Д-р С. Ханеман - “Органон на лечебното изкуство”
Легендарното Шесто преработено от Ханеман издание. Съвсем нов точен превод от оригинала. Задължителен учебник за всички, които изучават хомеопатия.
“Най-важният текст на хомеопатията”.
Примери на случайни хомеопатични излекувания. Обикновените хора също са установили, че лечението, съгласно принципа на подобие на действието, е единственият ефикасен метод. Дори някои лекари от предишните периоди са подозирали, че това е най-съвършеният метод на лечение.

§ 1, 2 Единственото призвание на лекаря е да лекува бързо, меко и трайно.
Забележка: Не да изгражда теоретични системи, нито пък да се опитва да обяснява явленията.
§ 3, 4 Той трябва да изучава това, което трябва да бъде излекувано в болестта, и да знае какво е лечебно в различните медикаменти, за да може да пригоди последните към предходното. Освен това трябва да разбира как да предпазва здравето на хората.
§ 5. Да се обръща внимание на възбуждащите и фундаменталните причини и на другите обстоятелства, които подпомагат лечението.

§ 6. За лекаря болестта се състои единствено в тоталността на симптомите.
Забележка: Напразните усилия на старата школа да открие есенциалната същност на болестта (prima causa).
§ 7. Като обръща необходимото внимание на тези обстоятелства (§5), лекарят трябва само да отстрани тоталността на симптомите, за да излекува болестта.
Забележка 1: Причината, която видимо причинява и поддържа болестта, трябва да бъде отстранена.
Забележка 2: Симптоматичният палиативен метод на лечение, насочен към един отделен симптом, трябва да бъде отхвърлен.
§ 8. Ако всички симптоми бъдат изкоренени, болестта винаги бива излекувана и вътрешно.
Забележка: Това глупаво се отрича от старата школа.
§ 9. В състояние на здраве една духовна (автоматична, жизнена) сила оживотворява организма и го поддържа в хармоничен ред.

§ 10. Без тази оживотворяваща духовна сила организмът е мъртъв.
§ 11. В състояние на болест първоначално бива поразена само жизнената сила. Тя изразява своите страдания (вътрешната промяна) чрез абнормните усещания и функции на организма.
Забележка: Обяснение на думата “динамис”.
§ 12. След като бъде премахната чрез излекуване тоталността на симптомите, то поражението на жизнената сила, т.е. цялостното вътрешно и външно болестно състояние, бива също отстранено.
Забележка: За лекуването не е необходимо да се знае как жизнената сила създава симптомите.
§ 13. Разглеждането на нехирургичните болести като нещо особено, определено, присъствуващо в човешкия организъм, е абсурд, който е направил алопатията толкова зловредна.
§ 14. Всичко болестно, което е лечимо, става очевидно за лекаря чрез болестните симптоми.
§ 15. Поражението на болестно увредената жизнена сила и причинените от нея болестни симптоми съставляват неразделимо цяло – те са едно и също нещо.
§ 16. Нашата духовна жизнена сила може да се разболее единствено поради духовните въздействия на болестотворните агенти. По същия начин -- единствено посредством духовните (динамични) промени, предизвикани от лекарствата -- тя може да бъде възстановена до здраве.
§ 17. Следователно лекарят трябва просто да отстрани тоталността от болестни признаци и така ще отстрани цялата болест.
Забележка 1, 2: Примери за илюстрация.

§ 18. Тоталността на симптомите е единственото показание и единственият водач при избора на лекарство.

§ 19. Болестните увреди на здравето при болестите (болестните симптоми) не могат да бъдат излекувани с лекарствени средства, ако последните не притежават способността също да предизвикват промени в здравето на човека.

§ 20. Способността на лекарствените средства да променят здравословното състояние може да бъде установена единствено чрез ефектите им върху (здрави) лица.

§ 21. Болестните симптоми, които лекарствата предизвикват у здрави индивиди, са единственото средство, чрез което можем да установим тяхната способност да лекуват болестите.

§ 22. Ако опитът показва, че с лекарствени средства, изявяващи симптоми, подобни на симптомите на болестта, последната може да бъде излекувана сигурно и трайно, трябва да подберем за лекуването лекарствени средства с подобни симптоми. Но ако той показва, че болестта се лекува най-сигурно и трайно посредством противоположни лекарствени симптоми, трябва да избираме за лекуване лекарствени средства с противоположни симптоми.

§ 23. С противоположни лекарствени симптоми (антипатично лечение) персистиращите болестни симптоми не могат да бъдат излекувани.

§ 24, 25. Другият метод на лечение – хомеопатичният, с лекарствени средства с подобни на болестта лекарствени симптоми -- е единственият, който опитът показва, че винаги е успешен.

§ 26. Това се определя от природния закон на лечението, съгласно който по-слабото динамично поражение на живия организъм бива трайно изкоренено от друго, много подобно, макар и различно в известна степен, по-силно динамично поражение.

§ 27. Следователно лечебната сила на лекарствените средства зависи от техните симптоми, които са подобни на болестта.

§ 28, 29. Опит да се обясни този природен терапевтичен закон.

§ 30 – 33. Човешкото тяло е много по-податливо към увреждане на здравето от лекарствени сили, отколкото от естествени болести.

§ 34, 35. Правилността на хомеопатичния терапевтичен закон се вижда в липсата на успех, когато се предприема нехомеопатично лечение на някоя дълготрайна болест, а също и във факта, че когато две естествени болести се срещат в тялото, ако те са различни една от друга, не се отстраняват и не се лекуват взаимно.

§ 36. I. Ако съществуващата в тялото стара болест е еднаква по сила или по-силна, то тя държи настрана от пациента новата различна болест.

§ 37. Така при нехомеопатично лечение, което не се провежда с много силни средства, хроничните болести си остават такива, каквито са.

§ 38. II. Или ако поразеният индивид бъде атакуван от нова, по-силна болест, докато трае новата болест, старата, различна от нея, болест бива потисната, но никога отстранена.

§ 39. Точно така грубото лечение с алопатични лекарства не води до излекуване на хроничните болести, а ги потиска дотогава, докато действието на мощните лекарствени средства, неспособни да възбудят подобни на болестта симптоми, продължава. След това хроничната болест отново се изявява толкова тежка, колкото е била, или по-тежка отпреди.

§ 40. III. Или новата болест, след като е въздействала дълго време върху тялото, се свързва със старата – неподобна, болест и се получава двойна (комплексна) болест. Нито една от тези две болести не отстранява другата.

§ 41. Въпреки че в природата не е рядкост две различни болести да се срещнат в един и същи организъм, това се случва много по-често при обичайната продължителна употреба на мощни неподходящи (алопатични) лекарства, когато лекарствената болест се свързва със старата естествена болест, а тя не е подобна на лекарствената (и следователно не е лечима от нея). Като резултат хронично болният пациент става двойно по-болен.

§ 42. Всяка от тези, взаимно усложняващи се, болести заема – поради липсата на подобие – подходящото за нея място в организма.

§ 43, 44. Съвсем друг е случаят, когато към една вече съществуваща болест се добави нова, по-силна, подобна по симптоматика, болест. В този случай старата болест ще бъде отстранена и излекувана от новата.

§ 45. Обяснение на това явление.

§ 46. Случаи на хронични болести, излекувани поради случайното добавяне на друга подобна, но по-силна болест.

§ 47-49. В случаи, когато болестите протичат едновременно, само такава болест, която изявява подобни симптоми, може да отстрани и излекува другата. Това никога не може да направи една неподобна болест. Този факт трябва да научи лекаря с какви лекарствени средства той може да лекува сигурно, а именно – единствено с хомеопатични лекарства.

§ 50. Природата разполага с малко болести, които могат да доведат до хомеопатично облекчение на другите болести. Тези лекарствени агенти имат много съпътстващи ги недостатъци.

§ 51. От друга страна, лекарят разполага с безброй лекарствени агенти с много повече предимства от предходните.

§ 52. Има само два главни метода на лекуване – хомеопатичен и алопатичен, които са напълно противоположни един на друг и никога не могат да се доближат един до друг.

§ 53. Хомеопатичният метод се основава на неизменния природен закон и е доказал, че е метод с прекрасни възможности.

§ 54. Алопатичният метод се практикува от много различаващи се и следващи една след друга системи, всяка от които нарича себе си рационален метод на лекуване. Този метод вижда в болестите само болестотворни материи, което е довело до създаване на лекарствени справочници (Мateria medica), основани единствено на конюнктурни съображения и сложни прескрипции.

§ 55, 56. Алопатичните лекари с техния вреден метод не разполагат за лечението с нищо друго освен с палиативни лекарства, с които те задържат доверието на пациентите.

§ 57. Антипатичният или енантиопатичният, или палиативният метод лекува един-единствен болестен симптом с лекарство, притежаващo противоположно действие, contraria contrariis. Примери.

§ 58. Тази антипатична процедура има недостатък не само защото е насочена срещу един-единствен болестен симптом, но също така, защото, когато се прилага при дълготрайни оплаквания, след краткотрайното привидно облекчение настъпва истинско влошаване.

§ 59. Вредните ефекти на някои антипатични методи на лечение.

§ 60. Увеличаването на дозата при всяко повторение на палиативното лекарство никога не води до излекуване на хроничното поражение, а наврежда още повече.

§ 61. Затова лекарите трябва да използват предимствата на един противоположен и единствено добър метод на лечение, а именно хомеопатичния.

§ 62. Причината за увреждащото действие на палиативната и ефикасността единствено на хомеопатичната употреба на лекарствата.

§ 63. Определя се от различието между първичното действие, което се получава под действието на всяко лекарствено средство, и от реакцията или от вторичното действие, осъществено от живия организъм (жизнената сила).

§ 64. Обяснение на първичното и вторичното действие.

§ 65. Примери за двете.

§ 66. Поради малката хомеопатична доза на лекарственото средство, използвано за лечение, вторичното действие на жизнената сила се изявява просто във възстановяване на баланса на здравето.

§ 67. Тези истини обясняват безпогрешния характер на хомеопатичното лечение, както и извратеността на антипатичния (палиативен) метод. Забележка: Случаи, при които единствено е допустима антипатичната употреба на лекарствените средства.

§ 68. Как се доказва ефективността на хомеопатичната система от тези истини.

§ 69. Как тези истини доказват и потвърждават вредния характер на антипатичното лечение?

§ 70. Кратко изложение на хомеопатичната медицинска система.

§ 71. Трите въпроса, чието разрешение е необходимо за лекуването: (1) изследването на болестта; (2) изследването на ефектите на лекарствените средства и (3) тяхното правило приложение.

§ 72. Общ обзор на болестите – остри и хронични.

§ 73. Остри болести, поразяващи отделни индивиди, спорадични, епидемични, остри миазми…

Книжарница Анхира * Купете книгата