"Историята ми започва така, както започват историите на повечето хора от моето поколение. Завърших висшето си образование и започнах работа в едно предприятие. Ако по нещо дотук историята ми се различава, то е по това, че предприятието ми беше няколко километра дълго, широко и високо няколко стотин метра. Това беше  един подземен рудник за добив на уран. Задачата ми като инженер беше да съдействам с наученото за създаването на такава система, която изважда само урана от земята, и го предоставя в услуга на хората. Работата ми беше наистина творческа, независимо от тежките и опасни условия на работа.

Аз харесвах много работата си, още повече, че моите началници ме подкрепяха във всичките ми хрумвания и се погрижиха да ми предоставят възможност да си купя свое собствено жилище. Но имаше два проблема: Първо – заплатата ми беше фиксирана на такова ниво, което ми осигуряваше храна, облекло, път и нищо повече, независимо от това, че постигнахме 12 пъти по-високи доходи и второ – загубих си работата, защото закриха целия отрасъл, за който се бях готвил цели 5 години. Мисля, че когато това се случи, когато загубих работата си, животът ми започна отново. Тогава разбрах, че ако не искам повече да си губя работата, сам трябва да си я създам. Моите шефове, които наистина ме ценяха много, не можаха да помогнат нито на мен, нито на останалите хора от колектива. Те не успяха да помогнат и на себе си, защото те също загубиха работата си.

Ето така разбрах, че единствения начин да избегна това и за в бъдеще е сам да си бъда шеф. През следващите няколко години точно това правих – бях шеф сам на себе си – карах такси, после с един мой приятел  отворихме наш магазин за хранителни стоки и едно малко кафене. Там се скъсвахме от работа, но парите бяха толкова малко, че дори не плащахме разходите си. Въпреки, че бяхме сами на себе си шефове, нещата се влошаваха, вместо да се подобрят. Явно някъде бъркахме, и то много сериозно. Наложи се да се разделим, и всеки сам да се оправя. Това естествено беше свързано с големи загуби, защото трябваше да продадем почти без пари всичко, което бяхме създали до този момент.

Тогава започнах да се занимавам с разносна търговия. По това време тази дейност изглеждаше така – набавяш си голяма сума пари, купуваш стока по цени на едро, и после сам самичък й търсиш пазар. Нямаше консигнация, нямаше връщане на залежала стока, нямаше отложено плащане – всичко в брой и на място. Това означаваше, че всеки непродаден продукт обезсмисляше продажбата на десет други. Всеки втори непродаден продукт ме вкарваше в огромна загуба. И така – аз нямах пари, но все още исках сам да си бъда началник. Взех назаем 12 000 долара с 10 % месечна лихва. Тогава един долар струваше 67 лв. Купих стока и започнах да си търся склад, където да я съхранявам, и пазари, където да я предлагам. Сутрин ставах в 5 ч, за да подготвя и натоваря стоката си, която развозвах до 22 ч вечерта, след което прибирах останалото в склада, правих ревизия и план за следващия ден, и някъде към 24 ч успявах да си легна.

Мисля, че се справих добре и нещата потръгнаха. Плащах лихвата, разходите си и ми оставаха пари за още стоки, които да предлагам. Всичко вървеше добре, докато не се случиха две неща. Първото – доларът само за един ден скочи на цена от 67 лв до 3000 лв, но цените на стоките, които бях купил си останаха почти същите, и второ – здравето ми ужасно се влоши. Моя стара травма на кръста се изостри и болките станаха непоносими. Спомням си, че през нощта се събуждах от зверска болка в кръста. Краката ми не бяха в състояние да ме закарат дори до банята, а ми предстоеше товарене на стока и цял ден работа. Умът ми трескаво смяташе следната задача – 12 000 долара х 10 % = 1200 долара / 30 дни = 40 долара лихва на ден!!!! Самото ми пробуждане струваше 40 долара лихва. Моето добро утро струваше 40 долара. А утрото ми изобщо не беше добро, защото умирах от болка.

Тогава за първи път у мен се появи мечта – да се събуждам не от болка, а просто защото съм се наспал, и второ – моето пробуждане да ми носи по 40 долара, вместо да ми отнема 40 долара. Но тази мечта траеше само няколко секунди, защото болката беше наистина ужасна, а тези 40 долара не включваха главницата по заема. Освен това новата цена на долара по никакъв начин не можеше да се компенсира от търговията, с която се занимавах. Така започна бавен и мъчителен фалит – втори по ред за моите 33 години.

Тогава някъде за първи път се срещнах с МЛМ, и това дойде от брат ми. Той ми рисуваше кръгче до кръгче и ми обясняваше как това ще ме направи богат. Само че трябваше да вложа някаква сума, с която не разполагах. От всичко, което тогава той ми обясни разбрах, че е ясно само това, че трябва да дам пари. Погледнах го и му казах, че той само иска да ми вземе парите. Вероятно много съм го наранил, защото той искаше да ми помогне. Той ми отговори, че това не е така, и че всъщност той ми дава пари, ама не мога да го разбера. Така се разделихме – всеки наранен по свой начин.

Както и да е, в крайна сметка след известно време, благодарение на него аз вече бях в МЛМ, започнах да разбирам  силата му и започнах да печеля първите си чекове. Нещата вървяха на приливи и отливи, докато един ден не се случи следното. Брат ми се обади и ми каза, че под мен в организацията ми има огромна група хора, и че ако не си постигна обема ще изпусна голяма печалба  - над 500 долара. Аз не му повярвах за сумата, но реших да изпълня всичко, което се изискваше от мен. Взех от него пари назаем, защото вече нямаше време да изработя всичко – нещата се случваха в последния ден. Купих стока, която след това щях да продавам и така постигнах обема, нужен за комисионна. След няколко дни получих чек на стойност 1031 британски лири, което беше няколко пъти повече от очакваните 500 долара.

Всъщност, аз не бях направил нищо за този чек. Всичко вече беше направено от моята организация, която аз изобщо не познавах. Сега вече знам, че това изобщо не е начина, по който някой трябва да стартира, защото аз не бях дораснал до този чек, но тогава това сработи отлично за мен – вече не вярвах, а знаех, че МЛМ е огромна възможност. Следващия месец нещата си дойдоха на мястото – чекът ми беше около 100 лири, но аз вече знаех, че това е невероятна възможност.

Тогава реших да се разделя с моята разносна търговия, и да се посветя на МЛМ. Спомням си, как освободих още същия ден склада си, разнесох почти цялата си стока из магазините с условието, че ако я продадат, ще ми я платят. Останаха ми стока за около 1000 долара – течен шоколад и някакви сокчета. Бях паркирал микробуса пред магазина на Руси, с който по-рано заедно въртяхме магазина и заведението. Помолих го да вземе останалата стока, макар да бях наясно, че това е невъзможно. Магазинът му беше много малък, и Руси вече бе взел повече от това, което можеше да продаде. Стояхме двамата пред буса и разговаряхме. Точно му обяснявах, че вече няма да се занимавам с търговия, а само с МЛМ. Между другото, по онова време му дължах 1000 долара.

Тогава при мен дойде едно циганче и поиска да му дам пари. Аз извадих един цял стек с течен шоколад и му го дадох. Той го взе плахо, защото не вярваше на очите си, и веднага избяга. Докато Руси се чудеше защо правя това, бяхме наобиколени с цяла сурия деца, които искаха шоколад. Отворих вратата на буса и им дадох знак да разтоварват и вземат каквото си искат. Те за нула време оглозгаха всичко без соковете, защото те бяха по-тежки. Когато всичко приключи, аз се почувствах някак... освободен.

После мина известно време, през което вече осъзнато и целенасочено изграждах своята организация. Руси също се включи в мрежата ми и започнахме да изграждаме неговата група. Един ден отидох в София за да получа чека си (тогава банковата система се беше сринала и всичко ставаше на ръка). За голямо мое удивление и радост се оказа, че чекът ми е над 1000 долара, и ми връчиха неговата левова равностойност. Бях с една малка чанта, в която трябваше да натъпкам около 2 кг. банкноти. Спомням си смаяните погледи на хората от групата ми, когато ги изсипах на масата пред тях. Между другото – аз самият бях смаян не по-малко  от тях.

И така нещата полека потръгнаха. Започнах да изплащам кредита си и да дишам по-спокойно. Сега, когато вече имам стабилен МЛМ бизнес си мисля, че най-силното ми изживяване беше в онези сутрини, когато се събуждах с болка в кръста и умът ми пресмяташе, че само поради това дължа на света 40 долара  лихва. Може би така се породи мечтата ми да се събуждам и да знам, че вече съм спечелил 40 долара.

Днес в организацията ми има поне няколко души, които печелят повече от 40 долара още когато отворят очите си. Това много ме радва и вдъхновява. Знам, че някъде ме чакат хора, които имат своите цели и мечти и които се нуждаят от своята възможност за реализация и всичко това ни прави богати и щастливи хора. Всъщност, сега наистина съм благодарен за всичко, което съм изживял, защото то ме доведе дотук, и отваря неограничени възможности в бъдещето ми. Това е историята ми."

                                                                                                                                  Емил Найденов