Из словото на Зор Алеф

Величието на Човека на земята е именно в това, че притежавайки неголямо тяло със слаба и уязвима плът, той може да остави наистина гигантски следи. Затова Господ мъдро е ограничил физическият ръст на Човека, но не е ограничил неговия вътрешен и енергиен ръст. Менталното тяло на Човека може да бъде сведено до размерите на неговото физическо тяло (когато идеите и задачите на Човека се определят от целите на физическото тяло), но еманациите на човешкия дух могат да се разпростират до дълбините на Вселената. И когато Човек постига много висока интензивност на вътрешен ръст, клетките на неговото тяло започват по-активно да регенерират и да се обновяват. Именно затова Човек, който има високо ниво на съзнание, до дълбока старост запазва юношеско излъчване и боледува по-малко от другите.

Всеки Човек носи отговорност в съответствие с нивото на своето развитие. Прегрешението, което от кармичния апарат на съществото, живеещо в скотско състояние на разума, се разпознава по един начин, за Човек, който знае, че не трябва да живее в мърсотия, да сквернослови и да се напива, ще има друга тежест. Всеки хаотичен ритъм е противоестествен за човешката душа по принцип. Но целият въпрос е в това доколко Човек се е сраснал със заблудите, илюзиите и незнанието. Човек, живеещ на много ниско ниво на енергиите, има притъпено възприятие за кармичните последици. Той не знае, не разбира и често дори не чувства, че понася тези последици. Но все едно, ще трябва да отговаря. Затова фразата: „Незнанието на закона не освобождава от отговорност" е еднозначно приложима към Закона за кармата. Адвокатът е длъжен да знае закона. Шофьорът - правилата за улично движение. За да бъде оправдан от съда на живота и да не попада в злополуки по неговите пътища. Човекът трябва да знае етичните, кармичните и вселенските закони, и да ги спазва.

Как да се освободим от негативното влияние на егрегора? Първото и най-главното е да разширим обема на своите възприятия. Именно нашите стеснени възприятия, фиксирани върху стереотипите на поведение на някаква група хора, и нашата психическа зависимост от тези стереотипи формират в нас състоянието на подвластност. Трябва да търсим вечното и прекрасното в другите народи, постоянно да помним, че представителите на всички страни, раси, вероизповедания, всички същества във Вселената са единни в Божествения ум. Необходимо е да разширим своя кръгозор до необусловеност на съзнанието.

Човек престава да зависи от националния характер или от други кармични стереотипи, когато стане гражданин на света. А той става гражданин на света само когато намира и разпознава великото и истинското в ученията на всички Синове Божии, идващи във всяка нация. Човек престава да зависи от егрегора на рода, когато приема цялото човечество като свое семейство и става ученик в духовното братство. Духовното братство е небесната алтернатива на семейството. Тогава пред него с голяма яснота се откриват словата на Христос, че „... който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка." Човек престава да зависи от някаква организация, когато започва да служи непосредствено на Бога и на цялото човечество. А своята всекидневна работа разглежда като една от степените на това служене.

По какво се отличава истинският целител от хората, които самоуверено се представят за такива? Истинският целител не обещава панацея. Истинският целител се опира върху мъдростта на мистичните учения. Истинският целител практикува смирение, тъй като пълнотата на силата се постига в смирение. Целителят знае. че е само инструмент и проводник в ръцете на сила, безкрайно по-висока, отколкото е той самият. Целителят вярва в изцелението на пациента, но се съобразява с кармичните условия, които съществуват в потока на съзнанието на Човека, потърсил го за помощ. Всеки целител, ако притежава всички тези качества, ще каже, че няма нищо невъзможно за божествената сила. Но той не може да дава никакви лични обещания.

Мечтата е окрилена воля за осъществяване. Хората често неправилно разбират думата „мечта" като нещо ефимерно, неосезаемо, далечно, мъгливо, смътно... Но това е призрачно видение, а мечтата е възвишено желание. Затова с неправилно да се използва думата „мечта" по отношение на земните неща. Например, да хапнеш нещо вкусно, да пийнеш бира, да си отпочинеш и така нататък - това не е мечта, а сурогат на мечтата, точно така както егоизмът в действителност не е „любов към себе си", а е само фиксация върху фалшивата част от своята личност.

Зор Алеф, "Отговори за непосветения 2" - Анхира, София. 2005 г.