Описание
Какво е Състраданието? Това е въпросът, породил Великото Изкуство на Свещената Терапия, превърнал се в негова Основа и Същност, съединил в себе си Алфата и Омегата, Началото и Края, Истината и Мълчанието. Въпрос, който беше в началото на Пътя и който ще бъде в края. Той е Тайна, Цел и Ключ за живота на човешката душа. И няма тайна, толкова непостижима, тъй като Състраданието е безкрайно, както Душата и Вселената. Няма цел по-достойна и по-велика, тъй като Състраданието е Път и Учител по Пътя. Няма живот извън Състраданието, тъй като жив Човек е само този, който доброволно приема болката на своя ближен. Какво е Състраданието? Може би само Сфинксът знае, но каменните му уста, както и хилядолетия назад изразяват само леко присмехулна, но бащинска усмивка и нищо няма да наруши непреходното му безмълвие. Мнозина търсещи отчаяно и сляпо се опитваха да проникнат в тайната на тази усмивка и в своето безсилие не можаха да разберат, че има въпроси, които са по-важни от отговорите. Стотиците животи, изживени на Земята от най-добрите сред хората, бяха ту песъчинки, ту могъщи камъни, от които Творецът със своята ръка изгради входа в Светилището на Състраданието. Но дори тези, които преминаха през Възраждащия Пламък, вечно горящ между двете колони на Преддверието, не знаят влезли ли са в Храма, или не, тъй като неговите стени са толкова далеч една от друга, че живият не ги вижда, а сводовете на Храма са самата Вечност. И когато бях сред търсещите в началото на Пътя, аз разбрах, че Пътят е само велик въпрос, а до отговора може да се доближиш само чрез непрекъснато повтаряне на въпроса. Казаното чрез словото е слово, даденото от Духа е Дух и словата ще останат слова дотогава, докато не бъдат подети от Духа. Затова Човек не трябва да знае истината по-рано от предвидения час, той ще се доближи до нея само чрез мълчаливо служене, като събира зрънце по зрънце семената на дадените от Господа отговори, като ги посажда в дълбините на своята душа, докато не пораснат и не дадат плод.
