Основната идея на лекарството е ДЕПРЕСИЯ И ОМРАЗА КЪМ ЖИВОТА. Накрая човек не иска да живее. На практика тази идея ще бъде открита при всеки случай на Aur, независимо дали пациентът ще признае това открито или не.
Това са затворени хора. Трудно им е да изповядват най-дълбоките си вътрешни чувства. Към края те може свободно да използуват думата “депресия”, но няма да могат да опишат състоянието си по-определено. При развитието на неговата патология съществуват много стадии, но те винаги са затворени в отношенията си със света.
Това са хора, които се чувстват съвсем отделени от света. Обичат да остават сами; нямат близки приятели, към които могат да се обърнат, когато се чувстват подтиснати или разстроени. Обикновено са много благовъзпитани и точни в отношенията си с хората подобно на Kalic Те са точни, честни, справедливи и отговорни. Няма никога съзнателно да извършат несправедливост към когото и да било. Доста са интелигентни, съвестни в работата си и имат успех. Често достигат до високо положение в обществото.
И все пак, дори в първите стадии на патологията, тези хора проявяват песимизъм, едно общо неудовлетворение от живота, особено по отношение на социалните си и лични връзки. Това са затворени хора, които не изразяват лесно емоциите си. Като че ли са много крехки на емоционално ниво; чувствата им не са достатъчно живи, за да бъдат изразени явно. Те са в състояние лесно да приемат обич от другите, но не са в състояние да отвърнат със същото.
Характерно за тях е, че са чувствителни към критика. Те са сериозни хора и вземат присърце всяко нещо, което се каже за тях, както е при Natm. Те са твърде сериозни, за да се опитат да извинят грубите забележки на някой човек, не отчитат възможността човек да е бил в лошо настроение, да е бил напрегнат, да не се е чувствувал добре и пр. Тяхното убеждение е, че нищо не е повърхностно, маловажно. Поради чувството си за справедливост те могат да разберат гледната точка на другия човек, но дори и тогава те го вземат присърце (много подходящ израз за Aur). Те приемат, че хората могат да имат различни мнения, но след това заключават, че всички възможности за продължаване на отношенията с такива хора са изчерпани.
Поради това те постепенно стигат до един момент, в който не извличат никакво удоволствие от социални или емоционални контакти, превръщат се в безрадостни хора. Нищо не ги мотивира или вълнува.
Тези пациенти са хора, които обикновено чувстват, че са дали много на другите, но не в емоционален смисъл. Често те са доста богати финансисти, банкери и пр. и волно са раздавали богатството си на хората, но в замяна са били само наранявани. Поради това започват да изпитват негодувание, което се натрупва вътре в тях като натиск. Но тъй като са логични и нормални хора, те се опитват да подтиснат тези отрицателни чувства. Може да успеят да ги подтиснат за известен период от време, но емоциите им започват да стават нестабилни, настроенията стават непостоянни, забелязва се променливост.
Пациентите се подобряват вечер на този етап. През деня те се чувстват неудовлетворени, несигурни, раздразнителни, без самочувствие, чувстват, че не са полезни в работата си и пр. Все пак вечер самочувствието им се подобрява, а емоционалното напрежение спада. Дори умът функционира по-добре, след като слънцето залезе. В това отношение той е сходен със Sep u Med. Въпреки тази черта, истина е, че при някои обстоятелства депресията може да се влоши вечер.
Когато опитите им да подтиснат отрицателните емоции не успеят, те изпитват страхотна раздразнителност и избухват в ярост. Могат да кажат неща, с които силно да засегнат хората. На този етап от патологията им, хората могат да ги сметнат за безчувствени и жестоки, особено по начина им на говорене. Всъщност те не ругаят, достатъчно възпитани са, но могат да кажат много остри и резки неща.
В желанието си да контролират процеса на отравяне, който като че ли обхваща цялото им емоционално ниво, те все повече и повече се занимават с умствена дейност. Много са работливи и упорити, до патологична степен. Работата е начин за избягване на дискомфорта от емоционалния им живот, който е станал все по-изолиран.
Накрая те имат чувството, че въобще не са успели в живота, че само успяват да накарат хората да вярват в техните способности. Имат чувството, че не заслужават положението си, богатството и отговорността си. Достигат до състояние да смятат, че нямат право да живеят и че буквално не са в състояние да продължават да работят и да поддържат връзките си. Те хвърлят вината за всичко изцяло върху себе си. Точно на този етап те стават невероятно чувствителни, дори към най-дребната случайна забележка. Една най-тривиална причина може да ги накара да скочат от високо и хората ще бъдат много изненадани, защото не е изглеждало да имат големи проблеми, нещата им са вървели гладко, никой не е разбрал колко дълбоко са страдали тези хора.
Накрая, когато и стратегията с работата не успее, те изведнъж са обхванати от депресия, тъга и скръб. На този етап всичко изглежда безнадеждно. Всичко изглежда все помрачно, като че ли отникъде не идва и лъч светлина. За тези пациенти слънцето напълно е изгаснало и вече няма никакъв смисъл в това да се живее.
Цялата разрушителна сила, която е излизала навън чрез тяхното негодувание, раздразнителност и ярост, сега се обръща навътре на този етап. Умът им непрестанно е зает с мисълта за самоубийство. Те чувствуват само меланхолия и тъга; животът вече няма никакъв смисъл. Те достигат до найдълбоката степен на депресия, до която човешките същества могат да стигнат.
Наскоро в една статия във вестник имаше разказ за човек, който застрелял жена си, двете си деца и себе си, само поради МИСЪЛТА, че ще загуби работата си. Много вероятен случай на Aur. Интересно е да се отбележи, че тези пациенти високо ценят златото (парите). Държат на материалните придобивки. Това е една от причините за тяхната работливост. Те могат да работят много часове извънредно, от една страна, за да подсигурят финансовото си благополучие, от друга страна, за да превъзмогнат чувството, че не заслужават поста си.
Класическата представа за суицидното мислене на Aur е, че те имат импулс да скочат от високо. С цялото си нещастие и мъка, когато погледнат от високо ги обхваща мисълта “ Ето само един скок и ще настъпи спокойствие”. Те са обхванати от едно мъгляво сладко чувство, че като скочат всичко ще свърши. В днешно време се появява и един друг вид импулс, особено при пристъп на ярост или безнадеждност, те могат да седнат в кола и безразсъдно да настъпят газта докрай с надеждата, че ще загубят контрол. А може да има и импулс просто да блъснат колата в стена.
Това състояние представлява една жива смърт, пълно разрушение на ума и волята за живот, болест започнала на емоционалното ниво.
Възможно е патологията на тези пациенти, бидейки много възпитани и с висок морал, да се развие в друга насока и да ги доведе до религията. Вместо да мислят за самоубийство, те постоянно се молят за спасението си. Молитвите често са придружени от сълзи и това като че ли ги облекчава. Страхотното отчаяние и тъга, които изпитват се облекчават от молитвите и плача.
Спомням си един мой съученик в Индия, който имаше болезнено подуване на тестисите. Той беше мил човек и за обикновения наблюдател нямаше признаци за трудности на емоционалното ниво. Беше ходил при няколко преподаватели по хомеопатия, които му бяха предписали Clematis, Rhododendron и други лекарства без ефект. Болката беше много силна и накрая се консултира с мен. В края на интервюто каза “ Ти знаеш, че съм християнин и това ми харесва, и всяка вечер преди да си легна се чувствувам задължен да се моля час-два. Не мога другояче”. След като го разпитах допълнително се оказа, че той е бил доста депресиран, но никога не бе имал мисли за самоубийство. Дадох му Aur, имаше влошаване за няколко часа, но след три дни напълно се освободи от болките.
Понякога Aur се дава и на деца, но при тях няма депресия. Все пак, те ще са сериозни, прекалено съвестни, с променливи настроения, раздразнителни с пристъпи на гняв, хленчат и вият.
Интересно е също, че има съответствие между емоционалното ниво и сърдечните болести. Ако например, един пациент намери решение на проблемите си по други начини развод и нова любов, или някакъв друг начин , тогава може да наблюдаваме поява на сърдечни смущения. Може да има сърдечно заболяване, което възниква от подтискането на ревматоидни болести; това е известно лекарство, което трябва да се има предвид при лесни подтискания, които засягат сърцето.
Когато имат и най-тривиално сърдечно смущение, пациентите развиват страх от сърдечни болести. Каквато и тревога за здравето да имат тя се съсредоточава върху сърцето. Това не е страх от смъртта. Ако ги попитате дали се страхуват от смъртта, те ще отговорят: ” Ами, съвсем не. Аз приветствам смъртта. Това не е живот въобще”. И все пак, те се страхуват от болести на сърцето, което представлява полето на емоционалната уязвимост.
Aur понякога се предписва при остър ринит с лоша миризма. При това миризмата е толкова силна, че и околните могат да я усетят.
Сифилитичният елемент е очевиден при това лекарство. Те имат типичните за сифилитичния миазъм болки дълбоко в костите. Също така Aur покрива всички болки, от всякакъв произход, които карат пациента да иска да се самоубие. Болките стават толкова силни, че им се струва, че само смъртта може да ги премахне. Спомням си един случай на невралгия на един от клоновете на тригеминалния нерв (в носа). Болката беше неописуема и подлудяваше пациентката, така че тя искаше да умре. Болката бързо бе облекчена от Aur 10М. Спомням си друг случай, на силно болезнен повтарящ се мастоидит; той също бе излекуван бързо с Aur.
Той е лекарство, което може да достигне до най-дълбоките нива на човешкия организъм, когато правилно се предпише и понякога е смайващо да се наблюдават промените, които настъпват. Пациенти с дълбока депресия изпадат в истински възторг от живота. Заради тъмнината, в която са живели преди това, сега те истински ценят новооткритата вътрешна светлина.