ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ

Най-добрият ми приятел отвори едно чекмедже и извади оттам пакетче, опаковано в копринена хартия. Това не бе просто пакетче - в него имаше фино дамско бельо. Той захвърли хартията и погледна с тъга коприната и дантелите. "Купих това на жена си, когато бяхме за първи път в Париж. Оттогава изминаха 10 години, а тя така и не го облече. Искаше да го запази за някакъв особен повод. И сега мисля, че това е точният момент".

Той постави бельото на леглото до другите неща, които щяха да бъдат взети от погребалната агенция. Неговата съпруга беше починала предишния ден. После се обърна към мен и каза: "Никога нищо не прибирай за някакъв особен случай. Всеки ден, в който живееш, е един особен повод!"

Винаги ще си спомням тези думи. Те промениха моя живот. Разбрах, че животът е сбор от опитности, които трябва високо да се ценят.

Днес чета повече от по-рано и чистя по-малко. Седя по-често на терасата и се наслаждавам на природата, без да обръщам внимание на треволяците в градината ми. Прекарвам повече време с моето семейство и с моите приятели и работя по-малко.

Отсега нататък нищо повече не прибирам и не пазя. Ползвам всекидневно кристалните си чаши. Ако имам желание, дори обличам новото си яке като ходя до супера. Употребявам също така и любимите си парфюми, щом имам желание за това. Фрази, като напр. "Един ден..." или "В някой от следващите дни..." вече не съществуват за мен и съм ги изхвърлил от речника си. Ако си струва, искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.

Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако тя знаеше, че утре няма да я има вече: едно утре, което всички ние доста лекомислено очакваме. Мисълта, че тя би поискала да отиде още веднъж на китайски ресторант (нейната любима кухня), ми харесва особено много. Мисля също, че тя би се обадила по телефона на своето семейство и на някои близки приятели. Може би аз също бих позвънил на някои стари приятели да се сдобря с тях и да се извиня за някои стари пререкания.

Това са тези малки неизвършени неща, които много биха ме смутили, ако знаех, че моите дни са преброени. Бих се изнервил също така, ако не бях се видял с определени приятели, с които бих искал да се свържа в "някой от следващите дни". Или ако установях, че не съм написал онези писма, които исках да напиша "в някой от следващите дни". Бих бил изнервен, че не съм казвал често на най-близките си колко много ги обичам. Сега вече нищо няма да пропусна, да отложа за утре или да запазя, ако то би внесло радост и смях в моя живот.

Винаги си казвам, че всеки ден, всеки час и всяка минута са нещо особено. Какво е времето? Понякога са нужни месеци, дори години, за да спечелиш доверието на един човек - но само 30 секунди могат да бъдат достатъчни, за да разрушат всичко. Една минута стига, за да забележиш някого, един час - за да го прецениш, един ден - за да го заобичаш. Но ти трябва един цял живот, за да го забравиш отново...

Ако четеш това, то има някой, който ти желае доброто. И ти от своя страна имаш хора, които са ти много скъпи. Ако обаче си твърде зает, за да освободиш няколко минути и да разпратиш това послание до другите, и си кажеш: "Някой ден..." - това утре може да продължи дълго и ти никога да не го направиш...

Изпрати тези думи на всички хора, които не искаш да забравиш. Не забравяй също така и този, който го е изпратил на тебе. Едно малко съобщение, за да покажеш, на този човек, че не те е забравил. Ако не го изпратиш на никого, това ще означава, че много си бързал и си забравил твоите приятели.

Отдели само 1 минута време. Или това, което правиш сега, ти е по важно?...