Затворете вентила на оплакването и самосъжалението
интервю на Зор Алеф, вестник "Анхира"

- Каква е връзката ти с България?
- До 6 годишен съм расъл в едно балканско село при моята прабаба Мара – знахарка и целителка. От нея получих първите си уроци – как човек да общува със света около него, как да разбира ближните си, как да проявява състрадателна любов към всичко живо, как да усеща природата и света като едно цяло. Тази проста жена, която не знаеше да пише. ме учеше, че мълниите са божиите ръце, езерата са божиите очи, поляните са божията плът, а планините – божията гръд.

- Това е идеята за Анхира, планетата като живо същество...
- Да. Тя ми преподаде първия урок за това, че животът във всичките му форми е свещен. Тази свята жена лекуваше с много прости и ефикасни народни средства. Цялото село идваше при нея. И Ванга беше пращала при нея хора за билки, лек и съвет. Спомням си досега как тя печеше хляб в специален съд от глина, взета от седем извора. Като вадеше топлия хляб, тя казваше: “Нека да бъде чист нашия живот, както е чиста трапезата Господня”. Нейната естествена и лъчезарна вяра я правеше част от общата хармония. За мен прабаба Мара тогава беше символът на България. Величието на човешкия дух не е в натрупана информация, не е в екстравагантни интересни форми или красиви дрехи, нито в бляскави прояви. Величието на човешкия дух е в първоначалната му простота, в коренът, който пие от самите дълбини на земята, докато дървото расте нависоко и протяга клоните си към небето.

- Майка ти също е доста известна в България.
- Майка ми Иванка беше велика целителка и излекува хиляди хора. Не случайно, след като в Москва тълпи от болни буквално обсаждаха нашето жилище от сутрин до вечер, тя избра България за свое тихо убежище. Тук тя живееше почти отшелнически, занимавайки се главно с вътрешна работа и разработка на много билкови рецепти, кремове и др. Както разбирам сега, бъдещето е отредило те да излязат наяве. Целият живот на Иванка премина между България и Русия. На тези два народа от древни времена им е отсъдено да живеят заедно, а сега духовното учение подчертава тази връзка и я задълбочава.

- Какъв се чувстваш – българин или руснак?
- Не се чувствам нито българин, нито руснак, нито някакъв друг. Аз се чувствам человек. В Евангелието се казва, че человекът няма дом на тази земя. И духовният учител няма дом на тази земя, защото той е принуден да работи с абсолютно всякакви хора. В московския ми кабинет идват тибетски монаси, индийски лами, чукчи, американци, полинезийци и всякакви други хора. Свещенността на човешката природа е проявена във всяка страна, при всяка нация без изключение. (От 2006 г. Зор Алеф официално е български гражданин - б.а.)

- Без да отиваме към някакъв духовен шовинизъм, ще ми се да те питам: защо в България са се раждали и работили толкова много интересни духовни люде?
- България има особена функция в духовността. Това е една точка в Южна Европа, където концентрацията на духовните сили от векове насам винаги е била изключително висока. Да започна с това, че според езотеричната традиция Орфей е един от месиите, посещавали земята. Няколко са страните, където са се явявали месии – древен Египет, древна Юдея, древна Гърция, Тракия, Индия и България. Преди повече от 3 години Орфей е провъзгласявал, че политеизъм и монотеизъм са единни по същина. И тази истина за единството и множеството на божествената природа е изразено в древна Тракия от великия Орфей, наричан Тракийски Христос. Няма начин една малка територия като България да не наследи този древен път, защото цялата орфипитагорейска традиция е попила в самите земи и кармичната памет на народа. За мен България винаги е била едно възобновяване на силите, едно вдъхновение в практиката, а сега е всекидневна и много важна работа в моята школа.

- Виждаш ли тази работа като продължение на една вече съществуваща духовна традиция тук, която е била разработвана от учителя Дънов?
- Да. Това е един от аспектите на моята работа. Единното учение не само обединява духовните истини, но и води човека към осъзнат и чист живот, естествено следвайки традициите в страните, където се развива. Щом основният корен на единното учение е в България, то естествено черпи от духовните сили на този народ. Учението на учителя Беинса Дуно е било една от най-важните поредни стъпки в развитието на орфипитагорейското учение след богомилството. Единното учение взима тази факла и светлината й започва да прелива оцветена от вътрешния смисъл и от светлинките на всички учения, които се сливат в едно единствено. По такъв начин богомилството и орфипитагорейското учение се съединяват с хиндуизма, будизма, египетската йога и т.н. Можем да кажем, че естествено възприемаме като първоначална храна древните мистични традиции, избуяли на тази почва, но техните плодове са разнообразни, както са разнообразни даровете на духа по света.

- Каква е ползата от твоето учение специално тука в България и как бихме могли да го приложим? Как можем с негова помощ да се излекуваме? Въпреки този наш духовен потенциал, като че ли нашите идентичност и самочувствие са наранени.
- Единното учение е дошло в България специално, за да завие вентила на самосъжалението и оплакването и така да стабилизира долните чакри на българина. Когато се затвори този канал, натрупаната сила ще бъде предостатъчна, за да се преодолее цялото страдание на този народ. Научи ли се човек да се справя със своята болка и със своята мъка, без да я излива навън под формата на оплаквания, той започва да генерира разум и сила, достатъчни, за да се трансформира живота му.

- Кои са най-простичките и най-достъпни неща, които бихме могли да ползваме, за да излекуваме душата на България?
- Както излекуването на всяка отделна душа, така и тази на нацията, започва от работата на всеки върху себе си. Промените, които настъпват в нас, не са локални, а глобални. Това, което става в ума и тялото на всеки от нас, не остава затворено в нашия свят, а си взаимодейства с енергията, телата и умовете на онези, които са около тях. Така едно малко наше вътрешно разклащане предизвиква разклащане в целия свят. Трябва да се знае, че работим за благото на народа, в който сме изпратени, на семейството, в което живеем, на обществото, в което сме сложени. Ако човек иска да подобри живота си, трябва да разбере, че промяната е свещена, и да извършва по една малка промяна в себе си всеки ден. Можете да направите следното: открийте три свои утвърдени лоши навика, изкоренете ги в продължение на три месеца и ще видите как животът ви ще се промени коренно към по-добро за благото на народа и семейството ви.

- Има хора добронамерени, духовни, но в материално отношение зле...
- Това се нарича отсъствие на корен, т.е. лоша връзка с енергията на земята. Човекът е като дърво, което с корените си трябва да прониква в дълбочина, а с клоните си и със стъблото си да се извисява до небето. За съжаление много хора свързват духовния живот с извисяване без наличие на корен, от който да черпят сили. Човек може да е интелигентен, добър, светъл, красив и в същото време невежа и слаб, защото няма корен. Истинското знание ни учи да използваме енергията на земята и тази на своето тяло за наше добруване и за добруване на всички около нас. Това не значи да се стремим към печалбарство и да си поставяме лъжовни цели, а най-ефикасно да използваме средата, в която живеем. Няма смисъл нито в трупане, нито в некачествени условия на живот, които ни пречат да използваме възможностите на тялото си, умът и материята.

- Каква е връзката между духовното и материалното?
- Коренът на човека е функция на енергийния център, който се намира в основата на гръбначния стълб и едновременно храни горните центрове със своите сокове. За да ги храни, той трябва да поема тази енергия от земята. За да става правилно този енергиен обмен, човек трябва да усвои правилна мотивация за всяко действие. Материалните блага се трупат не само за лично добруване, а за добруване и на другите, т.е. нужна е състрадателна мотивация, концентрация на сила и на енергия. Човек трябва да знае какво иска, защо го иска, кога го иска и как това ще се отрази на добруването на другите. Трябва да осъзнае, че той не е тяло, а всемогъщ дух, действаш през тялото. Когато човек си мисли, че е ограничен от обвивката на тялото, той не може ползотворно да използва силите си и да бъде това, което желае. Когато човек осъзнава тези неща и ги прилага, той се радва на успех в живота и обратното. Онези, които не разбират тези фундаментални принципи, са нещастни, изглеждат бледи, жизнените им сили отсъстват и са склонни да се оплакват.

- Как се отнасяш към микроводораслите?
- Винаги е добре да се приемат. Вибрацията на всяка природосъобразна храна, каквато са те, нараства многократно ако е съпроводена от практика, която повишава вибрацията на духовното и на астралното тяло. Така тази чудесна храна се абсорбира напълно от астралното, менталното и физическото тяло. В противен случай тя става само на физическо ниво, при което енергията, която е във водораслите, не се използва ползотворно. Специфичното при тях е съчетанието на силите на светлината, водата и земята. Те са много полезни за нервната система и мозъка. Важно е приемането им да се съпровожда и с вътрешна работа. Не бива да се гледа на тях само като на поредното хапче, което ще ни излекува.

- Какво е посланието ти за читателите на вестник “Анхира”?
- Нека корените им да проникват в дълбините на Земята, ръцете им да прегръщат небето, а уважението им към закона на кармата да е фино като брашно.

- А към българския народ?
- Нека българите осъзнаят, че са натоварени с голяма задача.

едно интервю на д-р Петър Найденов