Отзиви

С АкваСорс намерих своето призвание

Мария Хаджиева, Директор 2*

По професия съм техник в електронната промишленост. Живея в Асеновград. Почитател съм на здравословното хранене  и природолечението. Регистрирах се като дистрибутор в АкваСорс през май 1998 г, след като слушах в захлас лекция за ползата от продуктите от д-р Петър Найденов и д-р Дора Пачова. Получих  дистрибуторския пакет заедно с една опаковка Зелена енергия, която лично започнах да пия. Не след дълго се почувствах прекрасно, жизнена, енергична, изчезна всякаква умора в мен.

Аз съм човек, който обича да бъде полезен, да помага на другите. Виждах ефекта от продуктите и това ме правеше удовлетворена и щастлива. Съвсем естествено започнах да споделям това, което чувствах и което научих на лекцията, с моите колеги, близки и приятели. Така неусетно мрежата ми от доволни клиенти и дистрибутори растеше. Постигнах ниво Директор на шестия месец след включването ми.

През април 1999 г ме съкратиха от работа, но аз вече имах АкваСорс и понесох по-леко съкращението. Благодарих за прекрасните 25 г в завода и продължих напред с АкваСорс с огромна  любов и всеотдайност. Хората,които ме познават казват: ''С АкваСорс ти намери себе си''. Смятам,че това е точно така. Този бизнес ми даде сила, увереност, самочувствие, че знам и мога. Не пропусках нито едно обучение, организирано от фирмата или от лидерите ни. Научих много за здравето, за мрежовия маркетинг – нещо, което бе съвсем ново за мен.

Казват,че няма нищо случайно в живота. През октомври 1999 г  след един силен стрес в работата  съпругът ми (46 г) получи  тежък, масивен стволов инсулт. Веднага след като дойде в съзнание, започнах да му давам всичко, което д-р Найденов ме посъветва: течни водорасли АФА, Есенциални мастни киселини, Суперантиоксидант, Коензим Q10 и Лайтен-ъп. Разбира се, заедно с лечението, което провеждаха лекарите в отделението. Когато го изписаха, продължихме дълго с приемането на продуктите. Благодаря на Бога, съпругът ми се възстанови напълно и работи още 12 г като шофьор на камион.

Прекланям се и благославям продуктите на Аквасорс.Те помогнаха на съпруга ми и върнаха  радостта и спокойствието в нашето семейство. Винаги на поличката в къщи са наредени опаковките с продуктите, които пием. Малкият ми внук Християн казва с нежност: ''Бабо, дай да си пийна Афичка и Зелена енергийка'', а внучката ми Мими е почитател на Коластрата. Благодарение на тях не пиеха антибиотици, когато се разболяваха в детската градина. Наесен са първолачета, а техни първи помощници ще бъдат нашите чудесни продукти.

И така, ползваме продуктите у дома, споделям за тях и включвам нови хора, които обучавам да правят същото. Научих се да искам повече от Живота и да го постигам. С постоянство, с вяра и упоритост, по бизнес програмата на фирмата постигнах ниво Директор две звезди. Естествено, повишиха се и доходите ми, което улеснява и подобрява живота в семейството ми. 

Сега имаме всичко – направо да завидиш на тези, които сега се регистрират. Не случайно хора, които скоро се включиха, бързо отидоха напред. Имаме готова, изпитана система за успех, по-добра комуникация, опитни лидери. За това съм още по-уверена в успеха от преди. А най-ценното за мен в това да бъда дистрибутор на Аквасорс е, че нося добро на хората – да пият по-малко лекарства, дори ако може никакви, да  помагам  да подобрят своето финансово състояние, ние заслужаваме! Аз, моето семейство, вие!

Всичко, което споделих с вас постигнах благодарение на хората от моя екип. МОЯТ УСПЕХ Е УСПЕХЪТ НА МОИТЕ ХОРА!

БЛАГОДАРЯ на бизнес-партньорите ми, моите две звезди д-р Елена Мечкарова и д-р Севжан Чакърова. БЛАГОДАРЯ на  дългогодишните ми клиенти и сътрудници Илия, Пепа, Станка, Йовка, Пенка, Мария, Лина, Стефи, Калина, Бонка, Белла, Мими, Ния и на хората от цялата мрежа! Бъдете живи и здрави! Искам всички вие да успеете в АкваСорс. Няма значение, кой по-напред, кой по-назад, на върха има място за всеки!

Огромно Благодаря за живото променящите обучения на д-р Петър Найденов, на Емо и Руси! Благодаря на цялата спонсорска линия за подкрепата през всичките години.

БЛАГОДАРЯ на АкваСорс, че ви има! Щастлива съм и се гордея,че съм част от прекрасното семейство АкваСорс!

Как да се предпазим от радиацията

Опасността от радиация не е свързана само с ядрен взрив. Много по-коварни са ниските дози радиация, ако действат продължително, защото разрушават клетките и водят до рак и увреждане на потомството. Това сочат наблюденията над 400 хиляди американци, участвали в операция “Пустинна буря” и поразени от т.нар. Синдром на Залива. Болестта се дължи на обеднения уран, използван в бойните действия. Той отделя алфа-частици, които с времето отслабват имунитета и водят до мутации, рак и увреждане на потомството.

Ядене на диви електрони

Светлината е основният компонент, от който произтичат, еволюират и се захранват всички форми на живот. Светлината и здравето вървят ръка за ръка. Понеже сме успели да се откъснем от естествените източници на светлина с нашите флуоресцентни заместители, живот на закрито, стъкла, контактни лещи, слънчеви очила, лосиони против изгаряне, меса и колбаси, преработени храни, и дори готвени вегетариански диети, много от нас страдат от хроническа малоилюминация (липса на светлина). Също както недохранването, малоилюминацията ни лишава от цяла група хранителни вещества и от ритмично стимулиране, играещо съществена роля в здравословния и пълноценен начин на живот.

Вече не вярвам, а знам

Емил Найденов - Екзекутивен директор в АкваСорс

Историята ми започва така, както започват историите на повечето хора от моето поколение. Завърших висшето си образование и започнах работа в едно предприятие. Ако по нещо дотук историята ми се различава, то е по това, че предприятието ми беше няколко километра дълго, широко и високо няколко стотин метра. Това беше  един подземен рудник за добив на уран. Задачата ми като инженер беше да съдействам с наученото за създаването на такава система, която изважда само урана от земята, и го предоставя в услуга на хората. Работата ми беше наистина творческа, независимо от тежките и опасни условия на работа.

Много си харесвах работата, още повече, че моите началници ме подкрепяха във всичките ми хрумвания и се погрижиха да ми предоставят възможност да си купя свое собствено жилище. Но имаше два проблема: Първо – заплатата ми беше фиксирана на такова ниво, което ми осигуряваше храна, облекло, път и нищо повече, въпреки, че постигнахме 12 пъти по-високи добиви от плануваните. И второ – загубих си работата, защото закриха целия отрасъл, за който се бях готвил цели 5 години.

Мисля, че когато това се случи, когато загубих работата си, животът ми започна отново. Тогава разбрах, че ако не искам повече да си губя работата, сам трябва да си я създам. Моите шефове, които наистина ме ценяха много, не можаха да помогнат нито на мен, нито на останалите хора от колектива. Те не успяха да помогнат и на себе си, защото те също загубиха работата си. Ето така разбрах, че единствения начин да избегна това и за в бъдеще е сам да си бъда шеф.

През следващите няколко години точно това правих – бях шеф сам на себе си – карах такси, после с един мой приятел  отворихме наш магазин за хранителни стоки и едно малко кафене. Там се скъсвахме от работа, но парите бяха толкова малко, че дори не плащахме разходите си. Въпреки, че бяхме сами на себе си шефове, нещата се влошаваха, вместо да се подобрят. Явно някъде бъркахме, и то много сериозно. Наложи се да се разделим, и всеки сам да се оправя. Това естествено беше свързано с големи загуби, защото трябваше да продадем почти без пари всичко, което бяхме създали до този момент.

Тогава започнах да се занимавам с разносна търговия. По това време тази дейност изглеждаше така – набавяш си голяма сума пари, купуваш стока по цени на едро, и после сам самичък й търсиш пазар. Нямаше консигнация, нямаше връщане на залежала стока, нямаше отложено плащане – всичко в брой и на място. Това означаваше, че всеки непродаден продукт обезсмисляше продажбата на десет други. Всеки втори непродаден продукт ме вкарваше в огромна загуба. И така – аз нямах пари, но все още исках сам да си бъда началник. Взех назаем 12 000 долара с 10 % месечна лихва. Тогава един долар струваше 67 лв. Купих стока и започнах да си търся склад, където да я съхранявам, и пазари, където да я предлагам. Сутрин ставах в 5 ч, за да подготвя и натоваря стоката си, която развозвах до 22 ч вечерта, след което прибирах останалото в склада, правих ревизия и план за следващия ден, и някъде към полунощ успявах да си легна.

Справих се сравнително добре и нещата потръгнаха. Плащах лихвата, разходите си и ми оставаха пари за още стоки, които да предлагам. Всичко вървеше, докато не се случиха две неща. Първото – доларът само за един ден скочи от 67 лв до 3000 лв, но цените на стоките, които бях купил си останаха почти същите, и второ – здравето ми ужасно се влоши. Моя стара травма на кръста се изостри и болките станаха непоносими. Спомням си, че през нощта се събуждах от зверска болка в кръста. Краката ми не бяха в състояние да ме закарат дори до банята, а ми предстоеше товарене на стока и цял ден работа. Умът ми трескаво смяташе следната задача – 12 000 долара х 10 % = 1200 долара / 30 дни = 40 долара лихва на ден!!!! Самото ми пробуждане струваше 40 долара лихва. Моето добро утро струваше 40 долара. А утрото ми изобщо не беше добро, защото умирах от болка.

Тогава за първи път у мен се появи мечта – да се събуждам не от болка, а просто защото съм се наспал, и второ – моето пробуждане да ми носи по 40 долара, вместо да ми отнема 40 долара. Но тази мечта траеше само няколко секунди, защото болката беше наистина ужасна, а тези 40 долара не включваха главницата по заема. Освен това новата цена на долара по никакъв начин не можеше да се компенсира от търговията, с която се занимавах. Така започна бавен и мъчителен фалит – втори по ред за моите 33 години.

Тогава някъде за първи път се срещнах с МЛМ, и това дойде от брат ми. Той ми рисуваше кръгче до кръгче и ми обясняваше как това ще ме направи богат. Само че трябваше да вложа някаква сума, с която не разполагах. От всичко, което тогава той ми обясни разбрах, че е ясно само това, че трябва да дам пари. Погледнах го и му казах, че той само иска да ми вземе парите. Вероятно много съм го наранил, защото той искаше да ми помогне. Той ми отговори, че това не е така, и че всъщност той ми дава пари, ама не мога да го разбера. Така се разделихме – всеки наранен по свой начин.

Както и да е, в крайна сметка след известно време, благодарение на него аз вече бях включен в АкваСорс, започвах да разбирам силата на мрежовия маркетинг като бизнес и да печеля първите си чекове. Нещата вървяха на приливи и отливи, докато един ден не се случи следното. Брат ми се обади и ми каза, че под мен в организацията ми има доста хора, и че ако не си постигна обема ще изпусна голяма печалба  - над 500 долара. Аз не му повярвах за сумата, но реших да изпълня всичко, което се изискваше от мен. Взех от него пари назаем, защото вече нямаше време да изработя всичко – нещата се случваха в последния ден. Купих стока, която след това щях да продавам и така постигнах обема, нужен за комисионна. След няколко дни получих чек на стойност 1031 британски лири, което беше в пъти повече от очакваните 500 долара.

Всъщност, аз не бях направил нищо за този чек. Всичко вече беше направено от хората в моята организация, които дори не познавах. Сега вече знам, че това изобщо не е начина, по който някой трябва да стартира, защото не бях дораснал до този чек. Обаче тогава това сработи отлично за мен – вече не просто вярвах, а знаех, че МЛМ е огромна възможност. Следващия месец нещата си дойдоха на мястото – чекът ми беше само около 100 лири, но аз вече знаех, че това е невероятна възможност.

Тогава реших да се разделя с моята разносна търговия и да се посветя на МЛМ. Спомням си как освободих още същия ден склада си, разнесох почти цялата си стока из магазините с условието, че ако я продадат, ще ми я платят. Остана ми стока за около 1000 долара – течен шоколад и някакви сокчета. Бях паркирал микробуса пред магазина на Руси, с който по-рано заедно въртяхме магазина и заведението. Помолих го да вземе останалата стока, макар да бях наясно, че това е невъзможно. Магазинът му беше много малък и Руси вече бе взел повече от това, което можеше да продаде. Между другото, по онова време и на него му дължах 1000 долара.

Стояхме двамата пред буса и разговаряхме. Точно му обяснявах, че вече няма да се занимавам с търговия, а само с МЛМ. Тогава при мен дойде едно циганче и поиска да му дам пари. Аз извадих един цял стек с течен шоколад и му го дадох. Той го взе плахо, защото не вярваше на очите си, и веднага избяга. Докато Руси се чудеше защо правя това, бяхме наобиколени с цяла сурия деца, които искаха шоколад. Отворих вратата на буса и им дадох знак да разтоварват и вземат каквото си искат. Те за нула време оглозгаха всичко без соковете, защото те бяха по-тежки. Когато всичко приключи, аз се почувствах някак... освободен.

После мина известно време, през което вече осъзнато и целенасочено изграждах своята организация. Руси също се включи в мрежата ми и започнахме да изграждаме неговата група. Един ден отидох в София за да получа чека си (тогава банковата система се беше сринала и всичко ставаше на ръка). За голямо мое удивление и радост се оказа, че чекът ми е над 1000 долара, и ми връчиха неговата левова равностойност. Бях с една малка чанта, в която трябваше да натъпкам около 2 кг. банкноти. Спомням си смаяните погледи на хората от групата ми, когато ги изсипах на масата пред тях. А и аз самият бях смаян не по-малко от тях.

И така нещата полека потръгнаха. Започнах да изплащам кредита си и да дишам по-спокойно. Сега, когато вече имам стабилен МЛМ бизнес си мисля, че най-силното ми изживяване беше в онези сутрини, когато се събуждах с болка в кръста и умът ми пресмяташе, че само поради това дължа на света 40 долара  лихва. Може би така се породи мечтата ми да се събуждам и да знам, че вече съм спечелил 40 долара.

Днес в организацията ми има поне няколко души, които печелят повече от 40 долара още когато отворят очите си. Това много ме радва и вдъхновява. Знам, че някъде ме чакат хора, които имат своите цели и мечти и които се нуждаят от своята възможност за реализация и всичко това ни прави богати и щастливи хора. Всъщност, сега наистина съм благодарен за всичко, което съм изживял, защото то ме доведе дотук, и отваря неограничени възможности в бъдещето ми.

Защо да приемаме водорасли?

д-р Петър Найденов, холистичен лекар

В наши дни много хора живеят в условия на замърсяване, хранят се меко казано разбалансирано и са подложени на големи стресове. Все повече се среща клетъчното гладуване, често придружено от затлъстяване - т.е човек яде прекалено много калории, но не получава достатъчно хранителни съставки. Нивата на пестициди, антибиотици, хормони, изгорели газове от автомобили и др. в околната среда надминават допустимите норми.