Видният съвременен хомеопат Георгос Витулкас свързва здравето със свободата и творчеството. Той дава следното определение за здраве:
На физическо ниво:
благополучие, постигнато в резултат на освобождаване от болката.
На емоционално ниво:
ведрина и спокойствие, постигнати в резултат на освобождаване от прекалено силните изпепеляващи страсти (емоционални страдания).
На умствено ниво:
пълно единение с Истината, постигнато в резултат на освобождаване от себичността.
Истински здравият човек съчетава в себе си двете божествени качества Любов и Мъдрост. Това е идеал, към който трябва да се стреми всяко лечение. Колкото повече човек се приближава до него, толкова по-здрав става; и обратно – колкото повече се отдалечава от него, толкова повече се влошава неговото здраве.
Мярка за здравето на всеки човек е способността му за творчество, полезно не само за самия него, но и за другите. Всеки сравнително здрав човек се стреми по-скоро да създава, отколкото да руши. Разрушителността е болестно състояние, независимо дали е насочена срещу себе си или срещу другите.
Здравият човек естествено успява да се придържа към “златната среда”. Той се стреми към баланс на духовното, материалното и биологичното в себе си и към хармонични и конструктивни взаимоотношения с другите и заобикалящия го свят. Нито прекаленият егоизъм, нито прекаленият алтруизъм са белег на духовно здраве.
Прекаленото фанатично залитане към материализъм, секс, работа, религия или каквото и да било сочи заболяване, дори когато човек физически изглежда здрав. Подтискането на естествените пориви (поради прекалено строго възпитание или нехармонично партньорство) води до нещастия и сериозни проблеми със здравето, които се нуждаят от лечение.