Разпродажба!

Мостове на неизреченото

Original price was: 6,14 € / 12,01 лв..Текущата цена е: 5,62 € / 10,99 лв..

Ти отгде придойде спомен пресъхнал

като старо корито на Суха река?

Тъй отдавна събориха старата къща.

В чужд прозорец надзърта оцелялата круша.

И на теб ли да казвам – нямам свои пътеки

в този град роден, нямам нищо свое сега.

Ще ме повикат две-три телеграми черни,

ще прелея гробовете и ще се върна назад.

На децата си после вместо приказка ще разказвам

как под стария орех, баща ми люлял,

в своята нива – почти невероятна история –

баба и дядо невъзвратимо спят.

Ще намекна и аз за участ такава

в нещо свое да мога да се приютя.

Да разбие животът ми панелната скоба

и до залеза пътека да изплета.

Безплатна доставка при поръчки над 40€!

Експресна доставка със Спиди до 2–3 дни
Право на връщане в 14 дневен срок
Сигурно плащане
Подкрепете българското книгоиздаване

Курс: 1 EUR = 1.95583 BGN Категория: Български автори

Описание
Допълнителна информация

„Никой не знае колко пътува пътечката до своята височина“

Навярно само авторката знае колко е пътувала нейната пътечка, за да достигне висината, с която ни дарява нейната богата, красива и добротворна поезия.

Поезия, събрала цял един свят и цял един живот. Кръговратът на годините в своята изменчивост и в своето постоянство се разгръща пред нас в една богата, наситена с топли багри палитра.

С овладяно поетично майсторство авторката рисува невероятните пейзажи на детството и на родната земя, топлия дъх на началото, зреещото семе, дървото, което се ражда от космическото усилие, а след това, топло и осезаемо, се разгръща през своите вечни и мимолетни сезони. Тук се извиват и пътеки недовървени, спуснати от съня, прокарани от изгрева до залеза, тънки и боси, мамещи надалече, за да се завихрят в неизбежните трансформации и превръщания, с които един сезон се превръща в друг.

Свежите нишки на пролетта, зрелостта на лятото, мъдрата и пищна красота на есента и предчувствието за наближаващ хлад и зима се преплитат и обговарят

като във вълшебен гоблен. Така поетесата може да ни разкрие как

„… снегът като огън се сипе

и жарта му не гасне.

Всяка пряспа е скрито огнище,

притаено във зимната пазва.“

Земното и космичното, вечното и мимолетното се смесват в красива сплав и тя извайва наситени със смисъл и живот образи. В тези стихове небето е „слязло до тревата“ да „утоли зелената й жажда“, а златният месец е „венче от иглика“ и „рони ясни звездици в небето“.

По „камъчетата на хубавите думи“ Ели Хорозова ни води по светове, топли и богати, наситени с доброта и мъдрост, любов и женска сила. Всеки стих ни дарява поне по едно откритие, освежава и радва като „жива вода на пролет“.

И колко още неизречено, загатнато, стаено крият тези стихове, за да протегнат мостове над времето и мостове към душите ни, за да ни дадат възможност да надзърнем в пълноводните води на истински поетичното и измили очи в тяхната красота и свежест, да прогледнем как огромно и звездно тупти небето.

Антоанета Николова

Поетеса,

Член на Сдружение на българските писатели

И Световната хайку асоциация (WHA,Tokyo)