Глава 10: Проследяването

Хомеопатичното лечение постепенно води до забележимо подобряване на здравето. Макар че това може да се усети още след първото предписание, най-често истински добри резултати се получават след по-продължително умело водене на случая.

Например, 50-годишна жена се лекува поради проблеми с нервите, горещи вълни и миоматозни възли на матка. Оказва се, че баба й е починала от туберкулоза, а баща й като ученик е хапан от куче и му е правена противобясна ваксина. Самата пациентка е реагирала много силно при ваксинацията против вариола. Преди 20 години била изнасилена от колеги на мъжа си, при което забременяла, абортирала, получила бяло течение и кондиломи, които лекувала с изгаряне. Преди 2 г. баща й загинал при злополука, а майка й се разболяла тежко и няколко месеца по-късно починала. Този случай е истинска плетеница от симптоми, които принадлежат към различни слоеве. Те трябва да се разчистят един по един, а това изисква много време, умение, опит, търпение и постоянство.

В интерес на пациентите е да не прекъсват лечението, дори ако не забелязват веднага ефекта. Естествено, това важи само тогава, когато те са имали щастие да попаднат на достатъчно квалифициран хомеопат.

За да улеснят лечението, най-добре е пациентите да водят дневник, в който да отбелязват всички по-важни промени в състоянието си и да следват точно препоръките на лекуващия.

При децата честото боледуване е признак на миазматично влияние или психологични проблеми. Това налага лекуване на родителите, за да се подобри атмосферата в семейството и да се предпазят бъдещите деца от подобни болести.

Известен е т.нар. “синдром на съпрузите” (бракът пречи на излекуването, тъй като е постоянен източник на психотравми). Тук от решаващо значение е отношението на самите пациенти (то се определя не само от желанията им, но и от кармата).