Описание
Дефиниране на посвещението Въпросът за посвещението все по-често излиза на вниманието на публиката. Не след дълго древните мистерии ще бъдат възстановени и в бъдещата Църква, чийто ядра вече се формират, ще съществува едно вътрешно тяло, в което първото посвещение ще стане екзотерично само докато получаването му (в недалечното бъдеще) ще бъде най-свещената църковна церемония, изпълнявана екзотерично като една от мистериите, дадени за определения период при участието на тези, за които се отнася. Аналогично място тя ще заеме и в ритуала на масоните. Чрез тази церемония готовите за първо посвещение ще бъдат публично приемани в Ложата от един от нейните членове, упълномощен за това от самия велик Йерофант. Определение на четирите понятия Какво всъщност имаме предвид, когато говорим за Посвещение, за мъдрост, за знание или за Път на Изпитанията? Най-често тези понятия се използват твърде свободно, без дължимото осмисляне на влаганото в тях значение. Да вземем например първата спомената дума. Много дефиниции и различни обяснения могат да се срещнат по отношение на нейния обхват, на подготвителните стъпки, на работата, която трябва да се извърши между посвещенията, както и на техните резултати и въздействия. Това обаче, което е очевидно и за най-повърхностния ученик, е че въпросната тема е от такава величина, че за да работи адекватно с нея човек трябва да притеава способността да пише от гледната точка на посветен; в противен случай всичко казано може да бъде смислено, логично, интересно и впечатляващо, но не и убедително. Терминът Посвещение (Initiation) произлиза от две латински думи – in (във, вътре) и ire (вървя). Следователно, това е поставяне на началото или навлизане в нещо. В най-широк смисъл на нашата тематика, това означава встъпване в духовния живот или в нов етап на този живот. Това бележи първата и последващите (етапни) стъпки по Пътя на Светостта. Буквално разбирано, носител на първо посвещение е онзи, който е направил първата си крачка в духовното царство, преминавайки от чисто човешкото царство към свръхчовешкото. Точно както по-рано, в процеса на индивидуализация, той е излязъл от животинското и е встъпил в човешкото царство, така сега той навлиза в живота на духа и за първи път получава правото да се нарече “духовен човек” (в техническото значение на тази дума). Така човек влиза в петия или финален етап на нашата сегашна петстепенна еволюция. След като в течение на векове е търсил пипнешком пътя си в Залата на Невежеството, преминавайки по-късно през училището в Двореца на Учението, сега той постъпва в университета или в Палата на Мъдростта. Когато успешно завърши и това училище, той ще се дипломира със степен Учител по Състрадание.
