Д-р Р. Шанкаран – “Субстанцията на хомеопатията”

Миазмите, лекарства от различни царства на природата, хомеопатични измерения на Менделеевата таблица,
сигнатурите и връзката между източниците на лекарствата и тяхната симптоматология...

Въведение

Когато бяхме студенти по хомеопатия цялата система ни се струваше доста объркваща – не можехме да видим никаква система, никакъв ред. Имаше много училища по философия и практика. Много правила, догми и навици бяха усвоени там, където липсваше разбиране на принципите на Материя Медика. Резултатите ни си оставаха посредствени, докато случайно брилянтно излекуване не ме убеди, че има някакво обяснение за този успех, което веднъж разбрано, ще ни позволи да повторим процеса с подобни резултати.

Изучавайки тези успешни случаи, аз се опитвах да разбера основната идея в хомеопатията. Това ме отведе на едно очарователно пътуване, водещо до ново разбиране за понятията здраве, болест, лечение, и което лежи в основата на предишната ми книга "Духът на хомеопатията". В нея аз съм обяснил понятието за болестта като делюзия и как тази идея може да бъде приложена в лечебната практика. Книгата придоби голяма популярност и много колеги съобщиха, че са намерили идеите ми за много полезни в практиката. Това беше само първата, но несъмнено съществена стъпка. Все още много въпроси трябва да намерят отговор и много неща трябва да бъдат обяснени.

За един и същ пациент различни хомеопати предписват съвършено различни лекарства. В началото отдадох това на разлики при снемането на случая. Но дори и на семинари, където снемах случаи пред слушатели и всички наблюдаваха едно и също, имаше поне двайсет различни предложения за един и същ случай. За мен това означаваше, че ние все още предписвахме според симптомите – всеки вземаше няколко симптома или някаква идея и излизаше с някакво лекарство.

Чувствах, че трябва да има начин всички ние да стигаме до малка групa тясно свързани лекарства, ако не до едно и също. Имаше нужда от карта, която да ни показва пътя през този океан от лекарства и болести. Усилията ми през последните две години бяха насочени в тази посока. Вече съм развил идеята си за болестта като делюзия и сега се питам дали болестните състояния могат да бъдат класифицирани.

Видях някаква възможност за това в идеята на Ханеман за миазмите. По-рано бях отхвърлил тази идея като незначителна за практиката, но неочаквано я видях като много полезно средство за класифициране на болестните състояния. Пресъздадох миазмите на базата на схващането си за болестта като делюзия и мисля, че резултатът е една класификация с голяма практическа стойност.

Миазмите за мен пресъздават различни възможни типове реакция, което естествено означава различни начини на схващане на реалността. Един тип схваща реалността като остра заплаха и реагира инстинктивно и внезапно по защитен начин. Нарекъл съм този миазъм Остър. При Псората реалността се вижда като проблем, който може да бъде разрешен чрез борба. При Сикозата проблемът изглежда неразрешим и реакцията е опит да се прикрие тази неспособност. Сифилитикът схваща ситуацията като отчайваща и безнадеждна и в резултат на това става деструктивен.

Открих, че в тази рамка болестните състояния могат да бъдат прекрасно разработени, а пациентите разбрани по-добре; стигането до лекарството стана по-лесно. За да направя процеса по-точен бяха нужни още много неща. Работех върху други миазми, които се намират между главните, и така открих Подострия, Ringworm (лишейния), Маларийния, Проказния и Раковия миазъм. Всички те, заедно с Туберкулиновия миазъм, представляват ценен ориентир за изучаването на болестите.

За да потвърдя истинността на моята хипотеза, аз се заех да приготвя и докажа нозода Ringworm, а също така направих доказване и на Bacillinum. Доказванията показаха това, което вече бях открил на практика – идеята за миазмите е валидна и е от полза. Понятието за миазмите ми помогна не само да задълбоча разбиранията си за болестните процеси, но ми даде поглед и върху други явления в заобикалящия ни свят, като например, причината за увеличаването на "новите болести". Аз съм много щастлив с това откритие, но това също не беше достатъчно. Веществата, които съставляват Хомеопатичната Материя Медика, трябваше да бъдат разбрани по-дълбоко и ако е възможно, да бъдат класифицирани така, както сме класифицирали болестните състояния.

Идеята за това дойде, докато подготвях лекция за Arg-met. Забелязах, че симптомите на това лекарство са свързани с публични изяви (напр. затрудненията на ораторите, певците, проповедниците и т.н.), което бих отнесъл към самото сребро. Среброто е по изявите. Подобно на него обаче, Aur-met (злато) също има силно проявена темата за изявите (отговорност, работливост, съвестност). Зачудих се дали тази тема не е обща за всички метали.

След като ги изучих един по един се убедих, че за всички метали е характерна темата за изявата и защитата, която присъства и в ежедневния им живот. Това привлече интереса ми към периодичната таблица, която проучих с голям интерес. Открих, че колкото по-тежки стават металите според атомното си тегло, толкова по-голяма е степента на изява. Освен това близко свързаните лекарства са поставени в една и съща група от таблицата. Например, Palladium и Platina, две известни допълващи се лекарства в хомеопатията, са в една група – по-тежката Platina е точно под Palladium. А както знаем, изявата на Palladium е много по-голяма от тази на Platina.

Тогава започнах да изучавам други елементи от периодичната таблица и открих обща тема за катионите, друга за анионите, след това за солите и за киселините. Имаше няколко елемента, които не можеха да бъдат разбрани в тяхната същност от наличните записи на доказвания. Тях се заех да докажа лично. Заедно с няколко колеги и студенти проведох доказване на Ferr-met, а по-късно, на Jodum. Тези доказвания задълбочиха знанията ми за лекарствата, а също и за периодичната таблица като цяло.

Аз изучих добре известния подход да се използват елементите на базата на знанията за техните компоненти (напр. Magnesium и Sulphur в Magnesium sulphuricum) и го доразвих. Открих, че отделните компоненти в солите не просто съществуват заедно, а има и взаимодействие между отделните йони. Едно такова разбиране на йоните и тяхното взаимодействие ни помага да си извадим заключения за различните лекарства. Този подход е полезен дори за старите, често използвани лекарства, но изключително за по-малко познатите и недостатъчно доказани лекарства. Приложих тази идея веднага на практика и имах много добри резултати. Точно тогава срещнах Ян Шолтън от Холандия, който беше работил по подобен начин, и неговата работа потвърди и допълни моите открития.

След като изучих минералите, обърнах вниманието си към животинското царство. Заедно с моя приятел Юрген Бекер проведох семинар в Бомбай, където доказахме Naja, индийската кобра. Това доказване ни подтикна да изучим змиите като цяло и ние започнахме да използваме и други змийски лекарства като Crotalus cascavella, Crotalus horidus, Vipera и Elaps, като се базирахме върху присъщите на змиите качества, а след това правехме финото диференциране между отделните змии в частност.

Веднъж открил обща тема в змийските лекарства продължих, опитвайки се да открия дали има такава тема в цялото животинско царство – трябваше да има, тъй като животните притежават различни качества. Така стигнах до най-простото си и значително откритие – разликите между лекарствата (и пациенти), принадлежащи към различните царства – на растенията, на животните, на минералите, на нозодите. Това откритие бе изградено постепенно върху проследяването на няколко хиляди пациенти и потвърдено у още толкова други. Изследванията на природните явления образуват една прекрасна карта на лекарствата, която ако бъде разбрана добре и използвана правилно, прави нашата задача много по-лесна. Проучването обаче разкри по-ясно от всякога недостатъците на нашата материя медика. Има малко добре доказани животински лекарства и много елементи от периодичната таблица, които трябва да бъдат доказани. Окуражаващ е фактът, че колеги като Джереми Шер активно са се заели с тази задача.

Смятам знанията си по ботаника за доста оскъдни и следователно не мога да отнеса растителните източници към доказването на лекарства. Бих искал да предприема подробно изследване в тази област, но засега давам в секцията за растенията само няколко общи насоки във връзка с това огромно царство.

Има още много да се учи и невежеството в никакъв случай не е блаженство, тъй като не дава покой на ума. На един семинар в Калифорния с колеги решихме да докажем Cannabis (потенциран, разбира се). Доказването беше възнаграждаващо – не само научихме много за Cannabis, но направихме и изненадващо наблюдение. Най-характерните симптоми на лекарството се получиха при една жена, участничка в семинара, която не беше взела дозата за доказване! Тя разви симптоми, каквито не беше имала никога в живота си, и които съвпадаха със симптомите на тези, които бяха взели дозата. Подобно явление бе наблюдавано отново на един семинар в Spiekeroog (Северна Германия), където бе доказан Bacillinum. Най-добрите доказвания бяха извършени от тези, които не бяха взели дозата. Мисля, че това е достатъчно, за да накара човек да се замисли за дълго.

В "Духът на хомеопатията" аз говорих за хомeофизиотерапия, т.е. представянето и връщането обратно на образа на самия пациент, вместо даване на лекарство, за да постигне той осъзнатост и здраве. Това вече ми е показало, че хомеопатичният стимул не е нужно да бъде във формата на лекарство. А сега съм избрал и друго едно средство –много близко до сърцето ми – музиката. Музиката може да влияе на състоянието на ума и да предизвиква настроения. Защо тогава да не бъде използвана с лечебна цел според хомеопатичните принципи? Тези идеи доведоха до доказване на музиката, като ние доказахме четири индийски раги върху големи публики в различни краища. Резултатите бяха забележителни и аз мисля, че тези доказани раги могат да бъдат използвани ефикасно според хомеопатичния принцип като музикални лекарства.

Открих, че някои аспекти в хомеопатията са доста загадъчни и чувствам, че точно тяхното решение е от най-голямо значение. Например, кога едно състояние започва да се изразява с органични промени в тъканите? Едно интересно наблюдение, направено по време на един случай, даде ключа към отговора. Вярвам, че идеята ми за "състояние и патология" ще бъде от голямо значение за практиката.

Всички тези теории и експерименти, идеи и преживявания ми помогнаха да порасна, докато самите те се развиваха. Въпреки че разбирам, че това е само една стъпка напред в едно дълго пътуване, дори слаб лъч светлина е окуражителен за ума, който тъне в тъмнина, и дава тласък на движението напред. На този етап пожелах да споделя тези преживявания с моите колеги и в тази книга. Бих искал читателят да е с мен на всяка крачка и затова му препоръчвам да прочете първо "Духът на хомеопатията", след което тази книга ще му бъде много по-лесна за разбиране.

Накрая, когато изучаването на симптомите лежи в основата на нашата практика, идеите в тази книга ще помогнат да се разширят възможностите за приложение на закона за подобието. Това ще направи възможна новата визия за света, където хомеопатията се намира по-близо до клонове като химията, ботаниката, зоологията и музиката. Когато вземем всеки един клон на знанието и се придвижим надълбоко, по-близо до стъблото, ние можем да го свържем с другите клонове. Веднъж озовали се на самото стъбло, разликите между отделните клонове изчезват – ние сме стигнали до произхода на всички отделни клонове и сме свободни да вземем всеки един от тях. Надявам се тази книга да предизвика придвижването ви към стъблото на знанието така както идеите в нея направиха това за мен.