|
Отидох на една християнска конференция. Бях сигурна, че ще науча нещо за себе си, за Господ, за живота. Да, наистина научих и осъзнах много неща, но една случка ме разтърси: Едно голо и босо дете се възхищавало от един лъскав автомобил. Когато собственикът му излязъл и видял момчето, то го попитало от къде има този автомобил. Мъжът отговорил, че брат му го е подарил. Детето го погледнало с бляскав поглед и мъжът го питал дали и на него му се иска да си има брат, който да му подари такъв автомобил... Какво било учудването му, когато разбрал, че момченцето искало то да е този брат, който да може да подари такъв автомобил на братчето си, което било с парализирани крачета... Много плаках, но разбрах каква промяна настъпва с мен напоследък. Досега като че ли все съм се молила и съм вярвала, че чрез някой Бог ще ме благослови, но сега разбрах, че съм събрала силата и смелостта да поискам аз да съм тази, чрез която Бог ще благославя. Аз ще имам, за да давам - т.е. от приемаща пожелах да стана даваща.. Но за да даде, човек трябва да има! Ето затова ще чета, ще се променям, ще се уча на даване, на посвещение, на отношения... |
