Description
Теодор Троев, изследовател и пътешественик, пътувал по дирите на митични герои и поверявал живота си на стихиите, сега ни повежда на едно необикновено пътешествие – по териториите на сърцето, по океаните на любовта, по моретата на приятелството, зад които ни очакват и бреговете на искреността и доверието.
Повежда ни с лодката на стиховете си, в която няма никаква украса, нищо излишно. Затова тя е толкова красива в своята изчистеност и здравина, в своята нравствена читавост и може уверено да ни води по водите на въображението и спомена, да ни полюшва в пристанищата на детския копнеж и юношеските мечтания, откъдето ще се понесем в солената реалност на присъствието ни тук и сега, далеч от „тихите и лепкави води“, от „мъртвото вълнение“ и дъното на примирената успокоеност.
Теодор Троев умее с няколко стиха да ни пренесе в реалността на световете си, да ни поведе по криволичещата траектория на любовните трепети и да накара и нас да затрептим с чистотата и красивата прямота на душата му. Задъхана, отсечена, пряма, обветрена от бури, родена в съкровената изповедност на вътрешната стихналост насред „прегръдката на ветровете“, с копнежа на тръгването и предвкусването на завръщането, но изцяло в сърцевината на настоящето, поезията на пътешественика има неподозирана сила. Силата на откровението! На пределната честност и доверие в другия, без която не може да се осъществи никое съвместно пътуване.
Да благодарим на поета, че ни повежда на това пътешествие, че ни помага да се докоснем до усещането на този, който вдига платната с „древна вяра, че бъдещето има вкус на буря“, за да изследваме и териториите на собствената си душа и да ги осветим със силата на чистото и безкомпромисно слово.
Антоанета Николова
Поетеса, член на Сдружение на българските писатели и Световната хайку асоциация
