Робърт Шварц - ХРАБРИ ДУШИ
Не планираме ли предизвикателствата в живота си, преди да се родим?
Цена: 12.90 лв. 320 стр., м.к
НА 25 ФЕВРУАРИ 1969 ГОДИНА двайсетгодишната Кристина, административен асистент във факултета по политически науки „Помона колидж” в Клермонт, Калифорния, отиде да вземе пощата на своя работодател от пощенската кутия в мазето на факултета. Щом докосна пакета в пощенската кутия, бомбата в нея се взриви и я запрати в другия край на помещението. Въздухът се изпълни с прах и сажди; дълги почти два метра дървени отломки прелетяха като стрели към циментовата стена зад нея. Пламъците от експлозията обгориха лицето на Кристина, като я ослепиха временно. Взривът откъсна два пръста от дясната й ръка и спука тъпанчетата и на двете й уши. Кристина бе планирала това събитие преди раждането си. И знаеше защо...
Предговор
ПРЕЗ МАЙ 2003 ГОДИНА водех незадоволителен живот като консултант на свободна практика по въпросите на маркетинга и комуникациите. Макар работата да ми беше отчасти приятна, не можеше да се каже, че ме изпълваше с дълбоко удовлетворение. Често ми се струваше, че ако внезапно изчезна от лицето на Земята, моите клиенти надали щяха да забележат; просто щяха да наемат някой друг, който да изпълнява ролята ми. Но най-важното – душата ми не беше уникален израз на моята душа.
Като духовен, но не религиозен човек, аз копнеех да допринеса за света с нещо, което да бъде “единствено и неповторимо мое”, но нямах представа какво може да бъде то. Бях изчерпал обичайните пътища, по които човек опитва да открие смисъл и значение в живота. Чувствах се изгубен и объркан. И тогава ми дойде вдъхновяващата идея да се посъветвам с някой медиум. Макар да вярвах силно в Бог, никога (доколкото знаех) не бях преживявал директно метафизичното. Смятах, че няма какво да губя. Започнах да проучвам медиуми и избрах такъв, с когото да се чувствам комфортно.
Сеансът ми с него се състоя на седми май 2003 година. Запомнил съм точната дата, защото на този ден животът ми се промени. Казах на медиума съвсем малко за себе си, описвайки жизнените си обстоятелства най-общо. Жената обясни, че всеки от нас има духове-пазители, непроявени на физически план същества, с които планира живота си, преди да се въплъти. Чрез нея успях да разговарям с моите духове-пазители. Те знаеха всичко за мен – не само какво бях правил, но и какво бях мислил и чувствал. Така например споменаха конкретна та молитва, която бях отправил към Бог преди около пет години. В един особено труден момент се бях помолил: “Господи, не мога да направя това сам. Моля те, изпрати ми помощ.” Моите водачи ми казаха, че ми била подсигурена допълнителна не-физическа подкрепа. “На молитвата ти беше отговорено” – поясниха те. Останах силно учуден. В желанието си да проумея страданието, което бях преживял, попитах моите водачи за най-големите предизвикателства в своя живот. Те обясниха, че съм ги планирал, преди да се родя – не заради самото страдание, а заради израстването, което се постига по този начин.
Тази информация ме разтърси. Съзнанието ми не знаеше нищо за подобно планиране преди раждането, но интуитивно усетих истината в техните думи. Макар тогава да не си давах сметка, сеансът с този медиум се превърна в мощен тласък за духовното ми пробуждане. По-късно щях да разбера, че това събуждане беше всъщност припомняне – припомних си кой съм и, по-конкретно – какво бях планирал да свърша на Земята. През следващите няколко седмици продължих да живея както досега, но информацията от моите водачи не ми излизаше от ума. Не знаех какво да правя с нея. Един следобед прекъснах работата си и излязох да се поразходя… и преживях нещо по-дълбоко дори от сеанса с медиума. Внезапно изпитах непреодолима, безусловна любов към всички хора, които виждах! Никакви думи не са в състояние да предадат силата на тази любов. Никога не бях изпитвал нещо с подобна интензивност и дълбочина, дори не подозирах, че е възможно. Към всеки човек – майката, която буташе количката със своето бебе, очакващият клиент таксиметров шофьор, играещото на ъгъла на улицата дете, бръснарят, който подстригваше някакъв мъж зад витрината на бръснарницата отсреща – изпитвах чиста, безгранична любов.
Макар досега да не бях чувал за подобно преживяване, разбрах интуитивно какво става: това беше непосредствено, издигнато на по-високо ниво общуване със собствената ми душа. В действителност моята душа ми казваше: “Тази любов е това, което си ти”. Сега вярвам, че моята душа ми подари това преживяване, за да улесни работата, която щях да предприема скоро след това. Започнах да чета за духовност и метафизика като обсебен. Докато четях, често си мислех за планирането преди раждането. Цял живот бях гледал на моите предизвикателства просто като на безсмислено страдание и смятах, че са нещо напълно произволно и плод на случайността. Ако знаех, че съм ги планирал сам, щях да гледам на тях като на нещо с дълбок смисъл и предназначение. Само това знание щеше да направи несравнимо по-леко страданието. А ако знаех защо съм ги планирал, щях съзнателно да уча свързаните с тях уроци. Чувствата на страх, гняв, недоволство, обида, обвинение и самосъжаление щяха да отстъпят място на фокуса върху израстването. Може би дори щях да бъда благодарен за тези предизвикателства.
През периода на интензивно учене и вътрешно изследване срещнах жена, способна да превръща душата си в канал; тя се съгласи да ми позволи да говоря с душата й за планирането преди раждането. Не познавах контактьорството и тя ме завари напълно неподготвен, когато изпадна в транс и чрез нея заговори друго съзнание, което съвсем явно не беше тя самата. Разговарях с душата й петнайсет часа в рамките на пет такива срещи. Тези разговори бяха сензационни. Те потвърдиха и допълниха онова, което бях прочел и научил. Душата й ми разказа подробно за онова, което тази жена беше планирала преди раждането си, за различните предизвикателства, които били обсъдени, и причината някои от тях да бъдат избрани. Така получих пряко, конкретно потвърждение на феномен, за който малцина си даваха сметка.
Тъй като болката в моя живот ме беше направила изключително чувствителен към страданието на другите и ме беше мотивирала да се старая да го облекчавам, аз се развълнувах силно, като си представих потенциалното изцеление, което би могло да донесе на хората осъзнаването на факта, че планират живота си, преди да се родят. Знаех, че откритата от мен информация може да облекчи страданието им и да пропие предизвикателствата в живота им с нов смисъл и предназначение. Затова реших да напиша книга на тази тема и да споделя значимостта й с другите. Ентусиазмът ми, свързан с новия път, обаче се смекчаваше от несигурността, която ме обземаше при мисълта да се разделя със старото. Макар и неудовлетворяващо, то поне беше познато и удобно. Въпреки това ме поддържаше – по-точно ме принуждаваше да вървя напред – важността на работата, възможността най-сетне да изразя себе си по уникални начини, които щяха да бъдат в служба на света, и сигурността на знанието, която идваше от директното изживяване на душата.
Първоначално помислих, че идеята за книгата е родена през този живот. В действителност обаче просто си бях припомнил плана отпреди моето раждане. Чрез съвместната си работа с неколцина талантливи медиуми и приемници на информация открих, че бях планирал не само да напиша книга на тази тема, но и да интервюирам поне един от хората, чиито истории ще се появят на нейните страници. Провел съм десетки сеанси с медиуми и хора, служещи като канал за приемане на информация, по време на които съм разговарял с много мъдри духовни същества за моите предизвикателства и за планирането преди раждането по принцип. В тази книга споделям с вас онова, което научих от тях.
Сега разбирам защо съм планирал някои от предизвикателствата в моя живот: искал съм да предприема пътуването, което четящите тази книга също могат да предприемат. Понякога се чувствах жертва на вселената и винях други за “лошите” неща, които ми се случваха. Гледах на предизвикателствата си като на празно, безсмислено страдание, и се разочаровах от себе си, когато не се издигнех до техните висини така, както би ми се искало. Но сега, след като знам за планирането преди раждането, си давам сметка, че е възможно човек да има съвсем друг поглед за жизнените предизвикателства. С написването на “Смели души” всъщност се постарах да предам и на други знанието за това, чието познаване ми беше най-необходимо.
Нужна е голяма смелост, за да живееш в съответствие с изготвените преди раждането ни планове. Моето желание, моето най-горещо пожелание е да разпознавате огромната смелост, която проявявате във всеки миг от всеки ден, когато с всеки дъх затвърждавате решението си да се възползвате от своите предизвикателства и да се учите от тях. Чрез това разпознаване ще откриете душата си...