Разпродажба!

Мостове на неизреченото

Ти отгде придойде спомен пресъхнал
като старо корито на Суха река?
Тъй отдавна събориха старата къща.
В чужд прозорец надзърта оцелялата круша.
И на теб ли да казвам – нямам свои пътеки
в този град роден, нямам нищо свое сега.
Ще ме повикат две-три телеграми черни,
ще прелея гробовете и ще се върна назад.
На децата си после вместо приказка ще разказвам
как под стария орех, баща ми люлял,
в своята нива – почти невероятна история –
баба и дядо невъзвратимо спят.
Ще намекна и аз за участ такава
в нещо свое да мога да се приютя.
Да разбие животът ми панелната скоба
и до залеза пътека да изплета.

Original price was: 12,00 лв..Current price is: 11,00 лв..

Категория: Етикет:

Описание

„Никой не знае колко пътува пътечката до своята височина“

 
Навярно само авторката знае колко е пътувала нейната пътечка, за да достигне висината, с която ни дарява нейната богата, красива и добротворна поезия.
 
Поезия, събрала цял един свят и цял един живот. Кръговратът на годините в своята изменчивост и в своето постоянство се разгръща пред нас в една богата, наситена с топли багри палитра.
С овладяно поетично майсторство авторката рисува невероятните пейзажи на детството и на родната земя, топлия дъх на началото, зреещото семе, дървото, което се ражда от космическото усилие, а след това, топло и осезаемо, се разгръща през своите вечни и мимолетни сезони. Тук се извиват и пътеки недовървени, спуснати от съня, прокарани от изгрева до залеза, тънки и боси, мамещи надалече, за да се завихрят в неизбежните трансформации и превръщания, с които един сезон се превръща в друг.
 
Свежите нишки на пролетта, зрелостта на лятото, мъдрата и пищна красота на есента и предчувствието за наближаващ хлад и зима се преплитат и обговарят
като във вълшебен гоблен. Така поетесата може да ни разкрие как
“… снегът като огън се сипе
и жарта му не гасне.
Всяка пряспа е скрито огнище,
притаено във зимната пазва.”
 
Земното и космичното, вечното и мимолетното се смесват в красива сплав и тя извайва наситени със смисъл и живот образи. В тези стихове небето е „слязло до тревата“ да „утоли зелената й жажда“, а златният месец е „венче от иглика“ и „рони ясни звездици в небето“.
 
По „камъчетата на хубавите думи“ Ели Хорозова ни води по светове, топли и богати, наситени с доброта и мъдрост, любов и женска сила. Всеки стих ни дарява поне по едно откритие, освежава и радва като „жива вода на пролет“.
 
И колко още неизречено, загатнато, стаено крият тези стихове, за да протегнат мостове над времето и мостове към душите ни, за да ни дадат възможност да надзърнем в пълноводните води на истински поетичното и измили очи в тяхната красота и свежест, да прогледнем как огромно и звездно тупти небето.
 
Антоанета Николова
Поетеса,
Член на Сдружение на българските писатели
И Световната хайку асоциация (WHA,Tokyo)

Допълнителна информация

Автор

Ели Хорозова