Уважаема госпожо председател, Ваши Превъзходителства, дами и господа, приятели!
Искам да благодаря на комитета за високата чест, с която ме удостои. Връчвайки ми тази награда, вие преди всичко награждавате самата класическа хомеопатия, а също и всички мои ученици, които с такъв ентусиазъм и преданост работят, за да може тази лечебна система правилно да се прилага в практиката и правилно да се преподава.
След като преди 36 години започнах да се занимавам с хомеопатия в Южна Африка и за голямо свое учудване успешно излекувах много хора с хронични заболявания, реших да разбера къде бих могъл да изуча този ефективен терапевтичен метод. Бях удивен и разочарован, че хомеопатия не се преподава в нито едно медицинско училище в Европа или Америка, и само ограничени знания могат да се добият в Индия и Мексико. Нещо повече, скоро разбрах, че на Запад хомеопатията е преследвана, скрита от обществото и повечето страдащи хора нямат никаква представа за нейното съществуване и възможните й предимства.
За 36 години практика съм наблюдавал лечебния ефект на хомеопатията при над 150 хиляди пациента и стигнах до извода, че неприемането на хомеопатията от обществото е някаква необяснима черта на характера, а не просто човешко отрицание.
Основният закон на хомеопатията “Simila similibus curantur” или „Подобното се лекува с подобно” е споменат още от Хипократ. Но чак в началото на 19. век немският лекар Кристиан Самуел Ханеман създава цялостна терапевтична система.
Когато през 1960 година за първи път чух за хомеопатия, този важен клон на медицината се намираше в положението, в което Ханеман го беше оставил преди 150 години. През 1963 година аз си дадох клетва, обещах си, че ще направя всичко възможно за развитието на хомеопатията и за връщането й на света, за да заеме тя своето достойно място. Тогава поех тази отговорност, понеже осъзнах, че никой друг не иска да се захване с това, най-вече защото хората не разбираха нейното истинско значение за човечеството. Оттогава посвещавам цялото си време и енергия за възраждането на класическата хомеопатия на Самуел Ханеман, издигайки я до нивото на истинска наука, връщайки я на света и доказвайки, че тя е ефективна. До днешния ден не съм се оттеглил от своята мисия и не съм се усъмнил в нейната истинност.
След няколко години практика и опит в лечението на хиляди пациенти аз започнах да изучавам и анализирам всички тези случаи, всички тези човешки трагедии и се опитах да отговоря на много сложни въпроси. Написах няколко книги, които според мен отговарят на много въпроси и изясняват много в хомеопатията.
Щателните търсения и изследвания доведоха до създаването на нов теоретичен модел, който съвършено промени насоката и възможностите на медицинската мисъл. Мисля, че за първи път бяха създадени правила за „енергийната медицина” и бе разгледана жизнената енергия – тази тайнствена сила, която лежи в основата на всички процеси, протичащи в живите организми. Систематизирах законите и принципите, които ръководят Здравето и Болестта, а всъщност и всяка медицинска система така, че лекарят да може да разбере подобрява ли се или влошава здравето на пациента в хода на провежданото лечение. Според този модел на здраве и болест, светът и особено конвенционалната медицина се движат в погрешна посока.
Аз разбирам, че такава остра критика към традиционната медицина от страна на човек, който няма конвенционално медицинско образование звучи странно, претенциозно, повърхностно и може да се оспорва. Но фактите са по-силни от предразсъдъците. И когато проблемите са толкова важни и неотложни, то може би медицинските власти ще се вслушат в мнението на човек, който има зад гърба си опит с повече от сто хиляди болни, от които са се отказали традиционните лекари и със заболявания, които често са следствие от тяхното лечение.
Заявявам, че опитите на традиционната медицина да се справи с човешките болести никога не са били правилни. Напротив, те са били погрешни. Болестите са били потискани. Симптомите само са се променяли, истинският проблем е прогресирал навътре и в крайна сметка е отивал все по-дълбоко в организма към централната и периферната нервна система.
Разрешете да представя пред вас само няколко факта.
Множествената склероза – тази болест оставя накрая своите жертви напълно парализирани. От нея страдат хиляди хора от Запада, но тя е напълно непозната за Африка, Азия и Латинска Америка, които не извличат полза от Нейно Величество Западната медицина.
Латерална амиотрофична склероза – страшно неврологично заболяване, засягащо мускулите и нервите, също е неизвестно на населението на тези страни.
Миопатия и мускулна дистрофия – болести изключително на западните хора.
Епилепсията, която свирепства на Запад, също рядко се среща в Африка, Азия и Латинска Америка.
Страхова невроза, натрапчиви състояния или други тежки душевни болести, от които страдат милиони хора на запад, са почти неизвестни на групите население, които не се възползват от „предимствата” на съвременната медицина и имунизациите.
На тях също не са им известни заболявания като хореята и много други неврологични заболявания.
Моят модел предполага, че всички тези хронични заболявания, като се добавят сенна хрема, астма, рак и СПИН са резултат от неправилната намеса на традиционната медицина в човешкия организъм. Според тази теория в резултат на използването на силни химични вещества и ваксини имунната система на западния човек е съсипана, компрометирана и позволява на болестите да проникват все по-дълбоко и дълбоко в организма, към централната и периферна нервна система.
Накратко, според този модел традиционната медицина не лекува болестите, а всъщност се явява причина за израждането на човечеството. Много лесно е да си представим, че ако тя наистина лекуваше хроничните заболявания, в наши дни населението на западните страни щеше да бъде психически, емоционално и физически здраво.
Благодарение на този модел на здраве още през 1970 година аз предсказах появата на СПИН, заявявайки пред група лекари в Атина, че ако те продължават да използват антибиотиците по същия безразборен начин, ще настъпи момент, когато имунитета на човек няма да издържи и ще се появят нови нелечими болести. Това беше страшно, но точно и своевременно прогнозирах появата на СПИН.
Днес аз искам да направя още една прогноза. Ако, традиционната медицина не се вслуша в нашите думи и радикално не промени практиката и логиката на лечението с химични препарати, а също така не промени посоката на изследванията си, то скоро болестите ще отидат в самия център на организма, т.е. в централната нервна система, и повечето хора на земята ще се превърнат в психично болни.
Аз не се надявам, че този теоретичен модел ще бъде скоро оценен или признат от медицинските среди, но мисля, че започвайки от този момент те вече няма да имат оправдания, позволяващи им да не забелязват страничните ефекти, които има традиционното лечение. Всичко, за което говоря тук, можете да намерите в моите трудове „Нов модел за здраве и болест” и „ Хомеопатията – медицината на новото хилядолетие”.
Аз съм много щастлив и благодарен на комитета за предоставената ми възможност да произнеса тези думи и да се обърна с това предупреждение към света, и бих бил повече от щастлив, ако то помогне да се облекчат страданията на хората.
Искам да ви разкажа за основните направления на своята работа.
Сега работя над хомеопатичната фармакология, Материя медика – 8 тома, които вече са завършени и още 8 са на път.
През последните 30 години преподавам класическа хомеопатия на лекари и практикуващи медици, и хиляди специалисти, предимно от Европа и САЩ, благодарение на моите усилия преминаха към класическата, ханеманова хомеопатия.
Вдъхнових своите ученици да откриват на учебни центрове по хомеопатия в различни страни за обучение на тези, които имат интерес.
Съвместно с белгийския университет Намур разработих компютърна програма, имитираща моя начин на мислене при анализиране на сложните случаи. Тази програма помага на лекарите хомеопати да решават редица сложни задачи.
През 1995 год. се осъществи моята голяма мечта – открих Международната академия по класическа хомеопатия на остров Алонисос в Егейско море. В нея се старая да преподавам от А до Я всичко, което съм преподавал през последните 20 години на различни курсове по целия свят. Вече започнах да водя семинари за международни групи, за руски и италиански лекари. С дълбоко удовлетворение наблюдавам как 2500 години след Хипократ лекари от цял свят идват на този гръцки остров, за да изучават най-прогресивната днес лечебна система.
А сега искам малко да разкажа за себе си. Роден съм в Атина през 1932 година. По време на Втората световна война загубих осем члена от своето семейство, включително и родителите си. От 11 годишен ми се наложи да работя – отначало за да оживея, след това за да уча. Оттогава се научих да мисля самостоятелно и да решавам проблемите без чужда помощ. През годините на войната никой и не предлагаше такава помощ.
Още едно събитие в моя живота оказа влияние на по-късното ми развитие: заради страшния глад, който преживях в Атина през годините на войната, на 16 годишна възраст развих тежко заболяване на гръбнака. Живях с болките 12 години, отказвах традиционното лечение, което ми предложиха през 1948 година, тъй като лекарите ме предупредиха, че има голяма вероятност хирургичната намеса да доведе до парализа.
Живеех в това състояние, както преди много работех, за да издържам себе си и сестра си и продължавах да уча, докато през 1960 година не чух за хомеопатията. Първата книга за хомеопатия, която прочетох стана за мен истинско откровение. Изучих всичко, което беше възможно. Посещавах различни хомеопатични колежи, но бях напълно разочарован от ниското ниво на преподаване.
Разбрах, че хомеопатията заслужава много повече: добро обучение, широка известност и което е най-важно много по- високи резултати при лечението на хората. За постигането на тези цели трябваше да си отговоря на хиляди измъчващи ме въпроса и да представя хомеопатията пред света като сериозно терапевтично направление.
Като наблюдавах страданията на десетки хиляди пациенти, аз им съчувствах и научих много, изпитах тяхната болка във всичките й направления и на всички нива. Почувствах върху себе си какво значи да страдаш душевно, емоционално и физически. Страстното желание да помогнеш и мисълта, че това може да се направи с помощта на хомеопатията, ме вдъхновяваха и внасяха надежда в тези далечни дни и безсънни нощи.
Имайки зад себе си такъв печален опит, аз осъзнах, че здравето наистина е най-важния дар на човека, но малко са тези, които притежават този дар. Дойдох до извода, че думата „свобода” е чувство за пълно здраве, ключова в разбирането на здравето: на физическо ниво свобода от болка, на емоционално ниво свобода от страсти с усещане на пълно умиротворение и спокойствие, на умствено-духовно ниво свобода от егоизъм и връзка с Висшата Истина или Бог.
Виждах, че много хора нямат това ниво на здраве, често те живеят в страх, агония, паника, депресии, духовно объркване и заблуди. На всички тях им се налага да приемат химически препарати просто за да са живи.
Чувствам отчаянието на хората, чиито зов за помощ остава без отговор. Традиционната медицина упорито отхвърля нашите знания, не ни чува, не иска да води с нас диалог и да се възползва от положителните страни. Реакцията на Шведската медицинска асоциация за връчването ми на тази награда е още едно потвърждение за това.
Но когато осъзнаем нищожността и мимолетността на нашето присъствие на тази планета от една страна, и вечността и безкрайната еволюция на космоса от друга, в нашите опити да помогнем на страдащото човечество не остава място за противоречия и конфронтация, които се основават на изгода, алчност и неувереност.
Тъй като фармацевтичните компании оказват основна съпротива за развитието на хомеопатията – най-евтиния лечебен метод, аз бих предложил приемането на международен закон, с който на тях да им се забрани да печелят от продажбата на лекарства. Мисля, че само в този случай може да се появи надежда за промяна.
Ако световните медицински власти продължават да отхвърлят или пренебрегват благодетелните открития на Ханеман, те не само ще изпуснат великата възможност да представят на света нова лечебна система, която би могла да даде на хората възможност да са по-здрави, а значи и по-хармонични и умиротворени, но и ще бъдат обвинени в престъпна небрежност и недалновидност от бъдещите поколения.
Мисля, че на човечеството му предстои нелека борба за придобиване на истинско здраве. Но, опирайки се на многогодишния си опит, искрено вярвам, че хомеопатията може да предложи на света решение на този проблем.
Усещам се напълно изчерпан след 36 години безкомпромисна борба да доказвам значимостта и важността на тази чудесна терапевтична система и вече бях готов да се предам в тази неравностойна битка. Но щом награждаването ми с тази награда не остави безразлични даже глухите до сега медицински власти, сега мога след Ханеман да кажа: “Non inutilis vixi” – не изживях напразно живота си.