“Идзин" книга на промените

Преводът на Рихард Вилхелм с предговор от Карл Густав Юнг
Преди 6000 години, древнокитайският мъдрец Фуси формулира концепция за Ин и Ян, и полага началото на ИДЗИН - китайската КНИГА НА ПРОМЕНИТЕ, и на великолепната уникална китайска философия. Според условията, в които живее човечеството, по-късно към ИДЗИН са добавени коментари от видни китайски мъдреци, философи и императори.

ВЪВЕДЕНИЕ

"Идзин", или "Книга на промените", е несъмнено една от най-важните в световната литература. Тя е създадена в дълбока древност и привлича вниманието на най-известните учени на Китай до наши дни. Почти всичко велико и значимо през трите хиляди години на китайската културна история е вдъхновено от тази книга или е повлияло върху тълкуването на нейния текст. Може да се каже със сигурност, че "Идзин" е създадена от хилядолетната мъдрост. Затова не е чудно, че общите корени и на двата клона на китайската философия, конфуцианството и даоизмът, се намират тук. Книгата хвърля нова светлина върху много тайни, скрити в често озадачаващия начин на мислене на загадъчния мъдрец Лаодзъ и неговите ученици, както и върху много идеи, появили се в конфуцианската традиция като аксиоми, приемани без по-нататъшно изследване.
Нещо повече, не само философията, а и науката и държавничеството на Китай непрестанно са черпили от извора на мъдростта на "Идзин" и не е изненадващо, че единствено тя, заедно с класическите творби на Конфуций, е била пощадена от голямото аутодафе при управлението на Цин Шъхуанди (император Шъ на династия Цин). Дори най-баналните, свързани с ежедневието места в Китай са пропити от нейното влияние. Разхождащият се из китайските градове ще среща тук-там по уличните ъгли гадатели, седнали зад спретната масичка с покривка, с четчица и табличка в ръка, готови да извлекат от древната книга на мъдростта уместен съвет и информация за по-маловажните жизнени сложнотии. Надписите в златен цвят върху черен лак на отвесните дъсчици, окачени по къщите, напомнят с метафоричния си език мисли и цитати от "Идзин". Дори политиците в една толкова модерна страна като Япония, известни със своята проницателност, нямат нищо против да потърсят нейния съвет в трудни ситуации.
В хода на времето, благодарение на славата за мъдрост, носеща се около "Книга на промените", чужди за нея окултни доктрини, някои от които дори нямащи китайски произход, започват да се свързват с нейното учение. Династиите Цин и Хан виждат началото на формалистична природна философия, стремяща се да обхване целия свят на мисълта в система от цифрови символи. Комбинирайки строго последователна, дуалистична ин-ян доктрина с доктрината за "петте стадия на промяната", взета от "Книга на историята", тя вкарва китайската философска мисъл във все по-строго формализиране. Така "цепещи във все по-голяма степен косъма на две" кабалистични теории обвиват "Книга на промените" в загадъчен облак и, като принуждават всичко от миналото и бъдещето да премине към тази числова система, създават на "Идзин" репутацията на книга с непроницаеми дълбини. Пак тези разсъждения и предположения са отговорни задето семената на свободната китайска естествена наука, несъмнено съществувала по времето на Моди и неговите ученици, са били унищожени и заменени от стерилна традиция на писане и четене на книги, нямаща нищо общо с опита. Това е причината Китай толкова дълго да разкрива пред погледа на западняците картина на безнадежден застой.
Не трябва обаче да пренебрегваме факта, че като се изключи този механистичен цифров мистицизъм, живият поток на дълбоката човешка мъдрост непрекъснато се е изливал през руслото на тази книга към ежедневния живот, давайки на великата цивилизация на Китай онази зрялост на мъдростта, дестилирана през столетията, на която се възхищаваме с копнеж, наблюдавайки я в останките на тази наистина автохтонна култура.
Какво представлява всъщност "Книга на промените"? За да се постигне разбиране на книгата и нейното учение, преди всичко трябва да я освободим смело от всевъзможните интерпретации, довели до свързването й с какви ли не, чужди за нея, идеи. Това е еднакво нужно, независимо дали става дума за суеверията и загадките на старите китайски магьосници или за не по-малко суеверните теории на съвременните европейски учени, които опитват да тълкуват всички исторически култури според опита си с примитивните диваци. Тук е наложително да се придържаме към фундаменталния принцип, че "Книга на промените" трябва да се обяснява в светлината на собственото си съдържание и на епохата, към която принадлежи. Така тъмнината просветва значително и ние осъзнаваме, че тази книга, макар и много дълбоко произведение, не е по-трудна за разбиране от която и да е друга книга, появила се през дългата човешка история от античността до наши дни.

1. ИЗПОЛЗВАНЕ НА "КНИГА НА ПРОМЕНИТЕ"
Книга на предсказанията

В началото "Книга на промените" е била набор от линейни знаци, използвани за предсказване. През античността предсказанията се използват навсякъде; най-старите сред тях се ограничават до отговорите "да" и "не". Вероятно точно този тип предсказване е и основата на "Книга на промените". "Да" се обозначава от най-обикновена непрекъсната линия (—), а "Не" – от прекъсната линия (— —). Нуждата от по-нататъшна диференциация очевидно е усетена още доста отдавна и отделните линии започват да се комбинират по двойки...(графика)

После към всяка една от тези комбинации се добавя трета линия. По този начин възникват осемте триграми. Тези осем триграми са замислени като образ на всичко, което се случва на небето и на земята. Същевременно се приема, че те се намират в състояние на непрестанен преход, като едната преминава в друга, така както във физическия свят непрестанно се осъществява преход на едно явление в друго. Ето това е фундаменталната концепция на "Книга на промените". Осемте триграми са символи на променливите, преходни състояния; те постоянно претърпяват промяна. Вниманието се съсредоточава не върху съществуващото състояние на нещата, какъвто е често случаят на Запад, а върху тяхното движение в промяната. Следователно осемте триграми не представляват нещата като такива, а тяхната тенденция към движение.
Тези осем изображения имат множество значения. Те представляват определени процеси в природата, съответстващи на присъщия им характер. Освен това те представляват семейство, състоящо се от баща, майка, трима синове и три дъщери, не в митологичния смисъл, в който древногръцките богове населяват Олимп, а в, би могло да се каже, абстрактен смисъл, тоест, те не представляват обективни същности, а функции.
Краткото изследване на осемте символа, образуващи основата на "Книга на промените", дава следната класификация...(графика)

Синовете представляват принципа на движение в различните му етапи – начало на движението, опасност в движението, покой и завършване на движението. Дъщерите представляват предаността в различните й етапи - нежно проникване, яснота и приспособимост, и радостно спокойствие.
За да се постигне още по-голямо многообразие, в един съвсем ранен период тези 8 образа се комбинират помежду си, чрез което се получават общо 64 знака. Всеки един от тях се състои от шест линии, положителни или отрицателни. Смята се, че всяка линия е способна на промяна, а щом някоя линия се промени, присъства промяна и в представената от дадената хексаграма ситуация.

Да вземем хексаграмата Кун, ПРИЕМАЩАТА, земята...(графика)
Тя представя природата на земята, силна в предаността; сред сезоните това е късната есен, когато всички жизнени сили са в покой.
Ако най-долната линия се промени, получаваме хексаграмата Фу, ЗАВРЪЩАНЕ:
Тя представлява гръм, движението, което възниква отново в земята по времето на лятното слънцестоене; символизира завръщането на светлината.
Както показва този пример, не е задължително да се променят всички линии на хексаграмата; това зависи изцяло от характера на дадена линия. Линията с положителна природа, с нарастваща динамика, се превръща в своята противоположност, отрицателна линия, докато положителната линия с по-малка сила остава непроменена. Същият принцип се отнася и за негативните линии.
По-определена информация за онези линии, които трябва да се разглеждат дотолкова натоварени с положителна или отрицателна енергия, че се активизират, е дадена във Втора книга (Девета глава) и в специалната част за използването на предсказанията в края на Третата книга. Достатъчно е да се каже, че положителните линии, които се активират, са обозначени от числото 9, а отрицателните линии, които се активират – от числото 6, докато неподвижните линии, които служат само като структурен материал в хексаграмата, без присъщо им значение, са представени от числото 7 (положително) или 8 (отрицателно). Следователно, когато в текста видим: "Девет в началото означава...", трябва да разбираме: "Когато положителната линия на първото място е представена от числото 9, значението е...". Ако, от друга страна, линията е представена от числото 7, тя се игнорира при тълкуването на предсказанието. Същият принцип се отнася за линиите, представени от числата 6 и 8.
Можем да получим хексаграмата, наречена в горния пример Кун, ПРИЕМАЩАТА, в следната форма...(графика)

Петте горни линии не се вземат предвид; само 6 в началото има независимо значение и при трансформацията му в неговата противоположност, Кун, ПРИЕМАЩАТА, се превръща в ситуацията Фу, ЗАВРЪЩАНЕ...(графика)

По този начин разполагаме с поредица от ситуации, изразени символично от линии, и чрез движението на тези линии ситуациите могат да преминават една в друга. От друга страна, не е задължително тази промяна да се случи, защото, когато една хексаграма е изградена от линии, представени само от цифрите 7 и 8, в нея не се наблюдава движение и се взема предвид само аспектът й като цяло.
Освен закона на промяната и образите на състоянията на промяна, дадени в шейсет и четирите хексаграми, друг фактор, който трябва да се има предвид, е ходът на действието. Всяка ситуация изисква подходящото за нея действие. Във всяка ситуация съществува правилен и погрешен начин на действие. Очевидно правилният начин на действие носи щастие, а погрешният – нещастие. Кой тогава е правилният начин на действие във всеки конкретен случай? Този въпрос е решаващият фактор. В резултат "Идзин" се издига над нивото на обикновена гадателска книга. Ако ясновидецът види на карти, че след една седмица клиентът му ще получи писмо с пари от Америка, на него не му остава нищо друго, освен да изчака писмото да пристигне... или да не пристигне. В този случай предсказаното е съдба, която не зависи от действията на човека. Затова предвиждането в бъдещето е лишено от морално значение. Когато в Китай за първи път се е случило така, че някой на когото са казали какво го очаква в бъдеще, да не се е задоволил само с тази информация, а да се е поинтересувал какво би могъл да направи самият той, книгата за предсказания е трябвало да стане книга на мъдростта.
Тази промяна е въведена от владетеля Уън, живял около 1150 г. пр. Хр., и неговият син, владетеля на Джоу. Те надаряват немите до този момент хексаграми и линии, по които бъдещето трябва да се отгатва индивидуално във всеки случай, с определени съвети за правилно поведение. Това позволява на човека да участва в оформянето на съдбата. Действията му се намесват като определящи фактори в световните събития, при това толкова по-решително, колкото по-рано е съумял с помощта на "Идзин" да разпознае ситуациите още в периода на зараждане. Загадката е периодът на зараждане. Докато са в началния етап, нещата могат да се контролират, но разраснат ли се веднъж до пълните си последствия, те придобиват такава мощ, че човек става безпомощен пред тях. Така "Книгите на промените" се превръща в специална по рода си гадателска книга.
В своето движение и промени хексаграмите и линиите по мистериозен начин възпроизвеждат движенията и промените на макрокосмоса. Като използва стръкове бял равнец, човек може да се добере до даваща му предимство точка, от която става възможно да наблюдава положението на нещата. От тази перспектива думите на оракула вече ясно показват какво би трябвало да се направи, за да се посрещне нуждата на времето.
Единственото, което изглежда странно за съвременните ни разбирания, е методът за изучаване на ситуацията – чрез манипулирането на стръкове бял равнец. На тази процедура се гледа като на нещо мистериозно, но просто в смисъл, че манипулирането на стръковете бял равнец прави възможно да се активира подсъзнателното в човека. Не всеки е способен в еднаква степен да се консултира с оракула. Изисква се ясен и спокоен ум, възприемчив към космическите влияния, скрити в скромните отгатващи стръкове. Смята се, че като продукт на растителното царство, те са свързани с източниците на живот. Стръковете се получават от свещени растения.

КНИГА НА МЪДРОСТТА

Много по-важно от използването на "Книга на промените" като оракул е другата й употреба, като книга на мъдростта. Лаодзъ я познава и някои от най-дълбоките му афоризми са вдъхновени от нея. Начинът му на мислене е просмукан от нейното учение. Конфуций също познава "Книга на промените" и посвещава размисли на нея. Вероятно е написал някои от своите тълкувания-коментари и е предал други на своите ученици в устните си поучения. До наши дни е достигнала именно "Книга на промените" с коментари на Конфуций.
Ако се запитаме за философията, от която е проникната книгата, можем да се ограничим до няколко най-основни концепции. В основата й е заложена идеята за промяната. В "Беседи и разсъждения" се говори как Конфуций, застанал край една река, казал: "Всичко тече като тази река, без да спира, денем и нощем". Това изразява идеята за промяната. Този, който е осъзнал значението на промяната, вече не насочва вниманието си върху преходни индивидуални неща, а върху неизменния, вечен закон, действащ при всяка промяна. Този закон е дао на Лаодзъ, ходът на нещата, принципът на едното в многото. Необходимо е да се превърне в изява, решение, постулат. Този фундаментален постулат е "великото първично начало" на всичко съществуващо, тай дзи, в първоначалното си значение "хоризонтална греда". По-късно китайските философи посвещават много размисли на тази идея за първичното начало. Още по-ранното начало, у дзи?, се представя от символа на кръга. При тази концепция тай дзи се представя от кръг, разделен на бяла и тъмна половина, ян и ин, .
Този символ играе също така голяма роля в Индия и Европа. Хипотезите от гностично-дуалистичен характер обаче са чужди на първоначалния замисъл на "Идзин"; тя приема като факт просто хоризонталната греда, линията. С тази линия, която сама по себе си представлява единството, на света идва дуалността, защото линията същевременно определя горе и долу, дясно и ляво, отпред и отзад, с една дума, света на противоположностите.
Тези противоположности стават известни под имената ин и ян и създават голямо вълнение, особено в периода между династиите Цин и Хан, през вековете непосредствено преди новата ера, когато се създава цяла школа за учението ин-ян. По това време "Книга на промените" се използва широко като магически наръчник и предлага на читателите си много неща, които в началото не са присъствали в нея. Доктрината за ин и ян, за женското и мъжкото начало като първични принципи, привлича също така вниманието на чужденците, изучаващи китайската мисъл. Следвайки обичайната склонност, някои от тях виждат в това примитивен фалически символизъм с всички произтичащи от него значения.
За разочарование на тези откриватели трябва да се каже, че нищо не навежда към мисълта за наличието на подобен смисъл в първоначалното значение на думите ин и ян. В първоначалното си значение ин е "облачен", а ян - "веещи се на слънцето знаменца", тоест нещо ярко, светло. По подразбиране и пренасяне двете концепции се използват за обозначаване на осветената и тъмната страна на планина или река. В случая с планината, южната страна е светлата, а северната - тъмната, докато, когато става дума за гледана отгоре река, северната страна е ярката (ян), защото отразява светлината, а южната е в сянка (ин). Тези две изяви са пренесени в "Книга на промените" и се прилагат за двете променящи се основни състояния на съществуване. Трябва обаче да се отбележи, че термините ин и ян не се срещат в този производен смисъл нито в самия текст на книгата, нито в по-старите коментари. За първи път се появяват в Големия коментар, където на места се забелязва влиянието на даоизма. В Коментар на решението термините, използвани за противоположностите, са "твърдото" и "отстъпчивото", а не ян и ин.
Но независимо какви имена се използват за обозначаване на тези сили, едно е ясно: светът на съществуващото възниква от тяхната промяна и взаимодействие. Тази промяна се схваща отчасти като постоянното трансформиране на едната сила в другата и отчасти като цикъл от сложни явления, свързани вътре в себе си, като ден и нощ, лято и зима. Промяната не е безсмислена, иначе в нея нямаше да се съдържа знание, а е подвластна на универсалния закон, дао.
Втората фундаментална за "Книга на промените" тема е теорията на идеите. Осемте триграми са образи не толкова на обекти, колкото на състояния на промяна. Този възглед се свързва с концепцията, изразена в учението на Лаодзъ, както и на Конфуций, че всяко събитие във видимия свят е ефект от "образ", тоест, от идея в невидимия свят. Съответно всичко, ставащо на земята, е само репродукция, възпроизвеждане на събитие в свят, недосегаем за нашите сетива, и се случва след него. Светците и мъдреците, които контактуват с тези по-висши сфери, имат достъп до въпросните идеи чрез прякото знание и следователно са в състояние да се намесват решително в събитията в света. Така човекът е свързан с небето, свръхсетивния свят на идеите, и със земята, материалния свят на видимите неща, и образува триединство на основните сили.
Тази теория на идеите се прилага двустранно. "Книга на промените" показва изображенията на събитията и разгръщането на условията in statu nascendi. Като различаваме с нейна помощ семената на настъпващите събития, се научаваме да предвиждаме бъдещето и да разбираме миналото. По този начин образите, върху които се базират хексаграмите, служат като модели за навременно действие в дадената ситуация. Така не само се прави възможно адаптирането към хода на природата; в Големия коментар (част II, втора глава) се прави интересен опит да се проследи произходът на всички практики и изобретения на цивилизацията от тези идеи и архетипни образи. Независимо дали тази хипотеза може да се приложи във всеки конкретен случай, основната концепция почива върху истина.
Третият фундаментален елемент на "Книга на промените" са преценките. Те обличат образите в думи, отбелязват дали дадено действие ще донесе щастие или нещастие, угризения или унижение. Преценките дават възможност човек да реши да се въздържи от хода на действие, показван от ситуацията в момента, но вреден в дългосрочна перспектива. В преценките и тълкуванията, прибавени към нея от времето на Конфуций, "Книга на промените" отваря пред читателя най-голямото съкровище на китайската мъдрост; същевременно му позволява да види по един разбираем начин разнообразието на човешкия опит и това му дава възможност да оформи живота си в едно органично цяло чрез собствената си суверенна воля и да го насочи така, че да бъде в съзвучие с върховното дао, намиращо се в корените на всичко съществуващо...