която да се пренесе върху следващия му живот. Г пък може да отработва кармата на А4, но не и тази на В.
Зараждаща се е кармата, която се създава всекидневно от действията, чувствата и мислите на човешкия индивид.
Стана ли ви интересно? Поръчайте си книгата “Пътят на Карма” от Джуди Хол.
Разкриването на кармичния \„багаж\“ е главна задача на съвременната психологически ориентирана астрология. Астролозите-езотерици задължително правят кармични хороскопи. По отношение на тях обаче съществува една погрешна представа. Някои хора мислят, че да им се изготви кармичен хороскоп означава да им се каже кои точно личности са живели преди тях по веригата на превъплътяване на съответното висше аз. Това всъщност е реинкарнационен хороскоп и такъв едва ли може да бъде направен. Защото астрологията, като всяка наука, има своите граници.
Който желае да получи точни сведения за предшествениците си, трябва да се обърне към компетентен ясновидец или към специалист по регресия. А и не това е най-важното. Каква полза би имал българският инженер Ганьо Ганев от знанието, че преди него по същата реинкарнационна верига са живели: през 19-ти век руският мужик Иван Фьодоров, през 17-ти век френската куртизанка Мари Мотрек, през 12-ти век индианският воин Храбрият заек и пр.
Много по-важно е инж. Ганев да бъде осведомен за унаследените от него характерови особености и предразположения, за недостатъците, които трябва да отстрани, и положителните качества, които трябва да развие. Това ще му помогне да изплати възможно най-голямо количество и най-безболезнено евентуалната лоша карма, и да създаде само добра карма за самия себе си и за онези, които ще дойдат след него. Това именно представлява кармичният хороскоп.
може да се чуе някой привърженик на окултния закон за прераждането да твърди, че в предишен живот е бил еди-какъв си или дори еди-кой си. Аз също понякога пиша в кармичните хороскопи, че в минали въплъщения човек е извършил определени действия, чиито последици носи сега. Това обаче е умишлено неправилно изразяване от моя страна – поради липса на място за подробни разяснения.
Както е казано в Библията, живее се само веднъж. Живялата на земята човешка личност след физическата си смърт не се въплъщава отново, а се издига през астралния и менталния светове до своето висше Аз и се слива с него. Висшето Аз, езотерично наричано още душа, слънчев ангел, присъствие “Аз съм”и пр., е безсмъртно. Бидейки проводник на кармичния закон, именно то създава и изпраща за въплъщаване следващата личност, а не предишната умряла. Така че правилната формулировка би трябвало да бъде: “Човекът, живял преди мен по веригата на превъплътяване на висшето Аз, част от което съм и аз, е бил еди-какъв си (еди-кой си).”
Само много развит духовно индивид, който е осъществил връзка с висшето си Аз и се отъждествява с него, има основание да казва: “В последния (предпоследния, първия и т. н.) от миналите ми животи аз бях такъв (този).”Защото е получил от това всезнаещо за нашите представи същество сведения за всички негови предишни личности. Нещо повече, дадена му е възможност да проникне в съзнанието на всяка от тях, т. е. да чувства и мисли като предшествениците си.
Същият ефект се наблюдава при регресия и това е още една причина за погрешното схващане, че човек е живял преди – просто подложилият се на връщане в миналото не знае, че при този процес получава информация от своето висше Аз.
Друго разпространено заблуждение, тясно свързано с горното, гласи, че човек сам избира бъдещите си родители. Това би било вярно, само ако под “човек”се разбира висшето Аз. Тъй като то решава в кой миг и в коя от зачеващите в този миг жени да вложи т. нар. “постоянни атоми”, съдържащи информация за всички негови предишни личности. А не някакъв неопределен “дух”на умрелия, както твърдят някои не дотам начетени окултни изследователи.
Преодоляването на тези и на други неверни представи за същността на битието минава през все по-пълното езотерично ограмотяване на хората. Основна част от него представлява познанието за висшето Аз. Душата трябва да бъде, според Учителя Джуал Кхул (Тибетеца), върховен авторитет за човешката личност.
Светозар