(НЕ)ПОЗНАТИТЕ АЛГИ

• Водораслите (или алгите) са били използвани от векове, особено в азиатските страни, където от тях са очаквали да лекуват или предотвратяват множество заболявания - кашлица, подагра, заболявания на жлъчката, гуша, високо кръвно налягане и диария.
• Напоследък алгите са обект на изследвания за противоракови компоненти.
  
• Фермерите в някои тропически страни отглеждат алги в оризищата си, с цел да доставят повече азот на ориза, като по този начин увеличават продукцията си до десет пъти. (От енциклопедия Енкарта)
  
• Смята се, че има повече от 25 000 вида водорасли, като по-голямата част са морски и обитават океаните, а останалите са сладководни. Всички те се състоят от независими и самодостатъчни клетки, т.е., ако разкъсате водорасло на парчета, отделните части ще продължават да си виреят безпроблемно.
  
• За да процъфтяват, алгите се нуждаят само от минерали, вода и слънце.
• Водораслите съставляват 80 % от биомасата на Земята и произвеждат до 90 % от кислорода, който се намира в атмосферата. При това те поглъщат въглеродния двуокис от въздуха и така предотвратяват много екологични проблеми, в това число парниковия ефект и глобалното затопляне
• Ако нямаше водорасли, животът на земята - такъв какъвто го познаваме - щеше да престане да съществува.

СИНЬО-ЗЕЛЕНИТЕ МИКРОВОДОРАСЛИ

Между всички видове водорасли, които населяват планетата, синьо-зелените са най-отличаващите се. Те са някъде около 500 до 1500 различни вида. Вкаменелостите сочат, че синьо-зелените микроводорасли съществуват повече от 4 милиарда години, през които са били свидетели как безброй видове растения и животни са измирали. Това е така, защото, докато на други (например хората) биха им трябвали милиони години да развият генетична информация, благодарение на която да се адаптират към предизвикателства като свръх радиация, на синьо-зелените алги са им достатъчни няколко месеца. Когато ядем тези водорасли, ние също бихме могли да имаме достъп до тази информация.

Синьо-зелените алги се различават от другите водорасли и по това, че имат общи характеристики с представителите на други животински царства. Подобно на растенията те извършват фотосинтеза, при това много по-ефикасно - те са най-богатите на хлорофил организми на Земята. С животните си приличат по сходната структура на клетките - и при тях стените на клетките са изградени от гликоген, което ги прави меки и смилаеми и годни за използване като храна от нашите тела.

Двата най-популярни вида синьо-зелени алги са AFA (aphanizomenon flos-aquae) и спирулина. AFA е "най-зелената" суперхрана - в 10 грама съдържа 300 мг хлорофил, докато в същото количество спирулина има 115 мг. AFA съдържа 5-10 пъти по-голямо количество витамин С, отколкото спирулината.
Спирулина е тропическо водорасло, докато AFA е студенолюбив вид. В резултат на това клетъчната мембрана на спирулината лесно поддържа своята приспособимост, като произвежда наситени мастни киселини. AFA не може да си позволи този "тропически лукс", защото по-студения климат на родното й езеро Кламат я принуждава да произвежда специфични полиненаситени (есенциални) мастни киселини (ЕМК), за да оцелява. Именно тези ЕМК са от ключово значение за нашето здраве, защото те не се произвеждат в организма ни и непременно трябва да се приемат с храната.
AFA е изключително богат източник на протеини (около 60 %), което е почти идентично с устройството на човешкото тяло. Качеството на протеина в AFA, произхождащ от всички осем есенциални мастни киселини, превъзхожда това на повечето растителни или животински източници.

АЛГИТЕ КАТО ХРАНА

• Хилядолетия наред китайските билкари са използвали водорасли като лечебно средство срещу авитаминозата и минералната недостатъчност, както и за общо подпомагане на храносмилането.
• При цивилизацията на Ацтеките в древно Мексико ядливи водорасли от техните езера са били използвани и търгувани. Те често били смесвани с царевица, като в резултат се получавало питателно ястие.
• Исторически данни сочат, че древните инки от Южна Америка са "събирали" и яли сурови водорасли.
• Хората от племето Канембус, живеещи в района на езерото Чад в Африка, ядат водорасли, които събират с мрежи от езерото и изсушават на слънце. Тези водорасли се продават по пазарите и се използват за супи и сосове, подобно на кубчета бульони. Децата от това племе не показват признаци на недохранване, за разлика от децата на други племена, които не ядат водорасли.
• През Библейските времена в Близкия Изток Господ е давал на израилтяните в пустинята чудна храна, наречена МАННА НЕБЕСНА. Най-вероятно става дума за вид водорасли от Мъртво Море...